Нямаме си елит. Някакви случайни хора, обикновено абсолютно неграмотни, пропълзяват някак си до върховете, пълнят си джобовете, докато експериментират върху нас, и точно заради тях преходът е хем свършил, хем трайно зациклил. Нямаме си лидери, които да ни преведат през пустинята. Имаме изкуствено създаден псевдоелит - никой не се вслушва в Константин Павлов, всички слушат чалга. Ако се появи някой свестен, или ще го обявим за луд, или ще го предадем, както направихме с Левски...

Това се чу на изключително интересен семинар за българските елити, проведен в Бургас от Центъра за социални практики на професор Евгений Дайнов. Два дни политици, бизнесмени, администратори и журналисти дискутираха има ли лидери в обществото, или то върви напред като сляпо сираче.

По едно време даже се чу, че всички от т. нар. елит са маскари, щото се смеели на чистите и изключително свестни хора - като Едвин Сугарев, които имали гражданската смелост да изваждат наяве проблемите на първенците. Това го каза д-р Николай Михайлов - много нашумял психиатър, който напоследък консултира кандидатите на СДС за изборни длъжности. Злобари го наричаха "психиатъра на СДС", но сега е по-известен просто като "синия доктор". Но това е друга тема, разбира се.

Семинарът в Бургас бе обобщаващ. Преди него на четири пъти лидери в своите области се опитвали да дефинират видовете елит, конфликтните им точки, отношенията им с народа и перспективите. Та на тези семинари Бойко Борисов отсякъл: "Нямаме елит", Нери Терзиева бе обяснила, че елитът ни е в Лондон и Ню Йорк, Асен Дюлгеров рекъл, че медиите излъчват псевдоелит, щото дават трибуна на хора с финансови възможности. Същият бе казал: "Елитът е едно общество без достатъчно самочувствие, без вяра в по-далечното си бъдеще и без убеждение, че има перманентност в присъствието му. Едно донякъде депресирано общество."

Което безспорно е най-важното обяснение на елита и друго обяснение просто не е нужно...

В хода на дискусията



в Бургас се роди определение за елит:



"Хора, които определят в съществена степен правилата и стила на живот в своята професионална област." За да изключат бандитите от категорията елит, семинаристите нарочно въведоха "цивилизационен" елемент. Т.е. елит е само този, който тласка обществото към по-висока степен на цивилизация, към европеизация или, както казва проф. Дайнов, към озападняване. Самият Дайнов стигна до извода, че ако се приложи и този ценностен елемент към дефиницията за елит, от това отбрано малцинство с привилегировано място в обществото, от този социален слой, който стои на върха на социалната йерархия, би трябвало да се изключат лица като Жан Виденов.

Семинарът в Бургас като че ли се упражняваше повече в това да определи какъв трябва да е българският елит, а не какъв е той от гледна точка на обществото.



Елитът - това трябва да са убедени антикомунисти,



които никога не са имали връзки с бившия репресивен апарат, нямат съмнителен бизнес, имат пари и могат да докажат техния произход. Между другото точно това са изискванията към кандидат-кметовете на СДС. Може би така стоят нещата и при други партии, разбира се.

Чу се какъв трябва да бъде елитът - трябва да е съставен от умни хора, които да ни вкарат в Европейския съюз, без да загърбват братята от Америка. Все неща, които се предполага, че ще се чуят на един семинар.

Почти епизодично семинаристите гледаха от точния ъгъл - т.е. правеха снимка на елита от гледна точка на масовото съзнание. Защото определено по-важно е как обществото гледа на елита, отколкото как той гледа на себе си.

Вероятно за жителя на малък провинциален град всеки, който се появява по телевизията, дава интервюта по вестниците и бърбори по радиото, е елит. При определена категория - феновете на рекламите за ракия примерно, всеки, който може да си поръча двойна водка с мезе, е абсолютен елит.

За много хора отбраната класа, тези, които са "на върха на хранителната верига", са хората, които карат скъпи коли, обличат се с маркови дрехи и джиткат между Монако и Барселона с яхти.



Не, това не е крайно опростено схващане



В началото на миналия век един италианец - Вилфредо Парето, чертае една крива, в която подрежда хората, които имат музикална дарба. Малкият връх побирал хората, които пеели като ангели, а надолу се редели тези, които по-добре или по-лошо тананикали. Парето чертае втора крива - на добрите художници, следва трета - на математиците, и т. н. Кривите съвпадали. Съвпадали и с тази, която Парето начертал според имотното състояние на хората.

Вилфредо Парето, същият този, който за първи път въвел понятието "елит", попитал: някъде да сте чули, че художниците или музикантите, или най-умните управляват някоя страна? За съжаление едва ли някъде може да съществува страна, която се управлява от най-умните. Така Парето стигнал до извода, че



една държава винаги се управлява от най-богатите



Въобще не е странно, че Парето е разсъждавал точно така, както разсъждава нашият народ. Богатите управляват, защото те могат да взимат решения, които определят съдбата на големи групи от обществото. Тези, които взимат решения, а не тези, които определят правилата, са елит. Определящите правилата често са хора в сянка, не са видими, не са официален елит. Те са скрит елит. За народа определящите правилата са хора, които тайно, в някакви много големи и бляскави кръчми, на много ракии мислят някакви много важни неща.

Иначе за народа елитът винаги е бил обща сплав. Неделимо цяло. "Всички са маскари." Ония от жълтите павета. Хората не делят елита на висш - президент, премиер, председател на парламента, лидери на управляващата партия, те съвсем не позиционират депутатите като някаква средна категория елит и с подозрителност гледат на администрацията като на трети вид елит.

Видима е само една нищожна отломка от единната лоша сплав на големия елит - местните политически първенци, които при сравнение с "великия софийски елит" тотално се определят от народа като псевдоелит.

Пропастта между народа и елита се крие в



липсата на средна класа,



която да произвежда нови управленци и да приютява паднали от власт. Според Александър Божков хората все повече почиват в Турция, което е белег за наличието на средна класа. Това едва ли е точно така, защото да почиваш в Турция често е по-евтино, отколкото да почиваш в България. Сигурно е добре известно, че в страната все още има 17% безработни, а върховната мечта на голяма част от работещите е да получават заплата от 400 лв.

Истина е, че държавата се развива и има наченки на средна класа, от която може да се роди истински елит. Раждат се и нови елити. Бившият вицепремиер Божков правилно предупреди за зараждането на български евроелит - млади хора, които вече владеят бюрократичния стил на Брюксел и говорят така, че средният администратор въобще не може да ги разбере. Освен евроюпитата през последните години в София се появиха достатъчно родни юпита, които работят срещу прилично възнаграждение за западни компании. Те могат да родят следващия български елит. Можем да си върнем и елита от Лондон - Милен Велчев, Николай Василев, разбира се.

Най-големият проблем пред елита и по времето на Живков, и сега е в това, че



той винаги е бил част от списък



Елитът се самовъзпроизвежда, той е затворена система. Преди елитът се определяше от ЦК, а сега е част от партийната листа. Демокрацията ни не допринесе за цикличността от елита. Всички набедиха за този проблем избирателната ни система. Трудно е обаче да се намери система, която да вкарва само качествени хора във властта. Когато казваме, че пропорционалната система дефектира, е редно да отбележим, че тя по-обективно отразява желания от хората елит. Мажоритарната система е хубава, но тя остава без представителство, т.е. без припознат елит от голяма част от избирателите. Предлаганата от Кошлуков система - немската, е чудесна, но и тя мултиплицира голяма част от омразния елит.

Няма идеална система, която да определя елита. Проблемът не е в системата. Проблемът е само в елита.