Когато Ботсвана става независима през 1966 г., тя е една от най-бедните страни в света. Има само 12 километра павиран път, а сред цялото население има едва 22-ма висшисти и стотина граждани със средно образование. Освен това е заобиколена от враждебни режими - Южна Африка, Намибия и Зимбабве. Въпреки тези изходни условия през следващите 50 години Ботсвана се превръща в единствената стабилна икономика в Африка, поддържайки един от най-високите икономически ръстове в света и постигайки най-високия БВП на глава от населението в Субсахарска Африка - еквивалентен на този в Естония, Унгария и Коста Рика.

Ако Ботсвана е имала такова голямо струпване на неблагоприятни условия, как тя се е справила с тях? Това е станало възможно благодарение на здрави и решителни институции. Именно те са се превърнали в основа на икономическото развитие. Какъв е приносът им? Налагат "върховенството на закона" - работеща съдебна система, която установява и защитава правата на собственост и предлага защита срещу експроприацията. Това насърчава капиталовите инвестиции. Насочват факторите на производство (земя, работна ръка, капитал и предприемачество) по-ефективно и осигуряват финансиране за стартиращи бизнеси. Това позволява на фирмите да влязат на пазара, способствайки за ръста на икономиката. Поддържат демокрацията, която се характеризира с ясно разделение на властите.

Корупцията, която съгласно дефиницията на Индекса за възприятие на корупцията (ИВК) е "злоупотреба с власт в частна полза", често е белег на нефункциониращи институции и е неразривна част от много развиващи се икономики. Високата корупция, което включва незаконни действия като подкупи и злоупотреба с власт,



действа като спирачка на икономическия растеж



Тя отклонява публични средства към частни ръце. Отклонява държавни приходи, което води до неефективно насочване и използване на производствените фактори. Създава недоверие между гражданите, което води до дезинтеграция на социалния капитал. Задълбочава неравенството на доходите, като малкият процент богати може да се обогати допълнително чрез задкулисни договорки и сделки.

Световната банка определя държавното управление като "начин на използване на властта в управлението на икономическите и социалните ресурси на една страна за нейното развитие". Доброто управление е критично важно за икономическия растеж и развитието на една държава, защото то определя доколко хората използват своите таланти и енергия в създаването на иновации, в осъществяване на производство и в създаването на работни места или напротив, в извличането на рентен доход и в лобиране за получаване на политическа протекция. Опитът на Световната банка показва, че индикаторите на възникващите пазари често са значително по-ниски от тези на развитите държави по отношение на: отчетност на правителството пред своите граждани; политическа стабилност и липса на насилие; ефективност на правителството, измерена чрез качество на политическите решения и на публичните услуги.

В края на краищата



лошото управление може да унищожи една държава много лесно



Това е особено валидно за малките държави, които са доста по-рискови от гледна точка на потенциалните инвеститори, отколкото са големите.

След падането на комунизма изходните условия в България са доста по-добри в сравнение с Ботсвана. Страната ни се намира в развитата Европа, има промишленост и инфраструктура, а в началото на 90-те години дори е в челото на световните класации по образованост на населението си. С една дума, България има всички дадености да се превърне в просперираща и добре подредена държава.

За съжаление се случва точно обратното и страната фалира два пъти през първите 7 години от своето демократично развитие, предприятията са разграбени и фалирани, населението масово емигрира, образователното ниво се срива, държавните системи функционират зле или изобщо не функционират, корупцията е ендемична, неравенството в доходите драстично, ефективността на правителството - посредствена. Почти 30 години след началото на прехода България е най-бедната страна в ЕС, приета там по милост, на базата на политическо решение през 2007 г., като основната заслуга за нейното приемане в съюза, както и в НАТО през 2004 г., се дължи на умишлено неглижирания факт, че българското правителство се опълчи на Русия през 1999 г. по време на Косовската криза, когато не допусна руски самолети да прелетят над територията на страната.

Причината за мъчителния преход са основно неработещите и завладени институции, в които се назначават партийни активисти без нужната и дори с нулева професионална подготовка. Най-високите постове се раздават или на "верни" кадри, или се поставят зависими хора, които се държат в подчинение с компромати.



Как изглежда съвременна България?



Върховенството на закона е заменено с върховенството на партийния лидер, който или изобщо не зачита законите и управлява въпреки техните разпоредби, или ги променя така, че да паснат на неговите интереси, често пъти в крещящо противоречие на правните принципи.

Липсата на правова защита на частната собственост отблъсква външни инвеститори. Неслучайно България има най-ниските нива на преки чуждестранни инвестиции като дял от БВП след кризата от 1996 - 1997 г. Допълнителен фактор за спада са и непрекъснатите заплахи към чуждите инвеститори за експроприация на предприятията им (случая с ЕРП-тата през 2013 г.), както и публичното говорене за въвеждане на закони със задна дата, свързани с преразглеждане на приватизацията. И практикуваното насилствено отнемане на бизнеси - т.нар. рейдърство, с прякото участие на държавни институции (случаят с "Дунарит" от последните месеци или с "Белведере" преди това) отблъскват чуждите инвеститори.

Нарушава се принципът на разделение на властите. В България е възможно например премиерът да нахлуе на заседание на ВСС или да "укаже" на председателя на Народното събрание да подаде оставка - нищо че според Конституцията България е парламентарна република.

България се



свлича надолу във всякакви международни класации,



като се започне от Индекса за възприемане на корупцията, мине се през Индекса за свобода на словото и се стигне до класацията на Световната банка за правене на бизнес. Всичко това говори за брутално влошаване не само на бизнес средата, но и на базовите демократични устои, върху които се крепи държавността в България. Липсва отчетност на правителството пред своите граждани, което е свързано с отказ от предоставянето на жизненоважна информация, чрез която гражданите да могат да взимат информирани решения (строителството на АЕЦ "Белене", изграждането на газов хъб, строителството на магистрали и съоръжения, отдаването на обекти на концесия и т.н.).

Поради тази причина липсва политическа стабилност, което предизвиква непрекъснати политически кризи, случващи се на все по-кратки интервали, както и ескалация на напрежение и противопоставяне в обществото и между различни негови групи и членове. Правителството се характеризира с изключително ниска ефективност, а качеството на предоставяните публични услуги отбелязва драстичен спад.

В крайна сметка България се превръща в систематичен проблем на Европейския съюз и единствената причина към страната да не се упражнява систематичен натиск е нейната икономическа и политическа незначителност, което намалява желанието за изразходване на енергия от страна на европейските институции. Но това състояние е крайно неустойчиво и колапс на политическия модел в страната става все по-вероятен. Приближаващото европейско председателство на България става все по-удобна територия за разгаряне на политически страсти, а това компрометира не само нас, но и ЕС като система, която може ефективно да решава вътрешните си проблеми.