Защо напоследък външният министър Соломон Паси обича да повтаря, че отношенията ни със САЩ са най-добрите от 100 години насам? Вярно, имаме годишнина от сключването на дипломатически отношения. Само че това не е единствената причина Паси да е настроен носталгично към миналото. Много по-интересно е, че външният министър е заложил на една спогодба, подписана от Царство България през 1924 г., за да обоснове, че България няма да предава американски граждани на Международния наказателен съд. Паси обича също да говори за "вратички" - точно за "вратичка" става дума.

Член 98 от статута на наскоро създадения Международен наказателен съд ограничава правото на съда да изисква от страните да му предадат заподозрян от чужда държава, ако това противоречи на друго международно споразумение. Е, точно това споразумение отпреди 80 години Външно смята да изтупа от прахта и чрез него да предреши в полза на САЩ казуса, който разделя Европа и Америка. Соломоново решение, според което няма нужда Симеон тепърва да подписва, след като го е направил баща му.

В европейските институции



тези български задкулисни ходове са добре известни



Всички европейски дипломати в София са в течение. И отношението им е еднозначно - такива международноправни еквилибристики се отхвърлят като смехотворни, абсолютно неприемливи и противоречащи на общата позиция на ЕС по въпроса за съда.

В Брюксел може и да знаят, обаче така нареченият наш "политически елит", както и общественото мнение се държат в пълен мрак. Червената опозиция не знае нищо по въпроса, а тези депутати от сините, които знаят, си траят, защото колкото и ужким проевропейски да са настроени, фондациите, с които са свързани, получават пари от американците. Стратегията на Паси е да постави всички пред свършен факт, а причината е, че вече е обещал на американците, че новият съюзник България ще отговори на искането на Големия бял баща американците да получат имунитет от МНС. Как - ще му намерим колая.

Мотивацията на Паси е свързана с неговата по-нататъшна съдба. Като интелигентен човек той си дава сметка, че в България той няма политическо бъдеще в средносрочен план,



и е заложил на международната кариера



Това е типичен конфликт на интереси, защото е трудно да се каже чии интереси защитава Паси - на сегашния си или на бъдещия си работодател.

Другата причина, поради която Паси пренебрегва становището на Европа и възможните последици, е един въпрос, за нерешаването на който носи отговорност самият той. Става въпрос за външния дълг на Ирак към България. В резултат от прехвърлянето на тази тема с активното съдействие на българската дипломация от ООН към САЩ въпросът е обвит с гъста мъгла.

Въпреки уверенията на американския посланик, че САЩ няма да ни молят да опростим дълга, не е изключено да ни накарат да преглътнем изкупуването му от САЩ на цена от стотина-двеста милиона долара. Или пък дългът ще бъде преизчислен на много по-ниска сума - понастоящем няколко американски мозъчни тръста се занимават точно с такива математики, в резултат от което някои от тях твърдят, че дългът ни бил малко повече от 200 милиона долара.

Ако някой смята, че въпросът на МНС е обвързан с военната помощ от 20 млн. долара, която България ще получи от САЩ, той безусловно е прав. Това е записано в нарочен американски закон. Но въпросът за имунитета на американците пред съда е свързан също с иракския дълг, а там сумите са съвсем други.

България няма друг полезен ход, освен



да стиска палци и да изчака,



докато Евросъюзът и САЩ се договорят за някакъв изход от задънената улица, в която се намират в момента по въпроса за МНС. Такива консултации дискретно вървят с участието на американския помощник държавен секретар Линкълн Блумфийлд.

Проблемът в момента е, че чрез София и конкретно чрез Паси САЩ се опитват да извиват ръцете на Евросъюза точно в момента, когато текат тези преговори, а това дразни Брюксел още повече.

Не е ясно до каква степен премиерът Сакскобургготски познава сложността на дилемата за МНС. Без съмнение той получава сигнали оттук-оттам, които сигурно са му подсказали, че въпросът е сериозен. Вече видяхме, че той се намесва в последния момент, като остави министрите си да действат, както те разбират, до 12 без 5.

Ами да се намесва, преди да е станало късно.

Какво плаши американците в Международния наказателен съд? - четете в "Наблюдател"