|
Макар външно това да не се усеща по нищо, присъединяването към европейските мрежи носи определени дивиденти на страната. До 1994 година българската енергийна система работеше в синхрон със системите на страните от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) по чисто технически причини - така се дава възможност за обмен на електроенергия в критични ситуации с колкото се може повече страни, което повишава надеждността на системата. След 1994 г. съществуваше друга синхронна зона с околните страни без Турция, която също допринасяше за повишаване на надеждността.
Работата в синхрон с мрежите на всички европейски страни дава възможност на България да се включи пълноценно в бъдещата трансгранична търговия с електроенергия на пазар, който е несравнимо по-голям.
България вложи около 40 млн. долара за
достигането на еврокритериите
Самите тестове продължиха около две години и сега обменяме със страните от ЕС информация за състоянието на енергийната си мрежа в реално време - на всеки 2 секунди.
Критериите на първо време изискват честотните колебания на електроенергията да се намалят драстично и да не се отклоняват от общоприетите 50 херца. Намаляват се и колебанията в напрежението, които на места в България все още варират твърде много - понякога между 200 и 240 волта.
А всичко това е особено важно, защото голяма част от домакинските електроуреди, внасяни у нас през последните години, са произведени в ЕС. Скъпата все още за българския джоб техника не е пригодена да работи в такива несигурни условия и очевидно икономиката и потребителите ще спестят повече, ако параметрите на самата мрежа са уеднаквени с общоевропейските. От друга страна, не се налага никакво технологично превъоръжаване, тъй като формално погледнато параметрите на мрежата в България и досега са били такива, но просто не са били спазвани стриктно.
Немаловажно е и това, че като пълноправен член на организацията страната ни вече има възможност да участва и в координирането на правилата. В нашия регион това е доста важно, особено като се има предвид търкането с Румъния отпреди месеци. Тогава бе установено, че по непреодолими технически причини малка част от електроенергията, продавана от Румъния на Гърция през Сърбия и Македония, е преминала през българската мрежа. Румъния отказа да заплати каквото и да било под формата на транзитна такса, оправдавайки се с липсата на общоприети за нашия регион правила за търговия. Очевидно е, че като членки на UCTE нито Гърция, нито Румъния ще имат възможност да не спазват правилата.
Ако се разгледа откъм камбанарията на UCTE,
проблемът с износа на българска електроенергия
за Турция добива особени очертания
Турция все още не е член на UCTE и първите стъпки, които предприе в тази насока бяха през 1998 година, т.е. съвпаднаха с подписването на дългосрочния договор за износ на ток от България. Всъщност редицата компромиси, които направи тогава турската страна по отношение на цената и другите условия по договора, бяха продиктувани от практическата невъзможност връзката на турската енергийна система към европейската да мине през Гърция. И югозападната ни съседка правилно прецени, че това ще стане през българската система. Но тъй като за привеждането на турската система в съответствие с правилата на европейската й трябваха огромни суми, бе намерен компромисен вариант.
Част от турската електроенергийна система - тази в европейската й част, бе откачена от общата и заработи в паралел с българската система. Така нашият износ са ограничава само до северната част на страната и на този фон сравненията между цените, на които ние изнасяме и цените, по които Турция купува ток от Иран и Русия през Грузия, стават неоправдани. Много турски специалисти признаваха през 1998 година, а и сега признават, че дългосрочните интереси на страната им ги карат да предпочетат присъединяването към UCTE, макар и при относително по-висока цена на внасяния от България ток, отколкото обратното.