В Иран приключиха протестите, които се разразиха заради повишените цени, само за да започнат в много други арабски страни, където обществата се сблъскват със същите проблеми плюс отсъствието на свобода, високи нива на репресии и разпространение на корупция.

Много арабски правителства приветстваха с радост иранските демонстрации и поръчаха на официалните и неофициалните средства за масова информация да съобщават за тези събития - не от съчувствие към иранския народ, а поради ненавист към режима в Техеран. Но повечето от тези правителства забравят, че народите им страдат от подобни проблеми и че за взрив в повечето случаи е нужна само една клечка кибрит.

Тунис, който влезе в най-новата история като страната, сложила началото на Арабската пролет, първа пламна от искрата на протестите. Съобщенията за разпространението на вълната демонстрации идват от райони западно от столицата, от градове като Касерин и Сиди Бузид. Бе съобщено за гибелта на "мъченик" по вина на силите за сигурност, който можеше да се окаже новия Буазизи (това бе фамилията на младежа, който се самозапали през януари 2011 г., и това даде старт на Арабската пролет - бел.ред.), макар че властите отричат версията за неговата смърт и твърдят, че той е починал заради заболяване.

В Тунис гражданите действаха както суданците, които излязоха по улиците, за да протестират в Няла, Южен Дарфур заради липсата на хляб от магазините и срещу високите цени - пекарните спряха работа, защото нямаха брашно. В резултат се стигна до сблъсъци между демонстрантите и полицията, която се опита, както и в Тунис, да разпръсне хората със сила.

Саудитският монарх реши да похарчи 56 милиарда риала (1 527 801 долара), за да купи мълчанието на държавните служители, в това число и на военните. Салман ибн Адбулазиз ас Сауд плати по 1000 риала на всеки служител като компенсация за минималната издръжка и увеличи субсидиите за отопление, вода и електроенергия. Освен това въведе и данък добавена стойност. Всичко това бяха изпреварващи стъпки, за да се погаси народния гняв и да се предотврати взрив от демонстрации. В Йордания, Египет, Тунис и Судан



не могат да си позволят



този разкош, тъй като не разполагат с нефт и газ, но пък имат десетки милиарди долари дългове.

Две страни се намират в ситуация на "кипене" заради ръст на цените и висока цена на живота - Йордания и Египет (и в много по-малка степен - Мароко). Ситуацията в Йордания е най-опасна. Правителството на Хани ал Мулки субсидира стоките от първа необходимост и освободи пазарните цени на хляба в опит да осигури финансов ресурс за запълване на дефицита в бюджета в размер на 2 млрд. долара. В страната се вихри необуздана корупция, неефективна система за събиране на данъците и се наблюдава огромен разрив между бедни и богати.

Парламентът на Йордания се съгласи да се дават парични помощи на най-нуждаещите се граждани, но според наблюдатели не е изработен ефективен механизъм за разпределение на тези средства и за определяне на хората, които действително се нуждаят от такива помощи. Очаква се, че йорданските власти няма да освободят от данъци повече от 100 стоки плюс енергоносителите. Това може да доведе дори до сваляне на правителството. Може да се намери компромис чрез смяна на министри, които ще понесат отговорност за ръста на цените, и така да се потуши народния гняв. Експерти коментират пред изданието "Ар Рай ал Яум", че най-вероятно е да падне правителството, което не се ползва с особена популярност сред населението и дори сред елита на страната.

Ситуацията в Египет е още по-лоша, отколкото в Йордания, където медиите имат далеч по-широки възможности за изразяване на гнева и на критики срещу икономическата политика на правителството. Освен това там има парламент, в който влизат "бунтари" и "дисиденти", които критикуват правителството, докато в същото време медиите в Египет



рисуват розова картина



на условията на живот в страната. Египетският парламент на практика не съществува, той само утвърждава това, което говорят висшите органи на изпълнителната власт. Не е изключено вирусът на иранските протести да стигне и до египетската улица, независимо от това, че тя е твърде уморена от дългите години на протести. Вече става трудно да се понася бремето на проблемите, цените достигат космически висоти, качеството на комуналните услуги пада, расте безработицата и се запазва ниското ниво на заплатите.

Иран излезе от "тъмния тунел на протестите" с минимални загуби, но не можем да изключим възможността много арабски страни да попаднат в него в обозримо бъдеще. И в такъв случай тунелът може да се окаже твърде дълъг заради липсата на свобода в тези страни, заради репресии и корупция.

Щом дори принцовете се разбунтуваха в богата страна като Саудитска Арабия и превзеха дворец в знак на протест срещу намаляването на оказваната им финансова поддръжка, както гласи официалната версия, какво да кажем за народа на Саудитска Арабия и за другите арабски страни?

Сами можете да си отговорите на този въпрос.