|
Усилията на САЩ да предпазят собствените си граждани от преследване за военни престъпления чрез МНС не са от вчера. Вашингтон, който все повече се ангажира във войната с тероризма, отказа да се присъедини към съда, опасявайки се, че американци могат да бъдат обект на "политически мотивирани процеси" за военни престъпления и престъпления срещу човечеството.
Без да отказва категорично да сътрудничи на МНС, администрацията на президента Буш си е поставила за цел
да изтъче мрежа от двустранни споразумения,
по възможност с всички страни в света, които да предпазят гражданите на САЩ. След като държавният секретар Колин Пауъл успя на 2 май да получи подписа на премиера на Албания, тези дни Вашингтон засили натиска си спрямо България, Латвия и Босна, известиха западни медии.
Европейският съюз пък се опасява, че всякакви двустранни споразумения за имунитет ще отслабят съда, който започна да функционира от 11 март т.г. в Хага. Чл. 98 от статута на МНС ограничава правото на съда да изисква от държавите да му предадат заподозрян чужд гражданин, ако това противоречи на друго международно споразумение. ЕС не се противопоставя директно на този член, но се опасява, че той дава възможност да се подкопае МНС.
В края на септември м.г. външните министри от ЕС се споразумяха за компромис, който де факто позволява на САЩ да подписват двустранни споразумения за имунитет от МНС - за лица с дипломатически статут. Смята се, че тук се включват не само дипломатите, но и военнослужещите, изпълняващи миротворчески мисии. Отстъпката стана възможна, след като Италия и Великобритания дадоха да се разбере, че са склонни да подпишат исканите от САЩ двустранни споразумения.
В подкрепа на компромиса би могло да се каже, че евентуален категоричен отказ от ЕС да се съобрази с американското искане би изложил на риск участието на САЩ в многобройните операции по поддържането на мира и би изключил възможността тази световна сила да се присъедини някой ден към юрисдикцията на съда. Освен това
общата европозиция извади от затруднение източноевропейските кандидатки
за членство в ЕС - даде им възможност да приемат тази позиция като своя, за да не рискуват конфронтация.
Въпреки това Вашингтон не е съгласен с някои елементи на общата европейска позиция. Говорителят на държавния департамент Ричард Баучър заяви, че САЩ настояват имунитетът да важи за всички американски граждани, а не само за дипломатите и военнослужещите. Натискът за подписване на такива споразумения продължи.
32 държави вече са ги парафирали. Наистина, много от тях са страни-джуджета - като Маршалските острови или Науру. В Брюксел обаче се опасяват, че примера им ще последва и Източна Европа. САЩ не само успяха да получат подписа на Албания, а и още на 1 август м.г. румънското правителство подписа двустранно споразумение, макар че след острата реакция на ЕС румънският парламент засега не го е ратифицирал.
До този момент България игра картите си добре. След като констатира чувствителността на Брюксел, нашето Външно министерство започна консултации с ЕС по въпроса за МНС. Целта на протакането беше да се дочака резултат от преговорите, които висшият представител на ЕС по въпросите на външната политика Хавиер Солана и зам.-секретарят на САЩ по политически и военни въпроси Линкълн Блумфийлд водят за още по-голямо сближаване на позициите по МНС.
В същото време обаче Вашингтон се опитва да предреши в своя полза тези преговори, оказвайки натиск върху няколко страни, сред които България. Така че идва моментът да заемем по-категорична позиция.
За нея трябва да се имат предвид две важни обстоятелства. Първо, че България може да разчита на военна помощ от САЩ и без да подписва споразумението -
президентът Буш има правомощия да не се съобрази
със съдържащото се в наскоро приетия Закон за защита на американските служители от въоръжените сили условие, обвързващо отпускането на сумите с темата за МНС.
Второ, посланици на страни от ЕС предупреждават, че България ще сбърка много, ако подпише исканото от САЩ споразумение. Председателят на Европейската комисия Романо Проди постави въпроса миналата седмица при срещата си с президента Георги Първанов. Това не е случайно - след като ЕС има обща позиция, а ние не се съобразим с нея, самата Европейска комисия има правото да преразгледа отношенията си с нас. Макар че нито Проди, нито друг официален представител би казал в прав текст какво значи това, то си е ясно. Ако кабинетът се подаде на американския натиск по въпроса за МНС, България ще изпадне от петото разширяване на ЕС.
Като се имат предвид практиката напоследък да се игнорира ролята на Народното събрание, както и впечатлението, че външният министър Соломон Паси се изживява вече като генсек на бъдещото реформирано НАТО, рискът да се допусне грешка не е за подценяване. Така че българските политици и институции хич нямат време - държавният секретар Колин Пауъл пристига в четвъртък. Ако дотогава те не заявят ясно позицията си, в петък може би ще е късно.