Човечеството влезе в сериозни дебати за пола и сексуалните посегателства. В България няма къде да се денем от това - също дебатираме. Бях решил повече да не подхващам темата предвид нейната вече натрапливост, но тя ме подхвана. Та й се оставям още веднъж.

От една страна, в световен план е роденото в Холивуд движение #MeToo, в което много актриси и други дами, пък и някои мъже, се оплакаха от непристойност, сексуални посегателства и дори изнасилвания. На такива ги подлагали през десетилетията продуценти, режисьори и актьори със слава и власт. От същата страна е и т. нар. "Истанбулска конвенция", чиято ратификация у нас патриотите приемат на нож, а тя раздели и БСП - Станишев е за нея, пък пленумът на Столетницата - против.

От друга, на пръв поглед откъм губещата страна, са ретроградите, т.е. разни мачовци с власт и пари. (Па и някои без такива неща, но с по-първични мераци, както и едни земни пространства с по-различни ценности).

От другата страна са и опити на актриси като Катрин Деньов



да се противопостави на #MeToo



Ще припомня, че преди седмица г-жа Деньов и още сто французойки подписаха декларация, в която твърдят: "единственият грях" на мъжете, обвинявани от #MeToo, бил, че са "докоснали някое коляно, откраднали са си целувка, предложили са интимна вечеря или са изпратили сексуално съобщение". Те приемат, че изнасилването е престъпление, но настояват, че "настойчивото или непохватно флиртуване не е престъпление, а кавалерското отношение няма общо с мачистката агресия". И ратуват, че в "едно здраво общество" мъжете трябва да имат "неотменимата свобода да ухажват и оказват известен натиск върху жените". "Вместо да помага на жените, тази мания за изпращане на мъжките шовинистки "свине" на "заколение" всъщност помага на враговете на сексуалната свобода - на религиозните екстремисти и най-неприятния вид реакционери. Като жени не се припознаваме в този феминизъм, който отвъд осъждането на злоупотребата с власт всъщност преминава към омраза срещу мъжете и сексуалността", пише в декларацията.

Защо казвам, че



тази страна изглежда губеща?



Защото векторът на световната преоценка на половете и техните доминантни характеристики не е в посока подчертаване на разликите, а в посока редукцията им. Достатъчно е да се върнем към младия и скандален гений Ото Вайнингер с произведението му "Пол и характер", в което той преди век пише такива неща: "Мъжът е формата, жената - материята" и "Една жена придобива ценност в очите на другите жени едва след като се омъжи" "Жената се занимава с извънполови работи само заради любимия мъж или за да го спечели" - твърди философът провокатор.

Коя жена от Първия свят днес ще се съгласи с това? Никоя, и с основание. Вайнингер пише за мъжката и женската роли, които са дошли от вековете. Когато мъжът е размахвал оръжие и пестници, за да защитава дома си от врагове, а жената е трябвало да отглежда потомството. Днес жената в Първия свят я пази законът, не мъж й. Това при всички положения е хубаво. Законът, а не оръжието и пестникът следва да са главната защита на всеки. Затуй днес Първият свят постулира определения като това в Истанбулската конвенция: ""Пол" означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете". То е вярно, ролите се менят, сравнени с времената на Чингиз хан, Енгелс или Вайнингер.



И все пак нещо в това определение смущава,



поне мен. В него няма никаква биология. Аз се погледнах тук-там и си казах - но ако брадата ми и мустаките, па и някои други неща са ми само социална роля, то каква атрибутика, за бога, и от кой театър да наема за размножителната роля?

И се сепнах. Аз съм въдичар. Една от най-хващаните рибки у нас, па и по много други страни, е каракудата. Ще ви съобщя нещо интересно - има водоеми, пълни с каракуди, и всички екземпляри са женски. Няма мъжки. Това касае особено т.нар. "сребриста каракуда". Чудех се как се размножава това създание, като си няма ни честни и почтени мъжки каракудьовци, ни каракундели като Харви Уейнстийн, склонни към злоупотреба и посегателство. Попроучих. Оказа се, че ихтиолозите говорят за гиногенеза - това първо. (Гиногенезета е процес, при който каракудите хвърлят хайвер, но стимулацията за неговото развитие дават други риби - шарани примерно. Тази стимулация е външна, няма истинско оплождане. Новородените малки каракудки са копия на майката, носят само нейните гени.) Други изследователи твърдят, че каракудите развиват и хермафродитизъм - някои женски добиват мъжки качества и произвеждат молоки, които оплождат хайвера на другите себеподобни, а после пак се превръщат в женски. Въпросът остава спорен.

И съвременното човешко общество изживява революционни промени



в областта на междуполовите отношения



Може би не още като каракудите, но промени има. Хилядолетната "агресивност" на мъжките индивиди и съответната "плахост" - характерна, па дори възпявана у женските индивиди като добродетел, се изменя с видими темпове. Не казвам, че това e лошо или само лошо - изглежда обективен процес предвид динамиките в обществото. Само ми се ще да напомня защо нарекох горе едните губещи "на пръв поглед". Защото освен Първия свят със своята ценностна парадигма има и Втори, и Трети... Които живеят другояче. Те нямат Холивуд, но имат висока жизненост и несофистицирани размножителни рефлекси.

Впрочем, каракудата е Божие творение. Дяволът пък, според Вайнингер, е човешко. Човекът го бил създал, за да търси причините за злото извън себе си.