:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,554,185
Активни 75
Страници 17,721
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Защо АЕЦ "Белене" да не се финансира и от плана "Юнкер"?

Нито една ВЕИ фирма не успя да си върне парите от незаконния 20%-ов данък "слънце", казва председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Меглена Русенова е председател на Българската фотоволтаична асоциация. Завършила е право в УНСС и има професионална квалификация за управление на проекти от Варненския свободен университет. Била е член на Централната избирателна комисия за избор на 41-вото народно събрание и на Централната избирателна комисия за избор на членове на Европейския парламент. От 2011 година е управляващ директор на компании от ВЕИ сектора. В момента е член на УС на фонд "Сигурност на електроенергийната система".
- Госпожо Русенова, изненадаха ли Ви с нещо изводите от доклада на БАН за АЕЦ "Белене"?

- Това, което очаквахме, беше стратегия за развитие на енергетиката, на основата на която да започне обществената дискусия за развитието на енергетиката с перспектива до 2050 г. Стратегията е и документът, от който се очаква да даде визията на България като страна, членка на ЕС, за това как енергийният ни сектор ще отговори на целите на Четвъртия енергиен пакет на ЕС, влизащ в сила от 2021 г. България, подобно на останалите държави, ще представи на ЕК своята визия в Плана си за климат и енергетика и това трябва да стане до края на следващата година. И тук няма време за губене.

В този смисъл анализ, посветен само на един проект, изненадва с фрагментирания си подход, който го самоизолира. Без визия и стратегическа рамка, при разглеждането на отделни проекти могат да се направят откъслечни изводи и анализи. Иначе - да, легитимно е правителството да търси решение и да опита да спаси тези три милиарда лева, потънали в проекта "Белене". Така че дали с доклади на учени или на експерти, очевидна е идеята да се възбуди интерес към този проект. Представеното от БАН резюме обаче не работи за това. Лакмусът ще бъде инвеститорският интерес, подкрепата за финансиране от международни финансови институции, а защо не и от плана "Юнкер". Това обаче би било трудно изпълнимо при липса на стратегическа рамка, която да зададе визията за модернизацията на българската енергетика и предвидимост, толкова важни за всеки инвеститор.

- Има ли опит планът "Юнкер" с финансиране в областта на енергетиката?

- Да, има сходен опит. С финансиране от плана "Юнкер" например бяха изградени двата най-големи вятърни парка в Северно море (Германия и Дания). Те бяха сред първите проекти, които получиха одобрение. Финансиране получават и множество проекти за свързаност, изграждане на терминали за втечнен газ и газови връзки.

- Какво се предвижда за България в този Четвърти енергиен пакет?

- Предвижда се увеличаване между 2020 и 2030 г. на дела на ВЕИ в потреблението с 27%, намаляване на въглеродните емисии с 40%, с 27% подобрение на енергийната ефективност, 15% ВЕИ в транспорта. Залагат се и мерки за транспортна мобилност с ниски емисии, насърчаване на електротранспорта. Четвъртият енергиен пакет поставя много цели, една част от тях са свързани и с нови, по-високи изисквания към въглищните централи, които ще имат ограничен и неясен хоризонт на съществуване. В тази връзка подкрепяме усилията на колегите от топлоелектрическите централи на въглища и на Министерството на енергетиката за постигането на дерогация за инсталациите, защото в настоящия момент това е въпрос на енергийна независимост и сигурност.

Кои от производствените инсталации ще успеят в трудната процедура за получаване на отстъпки от изискванията е въпрос на време да видим, но е ясно, че подготовката на България за Четвъртия енергиен пакет не бива да се ограничава единствено с това. Развитието на технологиите, намаляването на инвестиционните разходи и климатичните дадености на България естествено предпоставят навлизането на фотоволтаичната технология във всеки дом, във всяко предприятие, с по-голям дял в общото енергийно потребление, като най-евтин източник на ток с безплатен и практически неизчерпаем първичен ресурс като слънчевата енергия. Пазарната интеграция на този ток вече не изисква преференциални тарифи или други непазарни стимули. Напротив, необходим е либерализиран пазар и добър инвестиционен климат.

- Какво показват последните данни на фонд "Сигурност на електроенергийната система"?

- Фонд "Сигурност" е крайъгълният камък за финансовата стабилност на сектора. Положителните резултати от енергийната реформа от юли 2015 г. са налице, имаме финансова ликвидност и регулаторна стабилност в сектора. Фондът работи прозрачно и ясно както за задължените лица, така и за обществения доставчик НЕК и всеки месец публикува финансовите си резултати. Фондът е ликвиден и отговаря на очакванията, за които беше създаден, и ние като производители виждаме позитивните ефекти от неговата работа. Няколкомесечните забавяния на плащанията от страна на НЕК вече са в историята. А това беше горещ проблем само преди две години и половина. Фондът работи стриктно съгласно разчетите в ценовите решения на енергийния регулатор и от създаването си е компенсирал НЕК с над 897 млн. лева. За първите десет месеца на 2017 г. компенсацията към НЕК е в размер над 462 млн. лева. Това са средства, които са планирани от КЕВР за намаляване на разходите, които плащат крайните потребители за производителите с непазарни договори, за намаляване на разходите на бизнеса за "зелената енергия", за покриване на дефицити на НЕК от предишни периоди и други. Приходите от продажба на квоти по системата за търговия с емисии за 2017 г. са над планираните.

- Но НЕК и сега крие на кого колко плаща и дали има "любими" фирми?

- Винаги повече публичност в работата на държавните компании е добре дошла. Това е важно не само за обществото, но и за изграждането на доверие. В момента ние виждаме една добра ритмичност в плащанията от страна на НЕК. Нямам информация към момента за фирми фаворити.

- И в същото време НЕК не успява да се справи сама без помощта на фонд "Сигурност"...

- Голяма част от финансовите проблеми на НЕК в миналото идваха от неекспертни ценови решения на енергийния регулатор. След реформата от юли 2015 г. и новия модел на ценообразуване, приет от КЕВР, компанията вече не би следвало да формира регулаторни дефицити и е в чувствително по-добро финансово здраве. Механизмът, който новият ценови модел на КЕВР въведе - на основата на промените в енергийното законодателство, е компенсиране на част от разликата между цената, на която НЕК продава тока, и цената на производителите на непазарни договори чрез приходите във фонд "Сигурност". Така, чрез таксата от 5% върху приходите на всички производители на ток, на търговците от вноса, на ЕСО и Булгартрансгаз, заедно с приходите от продажбата на квоти в системата за търговия с емисии на ЕС, фондът компенсира НЕК средногодишно с около 478 млн. лв. Нека не забравяме, че създаването на фонд "Сигурност" и новия ценови модел на КЕВР от 2015 г. трасираха пътя за либерализация на електроенергийния пазар в България.

- Успяха ли ВЕИ фирмите да си върнат поне част от парите от незаконния данък "слънце", чрез който държавата прибираше по 20% от приходите на компаниите?

- Вноската от 20% беше отменена от Конституционния съд като противоконституционна. Въпреки това от производителите на ток от слънце и вятър бяха отнети малко над 150 млн. лв. по наши изчисления. Към момента никой не е успял да си възстанови парите и никой не очаква това да се случи, защото решението на КС действа занапред и правните последици от деветмесечното удържане на този процент от нашите приходи не могат да бъдат компенсирани. За съжаление това са пари, които не очакваме, а и най-вероятно няма да си възстановим.
3
2792
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
27 Ноември 2017 19:48
това има ли смисъл да се чете? още първият отговор е неадекватен - от анализа на бан за аец белене интервюираната очаквала "стратегия за развитие на енергетиката, на основата на която да започне обществената дискусия за развитието на енергетиката с перспектива до 2050 г". нерде ямбол, нерде стамбул.
28 Ноември 2017 12:29
очаквала "стратегия

естествено.
АЕЦ се прави с поне 50 г. хоризонт.
Отделно, че е странно да се прави енергийна стратегия без да има стратегия за развитие на държавата.
Ще топи ли алуминий?
Ще развива ли целенасочено ел.транспорт?
Или ще заложи на автоматизация, роботизация и компютри,
и ефикасно използване на еленергията, за да намаля екологичния натиск...?
28 Ноември 2017 12:51
и кое е естественото? да ти възложат поръчка да направиш анализ дали е необходимо черните дъски в училищата да се заменят с бели, след което вместо анализ да "очакват стратегия за образованието", щото черните и белите дъски имат над 30 г. хоризонт?!

баси тъпотията си тряснал, "реалисте"



Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД