По Димитровден, по повод новия държавен бюджет и понеже се видяха пари в хазната (и излишък над половин милиард), споделих, че държавните храненици ще се изредят по жълтите плочки до Ларгото и ще реват, докато изтръгнат и последния лев, който може да се отцеди от бюджета. Т.е. всички възможни постъпления плюс допустимия дефицит. Учители, медици, полицаи, военни и пак медици, и всички с претенции държавни служители. И всеки е за себе си прав, всеки сектор на държавната ясла е хем недооценен, хем недофинансиран. Което е вярно за всички, с изключение на стражите на вътрешната сигурност - по разходи за тях (мерени в процент от брутния продукт) сме европейски шампиони, а може и световния връх да сме стигнали. За да се покрият претенциите им, все по-често протестиращите



искат да се увеличат данъци и осигуровки,



обаче все по-малко остават работещите в България, които ги плащат. Старата мантра за реформирани - нереформирани системи дрънчи все по на кухо, видя се, че "реформирането на системите" нито реши проблемите, нито издръжката им намали. Здравеопазването е от най-реформираните (поне най-често реформираните) сфери, но разходите за здраве скочиха в пъти, ефектът им е трудно уловим, дълговете на държавните и общински болници не се стопиха, а неизменно растат. Вече не десетки, а практически всички общински болници и голяма част от държавните са на ръба на фалита и дишат само с извънредните субсидии, които периодично пълнят дълговата дупка, за да зине веднага нова. И стигнахме до признанието в петък:



"До година-две здравеопазването ще се срине",



сподели шефът на Здравната каса. (Какво правите, ако се возите в кола или автобус и шофьорът ви обади, че до час-два мисли да катастрофира?) Така ще е и в образованието. И понеже у нас е прието всеки да хвърля мрачни прогнози и да се вайка, да обвинява - най-често "държавата" или "политиците", без да предложи нищо смислено, аз ще постъпя иначе - ще споделя едно възможно, най-бързото решение на "безизходните" финансови проблеми на всички обществени системи, които произвеждат ужким "безплатни" обществени услуги. Предварително знам, че това решение няма да бъде прието, ще бъде подминато с пълно мълчание от онези, които разбират за какво става дума, и ще бъде посрещнато с обичайните злобни ала-бала ("хейт") от всички, които не разбират. Защото е болезнено и трудно. Но някои идеи трябва



да се разсаждат, както се сади боабаб:



заравят се семената му в земята, поливат се обилно, често и дълго, понякога с години, докато някое покълне, поникне и израсте фиданка, която да засадиш на правилно място, за да стане от нея, след стотина години, един приличен боабаб. Стигнал дотам, той живее към 2000 години. Та ето и семето на нашия финансов боабаб - една идея. Първо: забравяме, че каквото и да било - здравеопазване, образование, битово обслужване - който и да било може да получи безплатно. Всеки веднага трябва да започне да си плаща за всичко. Но понеже от близо век у нас върлува утопията за безплатните услуги, нацията е бедна и малцина могат да платят. Затова държавата трябва да организира



преходен социален патронаж:



изчислява необходимите здравни, просветни, социални и прочее грижи, които трябва да предостави публичният сектор - при сегашното ниво на потребление, качество и стандарт; смята наличния контингент и организира непазарна, ще повторя: непазарна мрежа от болници, училища и пр. заведения, които ще оказват чисто публични услуги. Услугите извън този гарантиран социален минимум държавата оставя на пазара, като твърдо и категорично забранява на своите болници, училища и пр. да конкурират частните търговски аналози. Контингентът потребители се разпределя така, че да ползва най-близкия публичен обект, и така, че капацитетът на публичната мрежа за социален патронаж да е оптимално натоварен. Излишните обекти с рев и сълзи се затварят. Всякакви допълнителни услуги остават в периметъра на частния сектор, където всеки потребител плаща сам - от джоба си, или сключва частна, търговска застраховка.



За да има шанс и частният сектор



в здравеопазването, образованието и пр. социални услуги да оцелее, държавата трябва да му остави достатъчен, поне да покрие разходите, контингент - онези, които получават по-висок доход и могат да понесат допълнителен разход и да ползват услугите на специализираните частни търговски клиники, болници, училища, университети и пр. Пак се смята и се приема закон: част от осигурителните вноски на всеки работещ (50% или 40%, според сметката) остава твърдо в публичните фондове и покрива част от издръжката на публичната мрежа за социален патронаж, с останалата част осигуреният разполага сам - остава клиент на публичната мрежа или излиза на пазара, сключва застраховка и сам доплаща за нея. Но най-важното: нищо вече даром,



и за публичните услуги всеки си плаща,



обаче държавата, първо: определя единни цени за публични услуги, точно равни на фактическите разходи, и, второ - осигурява на всеки клиент на социалния патронаж личен кредит за разплащане, валиден само за публичната мрежа. Важно е от първия ден на новия ред законът да задължи всеки да плаща от джоба си поне 1% от цената на всяка ползвана услуга. И от първия ден да е ясно, че всяка година самоучастието при плащане на публичните услуги ще расте, примерно с 1% годишно. Всички пенсии се вдигат на мига толкова, че да покрият самоучастието на пенсионерите, на социално слабите се отпуска помощ. Бюджетът само ще пести пари. Тази система застрахователите наричат "франшиза" (фр.), англоговорящите - франчайз. Доказано дисциплинираща, спира разхищенията. С модела на отчитане на разходите за публичен социален патронаж лично и на всеки индивид



ще спрем да подпомагаме богатите



държави, където гурбетчии и икономически мигранти отиват за повече пари. Докато отрасне и изучи, всеки българин ще е натрупал при днешни средни разходи поне 100 хил. лв. дълг, висшистите - над 200 хил. лв. Който почне работа у нас и внася лептата си в публичните фондове, при всяка вноска получава гратис опрощаване на част от натрупания кредит, пропорционално на осигурителния стаж. Може да се докаже, че при този финансов модел още първата година



брутният продукт на страната ще скочи над 120%



от годишната издръжка на публичния патронаж, а доходите в страната (но и разходите) ще растат по-бързо, отколкото сега. Който реши да търси в чужбина на баницата мекото, ще трябва да плати на нашата държава кредита да се отгледа и изучи - на същите месечни вноски, които се опрощават на осигурените у нас. Който сам е плащал за здравните грижи и образованието - нищо не дължи на държавата. Така всеки гурбетчия и мигрант ще може да си прави точно сметката колко повече (като извади вноските за кредита) ще вземе в странство и не е ли по-добре да работи у нас. Когато този модел се приложи, от Брюксел ще се чуе рев и писък. И как не: честното разпределение на разходите за отглеждане на работната ръка ще прекрати играта "болен здрав носи" и ще промени из основи икономиката на миграцията. И не само.