България е държава с проблеми. Големи проблеми. Слаба икономика, застаряващо население, пропаднало правосъдие, корумпирана политическа върхушка... Ако почнем да изреждаме бедите, които мъчат страната, часове няма да ни стигнат. Мислите, че Бойко Борисов губи сън и нерви заради това ли? Изобщо не сте познали. Че такива проблеми според него няма! Има само завистлива опозиция, която безспирно тормози с клевети и фалшиви новини и него, и ГЕРБ, защото адски й докривяло от успешното им управление.

Такова впечатление остави Борисов със словото, което произнесе в неделя пред 4-ото национално събрание на ГЕРБ, най-висшия форум на партията. Ако може изобщо да се нарече слово, тъй като потокът от самохвалство и гневни остроти по адрес на опозицията изобщо не се различаваше от ежеседмичните му словоизлияния пред репортерите или на заседанията на Министерския съвет.

Човек би очаквал нещо повече на конгреса на управляващата партия. Все пак цялата страна очаква новините от него, нали така? Предполага се, че на такова мероприятие премиерът ще разкрие гледището си за развитието на държавата, състоянието й в момента, трудностите, с които се сблъсква сега и които ще срещне занапред. В крайна сметка ГЕРБ не е опозиционна политическа сила, която има да мисли единствено за това как да се добере до властта. ГЕРБ е натоварена с отговорността да управлява. И трябва не само да търси решения на грамадните вътрешни проблеми на България, но и да мисли върху все по-сложното международно положение, в което се намира страната.

Нищо подобно обаче не се случи на конгреса.



Форумът се оказа невероятно лишен от съдържание



и отегчи до смърт не само страничните наблюдатели, но дори и участниците в него. Това се отнася и за самия Борисов, който нетърпеливо потропваше с пръсти върху облегалката на стола си, докато зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов преживяше в продължение на половин час отчета на партийното ръководство. Делегатите наблягаха на смартфоните, но внимаваха да ръкопляскат, когато трябваше. Единствената спонтанна реакция дойде при съобщението, че Волен Сидеров ще поднесе приветствие от името на "Обединени патриоти", което залата посрещна с едно изумено "Аааа!" (самият Сидеров не показа с нищо, че поздравителният адрес към бившия политически враг му носи някакво неудобство). Когато дойде ред на Борисов, всички се заслушаха. Говореше министър-председателят, човекът, който в най-голяма степен определя накъде върви държавата. Само дето положението на държавата беше последното, което занимаваше Борисов в момента.

Цялото му изказване беше посветено на делничните проблеми, с които ГЕРБ се сблъсква като партия, а не на трудностите на страната. Смайващо дълго време премиерът отдели да брани (при това яростно) столичния кмет Йорданка Фандъкова, която среща все по-силна гражданска съпротива заради неуредиците в София. "Да спасим София от спасителите - това трябва да е нашият девиз. Защото тези, дето щели да спасят София, и ходят да търсят дали е изкривено колче, тогава са си траели, когато нямаше нито едно колче", разбушува се Борисов. Направи и пространен преглед на пораженията, които "синьо-червената мъгла" нанесла на София, а той и ГЕРБ поправили. На няколко пъти вилня и срещу "стотината души, и то половината от БСП", които излязоха същия ден на протест срещу Фандъкова. А всъщност



в нападките срещу столичния кмет Борисов видя косвена атака срещу себе си



От неговото кметуване насам столицата неизменно е в ръцете на ГЕРБ вече 12 години. Борисов все повтаря, че като управляваш, носиш и отговорността. И реши да използва случая, за да залъгва слушащите, че отговорността за проблемите на София не е на партията. От политическа гледна точка това е нормално. От държавническа - изглежда най-малкото безотговорно.

В разпиляното си слово Борисов нашироко се разпростря и върху намерението си да "изчисти прехода" с планираната ревизия на приватизационните сделки. Въпросът е важен, няма спор - иде реч за отношения на собственост и власт, образували се през последните 30-ина години. От думите на премиера стана ясно, че той свежда цялата тази сложна плетеница единствено до теснопартийните измерения на конфликта му с БСП. "Ние искаме да се върнем и да видим коя партия на кой конгрес фалира предприятията. Кога на входа и на изхода на предприятията се слагаха едни и същи фирми да ги източват и да ги подготвят за фалит, за да може след това да се изкупят на безценица", обясни вождът на ГЕРБ.

Едва ли остана някой, който да не е разбрал, че при такива условия обект на интерес на бъдещи разследвания ще бъдат най-вече сделки, сключени при управлението на левицата. Който и да бъде разследван и ревизиран обаче, стабилността на държавата рискува доста да пострада от бъркането в собственическите отношения. А по този въпрос обясненията на Борисов бяха пределно мъгляви.

Освен всичко друго конгресът за пореден път показа и колко небрежно подхожда Борисов, когато говори пред публика. От думите му стана ясно, че се вдъхновил да говори за приватизацията от интервю на бившия премиер Иван Костов, когото слушал същата сутрин. Аматьорска работа. Чували сме, че някои държавници сами си пишат речите. Други си имат цели екипи от подготвени хора за тази работа. А нашият Борисов



импровизира в зависимост от това, което му е попаднало



докато е прехвърлял с дистанционното тв каналите сутринта. Това е положението.



Някой ще пита: добре де, за какво да говори Борисов на конгреса на ГЕРБ, освен за проблемите на партията? Той е неин лидер, нали така? Вярно е. Но вътрешните си проблеми ГЕРБ разреши буквално за 20-ина минути, в които преизбра Борисов за свой лидер и гласува партийното ръководство с някакви минимални промени - някой си излязъл от една комисия и отишъл в друга. Трудностите на държавата не привлякоха вниманието на управляващата партия - нямаше дискусии, нямаше работни групи, дори разговор на крак. Нищо от големите въпроси, които вълнуват гражданите, не намери отговор. Страната е стабилна и просперира, хората са засмени и щастливи - така говореше Борисов. И това на партийните кадри им стигаше. А за обществеността достатъчно ли е?