- Г-н Хаджигенов, какъв е вашият прочит на намерението на управляващите да се промени конституцията заради приватизационните сделки?

- Прегледът на приватизацията е дъвка за масите. От правна гледна точка тези промени са абсурд. И това е симптоматично за законотворческата политика на ГЕРБ от самото начало. Сделки, които са направени преди десетилетия, към него момент са били законни. Няма как да отмениш законността им с тази промяна. Това може да стане само за сделки, които се сключват занапред. Това е един от стълбовете на правовата държава, на демокрацията, на свободната държава. Това е правото. А не да слушаме правния колос Данаил Кирилов (депутат от ГЕРБ, председател на правната комисия). Управляващите нямат дори и политически аргументи. За съжаление, имаме давностен срок за убийство, което е най-тежкото престъпление. Единствено няма давност за престъпления срещу човечеството като масови убийства и концлагери.

- Как тогава това се прави в нормална държава?

- Като гледаме парламента, правителството, властта изобщо, какво нормално имаме там? Няма нищо нормално в нито един смисъл на думата - нито политически, нито правен, интелектуален, ако щете.

- Докъде ще стигнат промените, ще бъдат ли избутани докрай?

- Вероятно да. Те могат да го направят. Това е последната крачка преди национализацията. Последната крачка преди окончателното превръщане на България в еднолична диктатура. Това е крайният диктат. Това го видяхме през първия половин мандат на милиционерската държава, във втория половин мандат на прокурорската държава. И това ще е половин мандат - единственият шанс на човека-държава е да установи диктатура по примера на Ердоган и Путин. Това му е детска мечта.

- Върви ли ново преразпределение на капиталовите ресурси в държавата?

- Те са в ръцете на властта. Ако не са европейските фондове, които те крадат със страшна сила, съдейки от резултатите, това правителство нямаше да изкара и три дни. Не само сега, а изобщо. Вижте какви пари се изхарчиха за магистрали. С тях аз можех да асфалтирам Млечния път. Вижте "Военното НДК" - правителствата на Бойко Борисов наляха десетки милиони там. Вярно, започна се от кабинета "Саскобургготски". Ако не сте влизали в тази сграда, аз ще ви кажа как изглежда отвътре - като кокошарник. Същото е с ремонта по бул. "Дондуков" в София, преименуван на "Фандъков". Каквито пари се влагат, те се усвояват само от "наши хора" във властта и резултатите са такива. Затова се и опитват да заглушат гласа на всяка опозиция.

- Като юрист работите по наказателни дела. Как ви звучат обвиненията на премиера Борисов, че в парламента има наркотрафиканти и хора, които купуват гласове?

- Видяхте какво стана с опита на Корнелия Нинова да попита Борисов за това. Не казвам, че БСП са опозиция, защото и те заедно с другите в парламента са срещу народа. А Борисов хвърля подобни бомби още от времето, когато беше шеф на охранителна фирма. Той говори бомбастично, но това никога не е било подкрепено. А иначе в нормална държава, в политическия смисъл, щеше да му се е търкулнала главата. Само заради това негово изявление. Естествено, това няма да се случи.

- Защо подобен начин на говорене вече се приема за нормален политически речник?

- Защото ние в главите си сме роби. По същия начин по време на турското робство сме чакали векове някой отвън да дойде и да направи нещо добро за нас. Това се случва и в момента. Дисиденти и въобще опозиционери сме има-няма 5% от хората, останалите кротуват. Имат хляб, имат зрелище, покрив над главата, а децата им учат в чужбина. Аз затова правя аналогия с робството. Левски е обикалял години да буни раята, а тя викала: "Ти луд ли си? Какво я правим тази свобода?". Ботев също умира с идеята, че е достатъчно да вдигне раята да се бори за свобода. Това е причината.

- Не се ли надскачате със сравненията с Ботев и Левски?

- Вижте румънците. Хората са същите. Аз не казвам, че малкото опозиционери сме Ботев и Левски, но тия, другите, които са се опитвали да ги бунят - те са същите, а са минали двеста години. Румънците не спират да са по улиците, да блокират сгради, не спират да извиват ръцете на правителството. Ето го демократичният начин. И аз, когато говоря за паветата, въпреки че силно се изкушавам, не е нужно да къртим паветата и да ги хвърляме по Министерски съвет. Можем просто да ги извадим и да ги струпаме пред вратата на властта. Това, което правят румънците, е умен, масов протест. Тогава Борисов ще си замине на втората минута след изказването за наркотрафикантите. Целият му политически изказ е такъв и това не е от днес.

- Къде са хората, които биха искали да протестират? Има ли такива?

- Не, те са само 5%, а останалите са роби в главите си. Колкото и малко да имат, то им е самодостатъчно в момента. Те не разбират, както казваше и Радой Ралин: "Свободата е като хляба. Всеки ден трябва да се замесва, пече, изяжда". За да си гражданин в смисъла, в който го виждат европейците, трябва да се бориш за всяко нещо - от цената на билетчето до дупките по улиците и калпавите ремонти. Да си гражданин е трудно. Защото решенията се отстояват, а това не е за всеки и не е за българите. Затова сме и народ от роби. И аз, като гледам румънците, ми се реве.

- Няма ли да се обидят хората от подобни обобщения?

- Да, възможно е да ми се обидят. Робите не обичат да бъдат наричани роби. Никой не обича да му се казва истината в очите. Борисов е емблематичен пример за това. Всеки си намира по три хиляди оправдания да не прави нищо, но да напише скапан пост във "Фейсбук", който четат той и двамата му приятели. А това не е достатъчно.

Вижте и законодателната дейност на третия кабинет "Борисов". В първите два мандата законите за МВР и ДАНС предизвикаха протести, а сега се приемат още по-ужасяващи закони абсолютно безмълвно. Вече няма и значение кой какво казва. Прави се всичко възможно да се заглуши и опозицията. Тоталитарната власт има нужда от тишина и издания като "Работническо дело", които казват: "Всичко цъфти, Брюксел ни обича". Ако махнем еврофондовете и ги заменим с Москва, се връщаме с 30 години назад.

- Може ли да се стигне до крайности?

- Убийствата на хора, които наричаме олигарси, биха повече навредили, отколкото да донесат полза. И няма да се случи. Но виждаме мачкането им с "легалните" методи - данъчни, прокуратура и т.н. Това Костов го въведе за първи път, а Борисов с помощта на главния прокурор Сотир Цацаров го доведе до абсурд.

- Къде е извънпарламентарната опозиция?

- Това е смях в залата. Когато бяха в парламента, ползата от тях беше никаква. Да, сега, когато и това го няма, вече нещата са съвсем като Пленум на ЦК на БКП. Според мен изтърваха много отдавна обединението си.

- Как е в карцера на социалната мрежа? Вашият профил е бил докладван на няколко пъти и е блокиран повече от два месеца?

- Въпреки че съм доста агресивен, аз винаги внимавам какво пиша. Никога не преминавам чертата, критикувайки не едно правителство и не един главен прокурор. Вниманието, с което пиша, многократно надвишава стандартите във "Фейсбук". До момента всичко, което е докладвано, е за обида. Ще трябва да ми се доверите, но аз нямам нито една обидна дума. Да, аз съм язвителен, ироничен, отвратителен, но обидно в смисъла на закона не е имало никога. След третото ми блокиране в рамките на седмица осъзнах, че това е целенасочена атака. Естествено правителствена, защото никой друг няма ресурса, нито смисъла да прави подобно нещо. За месец стана известно, че сме блокирани десетина граждански активисти, които критикуваме властта.

- По вашата картина няма опозиция, а 95% от българите сме с робско мислене. Какво ще стане с нашето блатце?

- Крачи щъркелът, яде жабите, това се случва в блатцето. Докато не се появи някой крокодил да изяде щъркела. Но аз съм много скептичен за появата на крокодилите.