Колективните искове би трябвало да защитават интересите на обществото срещу действията или бездействията на държавата и монополистите. И тъй като уредбата на тези производства в Гражданския процесуален кодекс е повърхностна и недостатъчно добра, това на практика защитава монополите и властта от гражданите. Казано по друг начин - Ерин Брокович трудно би успяла в България.

Последният пример за това - преди дни Елена Маврова от Софийския градски съд прие, че организациите, завели колективното дело срещу Столичната община заради мръсния въздух, нямат нито компетентност, нито финансов ресурс да го водят. С такива аргументи съдията прекрати процеса по иска на "Спаси София", "За Земята - Достъп до правосъдие", асоциация "Диабет тип 2" и Център за независим живот, както и адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов. В иска се твърди, че



през годините общината е бездействала



и не се е борила със замърсяването на въздуха и така се е стигнало до наднормени нива на фини прахови частици. Тепърва по определението на Маврова ще се произнася Софийският апелативен съд.

По закон при производството по колективните искове "се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските". Това означава, че магистратите трябва да съберат материали, които да докажат финансовата обезпеченост на физическите или юридическите лица, които стоят зад иска, за всички разходи, които им предстоят по делото. Това може да стане с банкови сметки и друга счетоводна документация. И тук



няма критерии и всеки съд преценява сам



Разходите по един такъв процес обаче могат да се окажат сериозни. Като се започне от внасянето на 4% държавна такса, мине се през разгласяването на иска чрез медиите и се стигне до хонорарите на вещите лица за експертизите, които биха се наложили по делото. Защото иначе може да се стигне дотам да се даде ход на делото и в един момент организацията да каже, че няма финансовата обезпеченост да плати всичко.

Законът не предвижда възможност за освобождаване от държавна такса по колективните искове. А тъй като се предполага, че по тях участват много хора, които претендират за голямо обезщетение, 4% от стойността на иска изобщо не са малък разход. Ако става дума за неоценяем иск, таксата е малка, но в повечето случаи с колективните искове се претендират обезщетения.

Дали защото се е предполагало, че подобни искове няма да стигнат до финал, не е добре уредено и какво става, ако това все пак се случи. Ако делото бъде спечелено, няма критерии за това как обезщетението се разпределя между увредените. Как би могло да се определи кой колко е пострадал?! Ако те предварително не са се разбрали, как ще си го поделят, има опасност да започнат да се съдят помежду си. Освен това излиза, че колкото по-малко хора са се присъединили към иска, толкова по-голямо ще е обезщетението за всеки от тях. Затова в един момент може да се окаже, че организациите, които завеждат делата, нямат интерес те да бъдат разгласени.

Искът за мръсния въздух в София е един от двадесет и седемте колективни дела, заведени в Софийския градски съд от началото на 2016 г. досега. Това показват данните, предоставени на "Сега" от съда. Почти всички останали дела се водят от Комисията за защита на потребителите (КЗП), като част от тях са приключили със споразумения и оттегляне на исковете. Сред компаниите, срещу които КЗП е завела дела, има фирми за бързи кредити, туроператори, агенция за недвижими имоти.

През април т.г. например съдия Жорж Гигов е прекратил дело, водено от КЗП срещу БТК, тъй като ищецът не е изпълнил указанията, дадени му месеци по-рано. От определението на съдията става ясно, че от КЗП искат прекратяване на заблуждаваща практика, насочена към възрастните хора. Но без да се уточни за каква възраст иде реч. Така не могат да се определят засегнатите лица, които са една от страните в процеса. "Неизпълнението на указанията на съда в цялост е равнозначно на процесуално бездействие", заключава съдът. В момента казусът виси пред втората инстанция, която трябва да се произнесе дали процесът е бил правилно прекратен. Прекратено е и делото по колективния иск срещу "Пан Балкан Финанс". Определението на съда на е публикувано онлайн.



С извънсъдебно споразумение е приключило делото



на КЗП срещу "Дрийм турс травъл". От публикуваното в електронното деловодство на съда не става ясно за какво е било делото, нито какво точно е споразумението. По същия начин през юни т.г. е приключило и колективното дело срещу Академия за сценични изкуства. Споразумение има и с Токуда банк

В края на тази седмица ще има заседание по делото КЗП срещу "Макс телеком". КЗП иска от съда да постанови преустановяване на прилагането на някои клаузи от договора за услуги, който сключват абонатите, за да получат интернет. За 24 ноември пък е насрочено дело срещу срещу "Хотели - Мениджмънт 2003 - Холдинг". Искът на КЗП срещу това дружество е за преустановяване и за забрана на търговска практика - предоставяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация за вида и категорията на туристическия обект "Бяла бийч ресорт" на сайта, на рекламната табела над входа на обекта и на паспортите на хотела. Четири дни по-късно се очаква да тръгне процесът по иска на КЗП срещу "Мистрал травел".

Има и дело срещу "Лале тур" с искане да бъде обявени за нищожни текстове от общите условия към договор за организирано пътуване. На 17 октомври съдът е дал 2 месеца за разгласяване на иска. През това време други лица, които считат, че са увредени,



могат да заявят желание за участие в процеса



Сред единиците дела, които не се водят от КЗП, има срещу "Топлофикация-София". То се води от юли 2016-а от Сдружение за правна помощ на потребителите. На 19 юни т.г. съдия Богдана Желявска го е прекратила, приемайки тезите на "Топлофикация". Ищците не пращат представители по време на делото. "Съдът изключително търпеливо подходи към твърденията на ищеца и му даде 3 възможности да определи конкретно субекта на засегнатите лица. Въпреки двете уточнителни молби очевидно ищецът не е способен да посочи кои точно са увредените лица", пледират от "Топлофикация". От 10 октомври казусът е в апелативния съд, който още не се е произнесъл.