Нищо не е наред с пазарната икономика в България - колкото и да се опитваме да убедим света в обратното. И проблемите с цените на електроенергията за различните потребители избуяха в последните седмици, сякаш за да послужат за доказателство за това. Не са минали пълни две години, откакто тържествено бе обявено, че най-сетне след многогодишно забавяне имаме либерализиран пазар на ток, а се оказа, че той по-скоро натоварва потребителите, вместо да ги облекчи и да им даде сигурност в цените за по-дълъг период от време.

Първоначалната еуфория отмина бързо. Надеждите, че засилената конкуренция при отварянето на пазара ще доведе трайно до по-ниски цени, отколкото на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители, бяха изпепелени.

Първите сигнали за сериозни проблеми дойдоха в края на миналата година, когато бизнесът бе шокиран от предлаганото от търговците на ток драстично увеличение - между 30 и 60% от началото на 2018 г. Според работодателите става дума за спекула и те обявиха, че готвят протести. Синдикатите ги подкрепиха, защото под заплаха са работни места и заплатите на работниците.

Всъщност доскоро цените на свободния пазар на електроенергия наистина бяха с около 20% по-ниски от тези, които всяка година се определят от Комисията за енергийно и водно регулиране. В момента лицензираните търговци на ток са повече от 100.

Асоциацията Свободен енергиен пазар, в която членуват 12 търговци на ток,



обвини за ситуацията държавните електроцентрали,



които не предлагали дългосрочни доставки на електроенергия на свободния пазар, което поставяло търговците в невъзможност да си изпълняват договорите с клиентите и това наложило вдигането на цените. На срещата при министъра на енергетиката Теменужка Петкова обаче държавните производители на електроенергия - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК, отрекли те да са виновни за обявения от търговците недостиг на ток на пазара. От НЕК дори обяснили, че ежедневно от предлаганите от нея количества ток на енергийната борса остават непродадени между 50 и 300 МВ, става ясно от съобщение на Министерството на икономиката.

Според друга част от търговците става въпрос за поскъпване на електроенергията в целия регион, а проблемът този път не бил "чисто български". Според асоциацията на търговците на ток електроенергията в европейски мащаб е поскъпнала с 30%, а България не била изключение. "Няма спекула от страна на търговците. Ако има съмнение при потребителите, те винаги могат да сравнят цените и могат да се обърнат към един от другите над 100 търговци", призоваха от Асоциацията на търговците на електроенергия в България.



Твърдението им се разминава с данните на работодателите



"Нямаме обяснение за поскъпването, но то не е нормално. Говори се за повишение на цените на международните пазари, но виждаме, че това не е съвсем така", заяви пред в. "Сега" шефът на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.

"Става въпрос за рекет. Стотици хиляди фирми са потърпевши заради шепа търговци, които по някакъв начин притежават електроенергията в България на свободния пазар и поставят предприятията буквално на ръба на фалита", смята шефът на комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев, който е и бивш министър на икономиката и енергетиката. "Ако през последните години електроенергията на свободния пазар струваше 60 - 75 лева, сега има жалби от малки предприятия, които са получили оферти от своите търговци за 120 лева. Този проблем ескалира и засяга целия бизнес", отбеляза депутатът от ГЕРБ.

Затова и сега много малки предприятия се тревожат какво ще се случи с тях. Ако големите донякъде имат буфер и могат да поемат подобно увеличение, то за малките фризьорски салони, читалища и др., избрали свободния пазар, това означава само едно - фалит или затъване в спирала от дългове. Добрев обаче вижда решение - спорно и палиативно, макар и предвидено в законодателството. Той призова фирмите да не се поддават на натиск, а да проверят възможността да се върнат на регулирания пазар, където цената е фиксирана. "Казано просто - да минат обратно към НЕК и да плащат 76 лева за електроенергия, а не 100-120", заяви депутатът.

Бизнесът настоява за законодателни мерки, които да позволят на регулатора да разследва подобни ситуации, както и



за солени санкции при манипулации



Промени в нормативните актове вече се разработват, обяви тези дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Но и се застрахова. "Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на ток, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи", заяви тя пред БНТ.

Измиването на ръцете едва ли е полезно. Проблемът стана публичен още от миналата година, но досега не се е чуло някоя от институциите да се е самосезирала и да е започнала проверка. В случая това може да бъде направено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която обаче явно още не е узряла за такова решение. "Категорично недостиг на електрическа енергия няма. Към днешна дата НЕК е предложила на борсата от 1 януари 2018 г. 70 хиляди мегаватчаса електроенергия, продадени са 19 хиляди", обобщи Теменужка Петкова. Тогава какъв е проблемът и дали наистина част от търговците не се опитват грубо да манипулират пазара на електроенергия?

Играта с цените не е безобидна - преди пет години именно след серия от протести



заради поскъпването на тока кабинетът "Борисов" подаде оставка



Което логично не доведе до кой знае какви промени в ценово отношение, а дори напротив.

Една от първите фирми, излезли на свободния пазар на ток, е тази на бизнесмена Иван Колев. Но доставчикът му на енергия изненадващо фалира: "Изведнъж се наложи да ползваме енергия на краен снабдител - с 40% по-скъпа. Веднага започнахме да търсим друг доставчик. За съжаление повечето доставчици отказаха да ни предоставят оферта", разказа той пред bTV. В "чакалнята" - доставчик от последна инстанция, се озовават онези фирми, които по някаква причина са изпаднали хем извън свободния, хем извън регулирания пазар.

От друга страна, в момента над 200 фирми от различни браншове получават държавна подкрепа и на практика плащат по-скромни разходи за ток. По информация на енергийното министерство става въпрос за общо над 280 млн. лв. в рамките от 1 август 2015 г. до 30 юли 2018 г. Чрез тези пари фирмите плащат намалена добавка "задължение към обществото", която в момента отива в НЕК като компенсация за скъпия ток, който изкупува от зелените централи, двата американски теца и когенерациите. Облекчението влезе в сила от 1 август 2015 г. и ще важи до 31 декември 2020 г. Парите идват от фонд "Сигурност", който пък се пълни с ежемесечна 5%-на вноска от производителите на енергия, "Булгартрансгаз" и ЕСО. Индустриалците настояваха за такъв механизъм още през 2012 г., когато само в рамките на 12 месеца добавките към цената на тока за фирмите на свободния пазар нараснаха с над 380%.

Очевидно е, че ще трябва да бъдат предприети спешни мерки, за да се овладее ситуацията на пазара на ток. Проблемът е, че няма единна визия какви да са те, а управляващите много обичат да действат "на парче". Затова и "оправяйки" едно нещо, развалят още пет.



БОРСА

В последните дни на миналата година Народното събрание прие промени, свързани с търговията на ток. Те предвиждат цялата електроенергия извън регулирания пазар да се търгува на създадената от държавата "Българска независима енергийна борса". Идеята бе т.нар. вътрешни търгове, които се провеждаха от някои от производителите, вече да са невъзможни. За такава промяна от години настояват работодателите, а срещу нея по традиция застават самите търговци на ток. "Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазарът отива към централизиран. Борсата реално става монополист, който сам си определя таксите и правилата на работа", коментираха пред в. "Капитал" от Асоциацията на търговците на електроенергия. За сметка на това се отказва на Софийската стокова борса да посредничи и за сделки с ток.