Европейската комисия (ЕК) се яви в България за началото на нейното първо европредседателство с най-грозната си премяна - лицемерието. Българите получиха нагледен урок от Брюксел на тема: "Не ме гледайте какво правя, а слушайте какво ви говоря". Нямаше да повярваме, че е възможен такъв евроцинизъм, ако урокът не бе изнесен лично от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Той се спря на три основни въпроса: борба с организираната престъпност, борба с корупцията на високо равнище и защита на свободата на словото. И по трите сякаш бе преписвал от тетрадката на Бойко Борисов. Ето какво разбрахме от пазителя на европейските закони (каквато е основната функция на ЕК като изпълнителен орган на ЕС).

Още докато се готвеше за вълнуващата си среща с България, Жан-Клод Юнкер като началник на Еврокомисията два пъти за една година (през януари и ноември 2017)



подправи българската действителност



по шестия показател от Механизма за сътрудничество и проверка, който се отнася до борбата с организираната престъпност. В последния доклад, изтеглен нарочно два месеца, за да не смущава началото на българското европредседателство, подопечните му чиновници написаха, "че през последните десет години в престъпната среда (в България - б.а.) е настъпила мащабна промяна, като при организираната престъпност се наблюдава спад на нивото на видимо насилие и тя представлява по-малка заплаха за обществото, отколкото в миналото, както и че поради тази причина като цяло положението в България се приближава до това в някои други държави членки". Юнкер никога не е назовавал друга държава, в която босовете на големите престъпни групировки са напълно недосегаеми. Интересно, ако в родния му Люксембург имаше над 150 поръчкови убийства и нито един поръчител или извършител не бе наказан, дали щеше да го смята за нормално.



Трябваше Юнкер да се сблъска очи в очи



с българската организирана престъпност, за да види, че при нея не само няма "спад на нивото на видимото насилие", не само тя "не представлява по-малка заплаха за стабилността на обществото", но е способна да вилнее когато й е удобно и дори да се изгаври с него. Докато лееше благи слова за "приятеля Бойко", почина данъчният служител Иво Стаменов (43 г.), прострелян показно в центъра на София на 19 декември. Тогава след заседание при Борисов неговият финансов министър Владислав Горанов определи престъплението като "изстрел срещу държавата", а премиерът бе цитиран да казва, че "ако ги оставим безнаказани, утре ще посегнат и на друг".

Точно така стана: На 8 януари край булеварда на властта "България" в столицата бе убит показно 49-годишният бизнесмен Петър Христов, приближен до управляващата партия ГЕРБ. По това време Юнкер трябва да е репетирал вече речта си за тържественото откриване на българското европредседателство три дни по-късно. Властта се похвали, че е разкрила самоубит извършителя на масово убийство на битова основа в Нови Искър, но не каза ясно какво смята да прави с поръчковите убийства. Както обикновено тя бе ефикасна в борбата с неорганизираната престъпност, а организираната остави сама да се оправя.

Друг важен показател, по който Еврокомисията наблюдава от 11 години България като член на ЕС, е корупцията на високо равнище. По повод европредседателството десетки авторитетни медии хвърлиха поглед какво представлява новият ротационен лидер на Съвета на ЕС и най-силно впечатление им направи, че



етикетът "най-корумпирана държава в ЕС" е все така актуален



Жан-Клод Юнкер обаче избра да застане като рак на бързей и обяви на пресконференция миналия петък в присъствието на "приятеля Бойко": "В никакъв случай не може да се каже, че България е една изцяло корумпирана страна. Но проблем с корупцията има, такъв обаче има и на други места." Юнкер отново не посочи дали има друга европейска държава, където нито един високопоставен функционер на властта не е вкаран в затвора въпреки общото признание, че в страната се шири корупция на високо равнище.

Замазването и на този проблем бе разобличено на мига, защото докато Юнкер го омаловажаваше, същия ден Народното събрание отхвърли ветото на президента Румен Радев над антикорупционния закон, чиято цел е да даде в ръцете на изпълнителната власт нов инструмент за репресия над нейните опоненти и да предупреди гражданите да не подават сигнали за корупция, защото после няма да има къде да се скрият.



Особено грозно бе съюзяването на Юнкер



с "приятеля Бойко" срещу свободата на словото. Той изрази тревога за съдбата на хвърлените в затвора турски журналисти, но напълно игнорира проблема със свободата на словото в България, класирана на позорното 109 място от "Репортери без граници". Преди да влезе в ЕС България делеше 35-36-о място с Франция. 11 години по-късно тя се нареди след Габон. По нищо не личеше на режисираната пресконференция в петък, че нещо го смущава относно медийната свобода в България. Ден преди пристигането му Съюзът на издателите в България огласи "Бяла книга за свободата на медиите в България", в която предложи "медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си към държавите членки". Едва ли Юнкер ще си мръдне пръста, след като вече е на път да се откаже от такива критерии като борбата с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Той и без това даде срок до края на мандата си през 2019 г. за премахване на Механизма за сътрудничество и проверка. За негова най-голяма изненада обаче



лично той бе наказан в България



Министерството на европредседателството цензурира речта му, произнесена в четвъртък вечерта в Народния театър "Иван Вазов". Всички речи на другите официални лица излязоха в пълен текст на сайта на министерството, а само от неговото приветствено слово бе изрязан цял абзац. Като напомни личната си роля за членството на България в ЕС "още от деня, в който подписах Договора за присъединяването й през април 2005 г. в качеството си на министър-председател на Люксембург, ръководещ ротационното председателство на Съвета на ЕС", той добави нещо, което явно не се бе харесало на българските власти, щом са го цензурирали: "Трябва да знаете - ако бях отказал да подпиша, нямаше да сте член. Така че бъдете благодарни, че бях в добро настроение, с оптимистичен поглед към бъдещето. Защото много години като премиер и като финансов министър аз се възхищавах на постиженията на българското общество, най-вече на най-бедната част на българското общество - колко усилия, колко жертви бяха направени от всички онези, които силно вярваха в европейското бъдеще на България."

Да се говори за "най-бедната част на българското общество", която е доминираща според европейските стандарти за бедност, бе някак неподходящо за тържествения момент. Освен това българите наивно продължават да вярват, че Брюксел ще им помогне срещу управляващата ги клептокрация. Не друг, а тъкмо министърката на европредседателството Лиляна Павлова се присмя на протестиращите по време на посещението на Юнкер, че по-добре бе да се оплачат на арменския поп. Ясно е, че Юнкер няма да се окичи с образа на св. Франциск, който помага на бедните и онеправданите.



Може би е време да обясня



защо избрах като заглавие характерен за руснаците израз ("Вы теперь, хоть бы поняли, что натворили?"). На 14 декември 2017 г. руският посланик в София Анатолий Макаров даде пресконференция в сградата на Съюза на българските журналисти. Запитах го защо Русия никога не повдига въпроса за корупцията в България, както правят държавите от ЕС и САЩ. Нима не забелязва този проблем, или той просто не пречи на нейния бизнес. Той се позасмя и каза: "Както разбирам, проблемът с вашата корупция се намира под контрола на Европейската комисия." Преди това обясни, че е работил в руското постоянно представителство в Брюксел и знае добре как функционират европейските институции. Тъжно е, че като членове на ЕС повече от десетилетие и в качеството си на ротационен председател на Съвета на ЕС трябва да научаваме истини от държава извън ЕС.

Бутафорията в България, разигравана от Европейската комисия, стана толкова видима, че всеки може да й се присмее. Европейският парламент се готви в сряда следобед да обсъди "влиянието на руската пропаганда в страните от ЕС". Поне по отношение на България това е безсмислено. Хора като Жан-Клод Юнкер вършат повече работа за разочароване на българите от Евросъюза, отколкото каквато и да е руска пропаганда. Той може и да не съзнава, но в България натвори антиевропейски нагласи, каквито московските пропагандисти не могат.