- Госпожо Русенова, изненадаха ли Ви с нещо изводите от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"?

- Това, което очаквахме, беше стратегия за развитие на енергетиката, на основата на която да започне обществената дискусия за развитието на енергетиката с перспектива до 2050 г. Стратегията е и документът, от който се очаква да даде визията на България като страна, членка на ЕС, за това как енергийният ни сектор ще отговори на целите на Четвъртия енергиен пакет на ЕС, влизащ в сила от 2021 г. България, подобно на останалите държави, ще представи на ЕК своята визия в Плана си за климат и енергетика и това трябва да стане до края на следващата година. И тук няма време за губене.

В този смисъл анализ, посветен само на един проект, изненадва с фрагментирания си подход, който го самоизолира. Без визия и стратегическа рамка, при разглеждането на отделни проекти могат да се направят откъслечни изводи и анализи. Иначе - да, легитимно е правителството да търси решение и да опита да спаси тези три милиарда лева, потънали в проекта "Белене". Така че дали с доклади на учени или на експерти, очевидна е идеята да се възбуди интерес към този проект. Представеното от БАН резюме обаче не работи за това. Лакмусът ще бъде инвеститорският интерес, подкрепата за финансиране от международни финансови институции, а защо не и от плана "Юнкер". Това обаче би било трудно изпълнимо при липса на стратегическа рамка, която да зададе визията за модернизацията на българската енергетика и предвидимост, толкова важни за всеки инвеститор.

- Има ли опит планът "Юнкер" с финансиране в областта на енергетиката?

- Да, има сходен опит. С финансиране от плана "Юнкер" например бяха изградени двата най-големи вятърни парка в Северно море (Германия и Дания). Те бяха сред първите проекти, които получиха одобрение. Финансиране получават и множество проекти за свързаност, изграждане на терминали за втечнен газ и газови връзки.

- Какво се предвижда за България в този Четвърти енергиен пакет?

- Предвижда се увеличаване между 2020 и 2030 г. на дела на ВЕИ в потреблението с 27%, намаляване на въглеродните емисии с 40%, с 27% подобрение на енергийната ефективност, 15% ВЕИ в транспорта. Залагат се и мерки за транспортна мобилност с ниски емисии, насърчаване на електротранспорта. Четвъртият енергиен пакет поставя много цели, една част от тях са свързани и с нови, по-високи изисквания към въглищните централи, които ще имат ограничен и неясен хоризонт на съществуване. В тази връзка подкрепяме усилията на колегите от топлоелектрическите централи на въглища и на Министерството на енергетиката за постигането на дерогация за инсталациите, защото в настоящия момент това е въпрос на енергийна независимост и сигурност.

Кои от производствените инсталации ще успеят в трудната процедура за получаване на отстъпки от изискванията е въпрос на време да видим, но е ясно, че подготовката на България за Четвъртия енергиен пакет не бива да се ограничава единствено с това. Развитието на технологиите, намаляването на инвестиционните разходи и климатичните дадености на България естествено предпоставят навлизането на фотоволтаичната технология във всеки дом, във всяко предприятие, с по-голям дял в общото енергийно потребление, като най-евтин източник на ток с безплатен и практически неизчерпаем първичен ресурс като слънчевата енергия. Пазарната интеграция на този ток вече не изисква преференциални тарифи или други непазарни стимули. Напротив, необходим е либерализиран пазар и добър инвестиционен климат.

- Какво показват последните данни на фонд "Сигурност на електроенергийната система"?

- Фонд "Сигурност" е крайъгълният камък за финансовата стабилност на сектора. Положителните резултати от енергийната реформа от юли 2015 г. са налице, имаме финансова ликвидност и регулаторна стабилност в сектора. Фондът работи прозрачно и ясно както за задължените лица, така и за обществения доставчик НЕК и всеки месец публикува финансовите си резултати. Фондът е ликвиден и отговаря на очакванията, за които беше създаден, и ние като производители виждаме позитивните ефекти от неговата работа. Няколкомесечните забавяния на плащанията от страна на НЕК вече са в историята. А това беше горещ проблем само преди две години и половина. Фондът работи стриктно съгласно разчетите в ценовите решения на енергийния регулатор и от създаването си е компенсирал НЕК с над 897 млн. лева. За първите десет месеца на 2017 г. компенсацията към НЕК е в размер над 462 млн. лева. Това са средства, които са планирани от КЕВР за намаляване на разходите, които плащат крайните потребители за производителите с непазарни договори, за намаляване на разходите на бизнеса за "зелената енергия", за покриване на дефицити на НЕК от предишни периоди и други. Приходите от продажба на квоти по системата за търговия с емисии за 2017 г. са над планираните.

- Но НЕК и сега крие на кого колко плаща и дали има "любими" фирми?

- Винаги повече публичност в работата на държавните компании е добре дошла. Това е важно не само за обществото, но и за изграждането на доверие. В момента ние виждаме една добра ритмичност в плащанията от страна на НЕК. Нямам информация към момента за фирми фаворити.

- И в същото време НЕК не успява да се справи сама без помощта на фонд "Сигурност"...

- Голяма част от финансовите проблеми на НЕК в миналото идваха от неекспертни ценови решения на енергийния регулатор. След реформата от юли 2015 г. и новия модел на ценообразуване, приет от КЕВР, компанията вече не би следвало да формира регулаторни дефицити и е в чувствително по-добро финансово здраве. Механизмът, който новият ценови модел на КЕВР въведе - на основата на промените в енергийното законодателство, е компенсиране на част от разликата между цената, на която НЕК продава тока, и цената на производителите на непазарни договори чрез приходите във фонд "Сигурност". Така, чрез таксата от 5% върху приходите на всички производители на ток, на търговците от вноса, на ЕСО и Булгартрансгаз, заедно с приходите от продажбата на квоти в системата за търговия с емисии на ЕС, фондът компенсира НЕК средногодишно с около 478 млн. лв. Нека не забравяме, че създаването на фонд "Сигурност" и новия ценови модел на КЕВР от 2015 г. трасираха пътя за либерализация на електроенергийния пазар в България.

- Успяха ли ВЕИ фирмите да си върнат поне част от парите от незаконния данък "слънце", чрез който държавата прибираше по 20% от приходите на компаниите?

- Вноската от 20% беше отменена от Конституционния съд като противоконституционна. Въпреки това от производителите на ток от слънце и вятър бяха отнети малко над 150 млн. лв. по наши изчисления. Към момента никой не е успял да си възстанови парите и никой не очаква това да се случи, защото решението на КС действа занапред и правните последици от деветмесечното удържане на този процент от нашите приходи не могат да бъдат компенсирани. За съжаление това са пари, които не очакваме, а и най-вероятно няма да си възстановим.