След по-малко от година, на 1 май 2004 г., Европейският съюз ще приветства десет нови страни членки. Това безпрецедентно разширяване ще превърне ЕС в най-големия търговски блок в света. Ние ще обединим 450 милиона граждани и 20-процентов дял от световната търговия. Още по-важно е, че ще говорим с един глас по търговските въпроси. Това ще бъде от полза за всички. Накратко, по-широкият пазар, управляван от едни и същи правила, ще увеличи вътрешната му сила.

Срещата ми с министрите на търговията от 13-те страни кандидатки в Букурещ на 10 май даде отлична възможност да бъде направен преглед на ключови въпроси от днешната търговска политика. То бе шестата подобна среща и всеки път ми правеше силно впечатление колко близки са ценностите и интересите, споделяни от членовете и кандидатите за ЕС в сферата на търговията. Може да се каже, че разширяването вече е започнало в тази сфера.



Защо стана така?



Първо, защото търговията между ЕС и новите членки се либерализираше постепенно още от началото на 90-те години в изпълнение на европейските споразумения. Движението на стоки, услуги, хора и капитали ставаше все по-лесно. Като се подготвяха за присъединяването, кандидатките съгласуваха стъпка по стъпка търговския си режим с правилата в ЕС. С разширяването ще бъдат премахнати и последните препятствия.

Втората причина е, че споделяме общи ценности и приоритети в търговската политика. Вземете, например, за какво се борим в Световната търговска организация (СТО) при преговорите съгласно Споразумението за развитие от Доха. Искаме по-нататъшно отваряне на пазара за стоки и услуги, за да се възползваме от преимуществата за рентабилност, които предлага глобално интегрираната икономика. Но свободната игра на пазарните сили трябва да бъде озаптена от международните правила, които гарантират честно съревнование, по-справедливо разпределение на ползите от глобализацията и съчетаване на икономическия растеж с нашите цели за социалните грижи, опазването на околната среда, развитието на селото, качеството на храната и защитата на консуматорите. Този обществен модел измина дълъг път преди да оформи дневния ред на преговорите в СТО. Както сме постъпвали и по-рано, трябва да сме сигурни, че ще работим заедно при следващия важен тест - министерската среща на СТО през септември в Канкун, Китай.

Влизането в Съюза, докато се водят тези важни преговори, дава



уникална възможност на новите страни



членки. Те ще могат да постигнат повече в разширения ЕС, отколкото ако действат самостоятелно. Като търговски представител на ЕС приветствам от все сърце възможността да представям скоро не само по-силен ЕС като цяло, но също и по-силни страни членки.

Това не означава, че разширяването не е в интерес на нашите партньори. Мрежата от преференциални споразумения на ЕС с трети страни ще се разшири автоматично в пазара със 100 милиона потребители на новите членки. И докато някои може би се опасяват, че премахването на митата може да засегне индустриите на новите страни, трябва да знаят, че, първо, това ще стане в ограничени рамки. Второ, да не забравяме, че това ще бъде компенсирано от нашите механизми за вътрешна солидарност - от пълния достъп до единния пазар на ЕС до структурните фондове.

Освен това разширяването насърчава ЕС да преразгледа и засили своята политика на добросъседство. Чрез разширяването създаваме богат блок. Но колко издръжлив ще е той, след като имаме по-слабо развити райони край границите си? Разширяването изправя всички ни пред по-големи отговорности. Трябва да поемем ключовата си роля на континента и да установим по здрави отношения със съседните страни - както на Балканите, така и с Русия, Украйна и Средиземноморието. Вярвам, че постигането на тази цел ще бъде подпомогнато от познанията и близостта на новите страни членки с тези райони.

От много гледни точки континентът Европа се намира на кръстопътища. През последните петдесет години Европейският съюз се превърна в голям вътрешен и международен играч. Чрез различните си разширявания той стигна до етапа на модерното управление. Но това си има и цена: то означава, че сега е по-трудно да се управлява Евросъюзът.



Предизвикателството



е да се запази ефективна система за вземане на решения в разширения ЕС. Търговската политика не прави изключение от това правило. Досега търговската политика работеше, защото имахме политическата воля да работим заедно и разполагахме с относително ефективна и балансирана система за вземане на решения. Изработената с времето система се основава на ясно разпределение на труда между Съюза и страните членки, а също между Комисията и Съвета на министрите.

Новите страни членки споделят нашите ценности и вече показаха политическа воля да работят заедно за постигане на общите цели.

Но трябва да гарантираме, че същото важи и за системата на вземане на решения. Ключовият проблем е, че единогласието - правото на вето на всеки - не може да се прилага повече, ако наистина искаме да сме активни и влиятелни на световната търговска сцена. След като търговията става сфера на изключителната общностна компетенция, парализата на съюзно равнище би означавала парализа на всички. Гласуването с квалифицирано мнозинство ще трябва да се прилага за цялостната търговска политика. Освен това трябва да има по-голяма отчетност в тази политика. Факт е, че по тази политика Европарламентът няма официално думата. Търговските споразумения влияят върху всекидневния живот на гражданите, върху трудовата им заетост, върху храните им, върху околната им среда. Те не могат да останат прерогатив на т.нар експерти: Европейският парламент трябва да получи по-голяма роля.

Това са въпроси, по които Конвентът за бъдещето на Европа трябва да даде отговор през следващите седмици. Като се има предвид желанието на новите страни членки да се възползват напълно от преимуществата на разширена Европа, вярвам, че те ще се застъпят за реформирането на ЕС като по-ефикасна и по-прозрачна организация, което означава и по-силна.





* Статията е изпратена специално на в. "Сега"