Покрай острите спорове дали България трябва да даде имунитет на американските граждани срещу преследване от Международния наказателен съд, не стана много ясно какво представлява той, с какво се занимава и защо САЩ искат да го заобиколят.

Този съд стана популярен заради отказа на няколко от "силните" държави в света - и най вече на Америка да ратифицират статута му и да признаят неговата юрисдикция.

В Съвета за сигурност на ООН САЩ обявиха, че ще оттегли войниците си от умиротворителния контингент в Босна и Херцеговина, ако неговите граждани не получат съдебен имунитет. В крайна сметка се стигна до компромис, според който участващите в международни мисии американски войници, няма да подлежат на преследване от този съд през следващите 12 месеца, като това положение ще се договаря наново след изтичането на този срок. И те останаха на Балканите.

По това време избухнаха и първите спорове каква трябва да бъде позицията на България за имунитета на американците. Дали България трябва да се съобрази с Европейския съюз, според който трябва да има общо становище на общността, преди да се вземе решение, или да послуша САЩ.

Така или иначе

след повече от 100-годишни усилия светът се сдоби с Международен наказателен съд.

И макар че няколко големи държави не признават юрисдикцията му, съществуването му е вече факт.

България вече не само подписа и ратифицира Статута на Международния наказателен съд, но и документът бе обнародван наскоро в Държавен вестник и той е вече част от вътрешното право на страната. Нещо повече. Според чл. 5, ал. 4 от българската конституция той е част от вътрешното право на страната и има предимство предз тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат.



Какво представлява Международният наказателен съд?



Римският статут на Международния наказателен съд беше одобрен от 120 държави на 17 юли 1998 г. 4 години по-късно го ратифицираха необходимите 60 държави - сега вече те са над 75, и от 1 юли м.г. той започна фактически, но не и практически да функционира.

Сред страните, които не са подписали договора и заявяват, че отказват да участват в него, са Китай, Индия, Пакистан,

Индонезия и Турция. Сред подписалите, но не ратифицирали

договора са Израел, Египет, Иран, Индонезия, Япония и Русия.

САЩ подписаха договора през 2000 г., но отказва да го ратифицира. Той обаче е подписан и ратифициран от всичките 15 страни-членки на Европейския съюз, включително и от най-верните съюзници на Америка - Великобритания.

Засега съдът е само 4-членен екип с телефон и факс, който работи в сградата на МНС в Хага, Холандия.

Това ще бъде първият глобален международен наказателен съд,

създаден, за да съди отделни лица. Заради Втората световна война и етническите конфликти в бивша Югославия и Руанда бяха създавани специални съдилища.

Страните, приели Римския статут на Международния наказателен

съд, ще изберат 18 съдии, както и главен прокурор и

заместник-прокурори. Съдиите ще бъдат групирани в предсъдебно, съдебно и апелативно отделение.

Наскоро бе избран и първият главен прокурор - аржентинецът Луис Окампо. Малко не достигна на българския кандидат - настоящият конституционен съдия Димитър Гочев, да влезе пък сред международните съдии.

Дело в този съд може да бъде инициирано от страна, подписала и ратифицирала Римския статут, от прокурора или от Съвета за сигурност на ООН. В първите два случая е необходимо страната, чийто гражданин е заподозреният извършител, или страната, на чиято територия е извършено престъплението, да е подписала и ратифицирала статута, или поне да признае юрисдикцията на Международния наказателен съд за конкретния случай.



Какви престъпления преследва съдът и какви наказания може да

налага?



Съдът ще разглежда случаи на геноцид, военни престъпления и престъпления против човечеството. Геноцидът е дефиниран като организиран опит да се унищожи специфична етническа, религиозна или национална група. Военните престъпления и престъпленията против човечеството включват систематични атаки срещу цивилни лица, повечето случаи на употреба на химическо, биологическо или ядрено оръжие и нарушения на Женевските конвенции по международно хуманитарно право. Статутът предвижда преследването и на още едно престъпление - "агресията". То обаче не е дефинирано.

Именно "агресията" е и престъплението, което САЩ не искат да признаят и се страхуват, че негови ръководители или войници могат да станат чест обект на преследване от страна на прокурорите към наказателния съд. Останалите три се преследват и по американското законодателство. Според САЩ четвъртото престъпление



може да доведе до злоупотреба с МНС.



Те твърдят, че по този начин могат да бъдат поставени под съмнение и да бъдат застрашени техните операции при борбата "с тероризма, при хуманитарните намеси, превантивните им акции като например унищожаване на складове с оръжия за масово поразяване в други държави".

Съдът ще може да разглежда деяния, извършени след 1 юли 2002 г. Тези, чиято вина бъде доказана, могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода до 30 години, а в изключителни случаи и на доживотен затвор. Смъртно наказание не се предвижда. Затова пък е заложена конфискация на имущество.

Някои от постановките на Римския статут са безпрецедентни в международното право. Това са например специалната грижа за жертвите на престъпленията и свидетелите, както и признаването на сексуалните посегателства за военни престъпления. Съдът ще е независима от ООН международна организация, която се управлява и финансира от страните-членки. Юрисдикцията му е спомагателна, тоест може да бъде упражнена само ако националната юрисдикция се окаже неефективна.



Кой може да бъде съден?



Съдът има юрисдикция над всички деяния, извършени на

територията на държавите, ратифицирали Римския статут, както и от граждани на тези страни. Това означава че лицата, чиито държави не са ратифицирали договора, също могат да бъдат изправени пред съда, за да отговарят за това, което са

извършили, на територията на ратифицирала го държава.

Това е още един аргумент на САЩ да са против. Според техните представители не можело американски войници, дипломати или други граждани да бъдат жертва на политически мотивирано преследване. Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд обяви, че "един политически пристрастен или неконтролируем прокурор в съд като този може да създаде големи затруднения на хората."

Важното на този съд е, че пред него могат да бъдат изправени безпроблемно държавни глави, дипломати, магистрати и изобщо всички хора, които по националните им законодателства или по международни договори, разполагат с имунитет.

Според правилата на съда дори ако например срещу държавен глава на дадена страна започне разследване, той може да бъде арестуван. Процедурата допуска дори предварително задържане.



МНС и България



България подписа статута на съда на 11 февруари 1999 г. и го ратифицира със закон, приет от сегашния парламент на 15 март 2002 г. След обнародването му в Държавен вестник, той вече е и част от нашето право и дори има предимство пред него. Когато правителството предлагаше на парламента да ратифицира договора преди няколко месеца, като един от основните мотиви да го сторим до септември 2002 г. бе, че по този начин ще има български представител в първото събрание

на държавите- страни по статута и че ще можем да предложим съдии и прокурори.

България ще трябва да се подчинява на норми, които пряко влизат в противоречие с норми на нейната конституция, на наказателния кодекс и на наказателно-процесуалния кодекс. Българското наказателно право не познава престъплението "агресия". Конституцията пък определя, че президентът и депутатите разполагат с имунитет срещу наказателно преследване. Според Наказателния кодекс "български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание" и много други.

След като обаче България е приела статута на съда, доброволно се е отказала от тези норми.





за каре

Престъпленията, с които се занимава съдът



Геноцид са действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група. Сред посочените действия са:

- убиване на членове на групата

- причиняване на тежки телесни повреди

- въвеждане на мерки за предотвратяване на ражданията в групата

- насилствено предаване на деца от тази група на друга група



Престъпление срещу човечеството е действие, което се извършва като част от широко или систематично съзнателно нападение срещу гражданското население. Сред посочените действия са:

- убийство

- физическо унищожение

- поробване

- депортиране или насилствено преместване на население

- изтезания

- лишаване от свобода в нарушение на международното право

- изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция, насилствено забременяване, насилствена стерилизация

- насилствено изчезване на лица

- апартейд и др.



Съдът има юрисдикция спряма военните престъпления, когато те са извършени като част от план или политика, или като част от мащабно извършване на подобни престъпления. Сред посочените са:

- тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. за правилата за водене на война и за защитените обекти

- умишлено убийство

- изтезание или нечовешко отнасяне, включително биологически опити

- преднамерено причиняване на големи страдания или тежки увреждания на тялото или на здравето

- присвояване и унищожаване на имущество, когато това не е било оправдано от военните нужди

- принуждаване на военопленик да служи в неприятелска войска

- лишаване на военнопленик от справедлив процес

- вземане на заложници

- умишлено извършване на нападение над гражданско население, над граждански обекти или над хуманитарни сили

- умишлено започване на нападение със съзнанието, че то ще причини големи загуби и увреждания за гражданско население и обекти

- нападение или бомбардиране с каквито и да е средства на градове, села, жилища, които не са военна цел

- неправомерно използване на бял флаг или на знамето или военните знци и униформата на неприятеля

- пряко или непряко преместване на гражданско население от държавата окупаторка

- умишлено извършване на нападения върху сгради, предназначени за култова дейност, образование, изкуство, наука или благотворителна дейност

- вероломно убийство или раняване на лица от неприятелска нация или армия

- заповед "да няма пощада"

- използване на отрова или отровни оръжия

- ограбване на град или място, дори когато са превзети чрез нападение

- посегателство над личното достойнство, по специално оскърбително или унизително отнасяне

- изнасилване, сексуално робство, насилствена проституция и др.