Общуванията между народите на България и Съединените американски щати имат близо двувековна история. Те са важна част от голямата и изключително актуална днес тема за взаимоотношенията между Европа и Америка в ново и най-ново време през последните две столетия.

Инициативата за установяването на първите преки връзки с българите идва от американска страна. Извоювали независимостта си в края на ХVIII век, Съединените щати бързо отбелязват всестранен икономически и културен напредък. След края на 20-те години на ХIХ век те вече се нуждаят от връзки и приятелства сред народите в Европа, за да се разкриват нови пазари за американската търговия. По същото време, ако и все още в рамките на Османската империя, българите изживяват паметен национален подем. В усилията си за пълна еманципация като модерен европейски народ те се нуждаят от всичко - от книги и светско знание, от училища и модерни политически идеи, от напредничава стопанска практика. Така че българите посрещат с интерес "американската поява" на Балканите.

Важен допълнителен фактор за българо-американската взаимност играе и обстоятелството, че през ХIХ век САЩ нямат преки териториални и политически интереси в района на Балканите и заемат възможно



най-безпристрастни позиции по пулсиращия "Източен въпрос"



Това проличава още в началото на 30-те години на ХIХ век, когато Евангелската протестантска църква със седалище в град Бостън изпраща първите американски мисионери в Цариград - Сайърс Хамлин и Елиас Ригс. Към средата на 30-те години Ригс се запознава с Неофит Рилски и му внушава идеята да преведе Новия завет на български. През 1840 г. с финансовата подкрепа на американците книгата е издадена в град Смирна, за да изиграе важна роля в борбата за църковна независимост.

През 1842 г., отново с моралната и материална подкрепа на Ригс, Константин Фотинов издава първото списание на новобългарски език - "Любословие", и така полага основите на модерната българска периодика. А през 1844 г. щатските мисионери издават първата граматика на български за англоговорящи. По този начин те разкриват възможности за англоезичната хуманитаристика да навлезе в българската тема.

През 1863 г. по инициатива на Кристофър Робърт от Ню Йорк в Цариград е основан знаменитият "Робърт колеж". Веднага той се превръща в най-реномираното учебно заведение на Балканите, привлякло вниманието и на много българи. По последни изчисления солидно образование там до Освобождението получават над 200 българи. Между тях има трима министър-председатели на бъдещата свободна българска държава (Константин Стоилов, Иван Е. Гешов и Тодор Иванчов), много министри, дипломати, видни общественици и администратори.

Връхната изява на американското присъствие в Българското национално възраждане маркира 1876 г. След разгрома на Априлското въстание американският журналист Дженуериъс Макгахан превръща в. "Дейли нюз" в световна трибуна за разобличаване на невижданите жестокости, с които султанската власт смазва българската борба за свобода. Първият секретар на американското посолство в Цариград Юджийн Скайлър, придружен от руския генерален консул в Одрин княз Церетелев, обикаля лично главните центрове на въстанието. След това изготвя два официални доклада до посланика Майнърд, в които не спестява нищо от жестоката картина на ужасите, които лично е констатирал. Публикацията на тези документи (от Макгахан) и разпространението им по света прави възможно свикването на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 г., на която се задвижват процесите, довели до българското освобождение. Затова Учредителното събрание във Велико Търново през февруари 1879 г. изказва от името на българския народ



благодарността си към "високоблагородните американци",



оставили паметна следа при възкръсването на Третата българска държава.

Всестранният напредък, отбелязан от българите след Съединението през 1885 г., поставя на дневен ред въпроса за установяването и на двустранни дипломатически отношения между София и Вашингтон. Инициативата в това отношение вече принадлежи на българската страна. Първия сондаж прави правителството на Стефан Стамболов през 1892 г. В отговор през 1893 г. България е поканена и взема участие в Чикагското световно индустриално изложение. Във връзка с него до САЩ пътуват над 200 български търговци и предприемачи, а Алеко Константинов пише книгата си "До Чикаго и назад", маркирала появата на нов пласт в изящната българска словесност - пътеписната литература. Приблизително по същото време в Щатите се установяват и първите български емигранти, които с труда и добродетелите си съдействат да се разшири представата за нашите народ и култура сред американското общество.

Преговорите за установяване на официални дипломатически отношения между София и Вашингтон са подновени от българска страна през 1894 г. В резултат през април 1898 г. за първи път в българската столица пристига американският пълномощен министър в Атина Клейтън Ракхил. Неговите разговори с премиера Константин Стоилов съдействат за по-нататъшното придвижване на въпроса. Така се стига до ноември 1901 г., когато българската страна е уведомена, че американският представител в Цариград Чарлз Дикинсън получава агреман да представлява правителството си и пред България.



Акредитационната процедура завършва окончателно на 16 февруари 1902 г.,



когато Дикинсън получава официално статут и на "дипломатически агент и генерален консул" в София. От 1903 до 1907 г. длъжността изпълняват американските представители в Атина, а от 1907 до 1912 г. - този в Букурещ. От 1913 г. в София е открита "Американска консулска служба". Тя се ръководи от възпитаника на "Робърт колеж" д-р А. Керемидчиев, но работи под ръководството на американския пълномощен министър в Букурещ Чарлз Вопика.

През годините на Първата световна война американското представителство в София е издигнато в ранг Генерално консулство, а длъжността генерален консул там в продължение на 3 г. изпълнява големият приятел на българите Доминик Мърфи. От 1918 г. САЩ установяват пълни дипломатически отношения с България на равнище "легация" с пълномощен министър. Пръв тази длъжност изпълнява Чарлз Уилсън.

В паралелен план се развиват и усилията на българската държава да изгради свое пълно дипломатическо представителство във Вашингтон. До 1913 г. защитата на българските интереси в САЩ е поверена на руските дипломатически и консулски представители. Шумната антибългарска кампания, организирана през 1913 г. от победителките в Междусъюзническата война, и благоприятният за българите доклад, изготвен от международната анкетна комисия, финансирана от американския филантроп Ендрю Карнеги, доказват големите възможности да се защитават значими български национални интереси с американска подкрепа. Затова през април



1914 г. в Ню Йорк е открито първото българско Генерално консулство



За генерален консул на България е назначен пионерът на усилията за установяване на двустранни отношения Клейтън Ракхил. През август-септември 1914 г. правителството на Васил Радославов подготвя откриването и на Българската легация във Вашингтон. За пръв пълномощен министър на България в САЩ е избран преподавателят в "Робърт колеж" проф. Стефан Панаретов. Заедно със секретарите на дипломатическата мисия д-р Христо Пулиев и Христо Кънев тримата пристигат в Ню Йорк на 5 декември 1914 г. Придружен от генералния консул Ракхил, Панаретов пристига на 12 декември във Вашингтон. За българска легация най-напред е наета сграда на улица "Н" No1761, но скоро представителството е преместено на "Кънектикът авеню". На 15 декември 1914 г. Панаретов връчва първата си официална нота в Държавния департамент, с която уведомява държавния секретар Бриян за пристигането си.

Първият официален прием на Стефан Панаретов в Държавния департамент е на 17 декември в 11.30 ч. С посредничеството на държавния секретар на 22 декември 1914 г. от 14 до 14.45 ч. първият пълномощен министър на България във Вашингтон е приет тържествено в Белия дом от президента на САЩ Удро Уилсън. На него Панаретов връчва акредитивните си писма, като декларира в словото си, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е "да се засилват приятелските връзки, честито съществуващи между САЩ и България".

В отговора си Уилсън декларира: "Не храня никакво съмнение, че Вашите усилия ще бъдат насочени към поддържане и укрепване на добрите отношения между двете страни и към следване на интереси, които са общи за тях. В постигането на тези желания и благотворителни цели ще съм особено щастлив да Ви окажа пълното си съдействие." Тези думи са претворени в дела. Между САЩ и България са установени отлични двустранни отношения, съдействали за защитата на важни български национални интереси.