- Г-н Велев, има ли вече окончателно решение кога ще бъде протестът срещу скъпия ток?

- Тези дни проведохме среща със синдикатите и констатирахме, че няма промяна в ситуацията. В средата на декември работодатели и синдикати оповестихме общата си позиция за проблемите на т.нар. свободен пазар на електроенергия. Там сме свидетели на значително увеличение на цените - непрозрачно, напълно непазарно, без връзка с икономическата действителност. Призовахме институциите да вземат незабавни мерки. Преди Коледа проведохме близо тричасова среща в Министерството на енергетиката, на която заедно със синдикатите декларирахме, че ако ситуацията не се промени, няма да се поколебаем и ще организираме национален протест. Бяха набелязани и мерки, които да променят картината, но те не се осъществиха и затова решихме, че нямаме друг избор, няма друго решение. Очевидно в нашата страна, ако няма протест, не се признава, че има проблем.

Преди три години ние излязохме на улицата заради драстичното повишаване на ценовата добавка "задължение към обществото" заради т.нар. американски централи, ВЕИ-тата и когенерациите. Протестът даде мощен тласък на реформите в сектора. Набелязаха се мерки, създаде се работна група на високо равнище, която да следи за изпълнението им. Второто правителство на ГЕРБ отчете осезаем напредък, постижения в сектора. Намали се ценовата добавка, прие се мораториум върху присъединяването на нови производители с преференциални цени и т.н. Така енергетиката беше оздравена, но постепенно реформите заглъхнаха и сега отново сме свидетели на действия, които по никакъв начин не можем да определим като друго освен като манипулация на пазара, спекула и злоупотреба.

- Министър Петкова призова, ако имате съмнения за спекула, да сезирате "компетентните институции" - в случая Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Направихте ли го?

- Предстои да внесем сигнал в КЗК. За нас нещата са ясни - на борсата имаме двама продавачи - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток-2". Те са собственост на Българския енергиен холдинг, т.е. на държавата. Те продаваха на борсата много по-скъпо, отколкото на собствените си платформи - разликата е с до около 30%. Това е огромна разлика и ние питаме къде отива тя. На борсата се пускат малки количества, които вдигат цената, а после при нас идват търговците и казват: "Цената е много висока, ние прибавяме малко и за нас и затова ви е по-скъпо". А увеличението за бизнеса е около 50%. В същото време за деветте месеца на миналата година увеличението при тези продавачи - АЕЦ и държавната ТЕЦ, е под 5%. Тоест няма такъв ръст при производителя, какъвто има при доставките, които са предназначени за десетки хиляди предприятия на свободния пазар.

Няма дефицит на ток. Ние имаме инсталирани и разполагаеми мощности, които са много над максималното потребление на електроенергия, много над пиковото потребление на ток. Т.е. ние имаме повече мощности и затова изнасяме ток. Производителите казват, че не успяват да продадат всичките си количества и в същото време има скок на цената. Няма икономическа логика нито по линия на причини като поскъпване на суровини, нито по линия на технически причини - търсене-предлагане. Нито въглищата са поскъпнали, нито ядреното гориво, нито има дефицит. Защо тогава цените растат, при това с двуцифрен процент? Доставчиците казват, че има дефицит, а производителите - че има излишък. Очевидно някъде нещо не е наред. Този пазар не работи както трябва - има спекула и манипулация.

- Колко губи бизнесът от новите цени?

- Има инфлация и тя ще продължава да расте. От ръста на цените на тока губят всички, не само бизнесът. Ние правим планове как ще увеличим продажбите, ще увеличим заплатите, но всъщност това увеличение на заплатите го взимат търговците на електроенергия под една или друга форма. Бизнесът има две възможности - едната е да пренесе поскъпването върху цената на крайния продукт, т.е. върху купувача. Но това не винаги може да се направи, защото има сериозна конкуренция, включително и отвън.Тогава той трябва да съкрати разходите, защото третата алтернатива е да фалира - ако не може да пренесе по-високата цена върху продукта, ако не може да съкрати разходите, той известно време ще работи на загуба, след което ще затвори. Това е ясно и затова се чудя как се намират хора, които казват, че поскъпването едва ли не няма да се отрази. Освен това по-високата цена на свободния пазар означава по-скъп ток и за болници, училища, читалища, държавна и общинска администрация. Това след 1 юли значи и по-скъп ток за бита.

Няма как ние да плащаме 125 лв. за мегаватчас, а за бита да е 76 лв. - в момента това е цената на регулирания пазар. За да се овладее този спекулативен ръст, трябва да се увеличи предлагането. А колкото до КЗК - тя отдавна трябваше да се е самосезирала, защото очевидно има признаци на картел. Това става между производители и няколко търговци, не всички. Повечето търговци също са потърпевши.

- При тези разходи за фирмите не се ли отдалечаваме от прогнозирания 4%-ен ръст на икономиката?

- Българската икономика има и по-голям потенциал за растеж от 4%. Това, което ограничава ръста, е недостигът на човешки ресурси, а сега се появява и още един прът в колелото - скъпият ток. Докато правихме бизнес програмите за 2018 г., ни дойдоха "честитките", в които пише, че нашата бизнес програма не е вярна, защото ще трябва да плащаме значително по-скъп ток. Т.е. ние всички тези планирани ръстове трябва да ги преосмислим. За нас увеличението е спекулативно и може да бъде овладяно много бързо. Не виждаме обаче такива бързи мерки от страна на Министерството на енергетиката.

- Вярвате ли, че правителството ще успее да се справи с корупцията за 2-3 години - заявка, която даде тези дни премиерът Борисов?

- Силно се надявам да успее да я ограничи. Това не е работа само на правителството, разбира се. Корупция има и на общинско равнище. Какво значи да се справи? Да я изкорени? Едва ли. Корупция няма само в тоталитарните държави.

- Веднага се сещам за обществените поръчки и начина, по който те се провеждат...

- Важното е корупцията да се ограничи до поносими размери. При търговете постоянно се търсят решения, но така и не се намират ефективните, които да я ограничат. В нашите анкети колегите отговарят - над 70% от обществените поръчки са нагласени. Тези, които не участват в обществените поръчки, са малко по-оптимистично настроени от тези, които участват. При тези, които участват, отговорите, че търговете са нагласен, и са в по-висок процент от останалите.

- И дори новият, вече стар Закон за обществените поръчки, не успя да промени това?

- Законът е добра предпоставка, но трябва да има цялостна промяна в нравите, в нагласите. Ние в момента работим по новия индекс "Икономика на светло" за 2017 г. Ще го оповестим през юни, защото правим нашите оценки на база на статистически данни, които излизат по-късно. Това, което можем да кажем и сега, е, че в средносрочен план икономиката изсветлява. Вече е много под 30% сивият сектор, а когато започнахме да го мерим, беше над 35%. Но има още много какво да се направи. Усилията трябва да продължат, защото това създава конкурентна среда, гарантира повече приходи в бюджета и социалните фондове и води до по-добри условия в крайна сметка за живот на хората.