Напоследък сме на екологична вълна. От казуса с национален парк "Пирин" и потенциалния строеж на втори лифт в Банско общественото внимание измести своя фокус към изключително сериозното замърсяване на въздуха по големите градове, най-вече в София. Ако живеете в София и сте излизали през последните няколко дни, можете да потвърдите. Почти не се диша. Станциите, които измерват нивата на замърсяване, показват, че то е десетки пъти над допустимата норма. На какво се дължи това и как можем да решим този проблем?

Най-големият замърсител на въздуха в България всъщност са домакинствата, които се отопляват на твърдо гориво като дърва и въглища. На второ място се нареждат колите, конкретно тези, които се движат на дизел. Именно затова и проблемите с качеството на въздуха са най-сериозни през отоплителния сезон. Ниското качество на въздуха в момента опира до огромното наличие на фини прахови частици в него. Именно това са частиците (не въглерода), които правят въздуха изключително мръсен, труден за дишане, водят до формирането на смог и директно застрашават човешкото здраве.

Знаете ли обаче, че държавата субсидира употребата на именно тези горива, които замърсяват най-много? Не? Сега вече знаете - държавата на практика субсидира замърсяването на въздуха в страната, като отпуска помощи за отопление на твърдо гориво. Именно затова първата стъпка към по-чист въздух трябва да е



всички помощи за отопление на твърдо гориво да бъдат премахнати



За съжаление през годините тенденцията е твърдите горива да се използват все по-често като източник на отопление в страната и това се отнася и за столицата. Това се дължи на комбинация от фактори - некадърното управление на "Топлофикация" прави парното твърде скъпо, докато електроенергията също остава по-скъпа поради липсата на ясна политика в сектора и движение към либерализация на пазара. Междувременно, незаконната сеч, която снабдява домакинствата с много по-евтини дърва за отопление, не се преследва адекватно от властите и бива игнорирана от "зелени" и "екологични" организации.

Но може би най-големият фактор, който допринася за широката употреба на твърдо гориво, е наличието на държавни помощи за неговата употреба. Държавата предоставя помощи за отопление на "социално слаби" хора и голямата част от тях са за твърдо гориво - дърва и въглища. Не е случайно, че най-голямото замърсяване на въздуха (особено в София), става именно през зимата. Масовото отопляване на твърди горива е най-големият и опасен замърсител на въздуха в страната.

Дори кметът Йорданка Фандъкова още миналата година призна, че зимното замърсяване на въздуха в София се дължи на масовото използване на твърдо гориво в периферните райони на столицата. Разбира се, въпреки че властите са наясно с този проблем, все още не са направили нищо по въпроса. Самата Столична община всъщност не може да направи много, защото отпускането на помощи за отопляване е държавна социална политика извън нейните правомощия.

Прекратяването на държавното субсидиране на замърсяването на въздуха е важна първа стъпка, но сама по себе си едва ли ще е достатъчна, за да елиминира сериозното замърсяване напълно. Затова



втората ключова стъпка е държавата да санкционира замърсителите



Все пак замърсяването на въздуха до опасни нива е нещо, което застрашава здравето на всички граждани. Разбира се, санкциите не трябва да са твърде рестриктивни - замърсяването никога няма как да бъде елиминирано на 100%. Важното е просто да се елиминира това замърсяване, което застрашава човешкото здраве и живот. Затова всеки, който причинява замърсяване над допустимото, трябва да бъде санкциониран по някакъв начин. Това не означава задължително директна глоба. Важното е да се създадат стимули ДА НЕ се замърсява въздухът.

Директното глобяване на замърсителите, разбира се, е най-очевидният. Друга опция е създаването на данъчни стимули за употреба на по-малко твърди горива. Във всеки случай държавните институции разполагат с информация за това как се отоплява всяко едно домакинство в даден регион, разполагат и с данни на какво гориво са всички автомобили, регистрирани в страната. На тази база е възможно по един или друг начин да бъдат санкционирани тези граждани, които замърсяват най-много, т.е. които използват енергийни източници, които емитират най-много фини прахови частици.

Каквито и да се мерките в тази посока, най-важното е да се следва принципът "замърсителят плаща" (polluter pays на английски), тоест този, който замърсява околната среда, трябва да плаща за разчистването или предпазването от това замърсяване. Това е принципът, който се следва от всички страни в ЕС и дори е залегнал в основния договор за функционирането на съюза.

Третата важна стъпка е



елиминиране на данъчните привилегии за дизеловото гориво,



тъй като сред големите замърсители са автомобилите, конкретно тези, които се движат на дизел. Привлекателността на дизеловите автомобили за българските потребители се дължи на по-ниската цена на горивото. А цената на дизела е по-ниска, защото... се облага с по-малък акциз.

Това обаче не зависи от българските власти или поне не изцяло. Акцизната политика до голяма степен се регулира от институциите на Европейския съюз и именно те са тези, които през 90-те предприемат регулаторни мерки, които фаворизират дизела за сметка на горива, които според Европейската комисия имат по-високи емисии на парникови газове, като бензина, и по този начин допринасят повече за "глобалното затопляне". Една от тези мерки е налагането на по-високи акцизи на бензина, в сравнение с дизела. Това води до бум в популярността на дизеловите автомобили и впоследствие до масовото им навлизане и в страни като България.

Проблемът е, че в стремежа си да борят глобалното затопляне, подобни мерки водят до по-сериозно замърсяване на въздуха. В този контекст би било добре, ако българското правителство може да се възползва от европредседателството и по някакъв начин да лобира за промяна в настоящата европолитика в това отношение. ЕС вече не гледа с толкова добро око на дизелите, но по-благосклонният данъчен режим си остава. Най-добрата опция за изравняване на игралното поле е акцизът върху бензина да бъде съкратен до нивото на този на дизела или под него - така хем потребителите печелят от по-ниските цени на горивата, хем ще се намали употребата на дизел.