За втора поредна година рейтингът на университетите регистрира крехко подобряване на научната дейност на висшите училища в България. Данните обнадеждаващо сочат, че 25 от 37-те държавни и 6 от 14-те частни вуза са успели да увеличат, макар на места и с много малко, броя на цитиранията си в една от двете международни бази данни - Scopus и Web of Science. Макар и парадоксално, повечето от тях са успели да направят това с по-малко средства. Картината обаче остава почти със същите краски - забележими в научно отношение отново са само Софийският университет, Химико-технологичният университет и Медицинският университет в София, задминавайки на много километри разстояние останалите вузове (с малки изключения). Все още някои от тях пък продължават да не се вместват в научноизследователската дефиниция за университет и срещу индекса им на цитируемост в рейтинга стои кръгла "0". Какво точно се крие зад цифрите?

..........................

Софийският университет продължава да е лидер по повечето показатели, измерващи научната дейност. Индексът му на цитируемост в Scopus расте в последните години стремглаво нагоре и се повишава от 57 на 64, а в Web of Science - от 55 на 62. Най-старото ни висше училище може да се похвали с най-висок скок на докторските програми - от 178 на 190, които между другото са и най-многобройните от всички вузове. Миналата година ТУ-София се отличи с най-голямо увеличение на докторските си програми (+ 14 на брой), но т.г. те спадат с 11 до 112. Макар и с малко, в СУ са увеличени и парите за научноизследователска дейност - от 744.50 на 827.52 лева на студент.

Въпреки че по своя индекс на цитируемост Медицинският университет в София се нарежда на второ място по правене на наука, специализираният вуз подобрява с повече точки от СУ представянето си спрямо м.г. - цитируемостта му в Scopus скача с цели 8 пункта - от 32 на 40, а в Web of Science - от 27 на 32. За съжаление висшето училище регистрира намаление на броя на докторските си програми - от 72 на 68, както и значителен спад в средствата за наука - от 1185.34 на 263.53 лв. на студент, при положение че последните 2 г. отделените пари за изследвания нарастваха.

ХТМУ може да се похвали с трето място по индекс на цитируемост и в двете международни бази данни - в Scopus показателят му намалява от 23 на 22, а в Web of Science остава на същото ниво - 22 (както между другото и докторските му програми - 53 на брой). Тук финансовата крива на спадове и възходи през последните години е в посока нагоре - т.г. вузът е успял да увеличи от 455.18 лв. на 679.46 лв. средствата за научна дейност на един студент.

Извън топ 3 на най-добрите в научно отношение университети 13 вуза попадат в групата на тези с индекси между 10 и 20. Тракийският университет в Стара Загора например е успял да увеличи цитируемостта си в Scopus от 16 на 19, а в Web of Science от 13 на 14. Резултатът спокойно може да се нарече блестящ на фона на силно намалелите пари за наука - от 608.29 на 127.43 лв. на студент. Пловдивският университет "П. Хилендарски" е повишил нивото на този показател в Web of Science от 14 на 16, използвайки почти еднакъв ресурс - 120.14 лв. на студент при 111.92 лв. за 2016 г. С подобрени индекси могат да се похвалят още Техническият университет в София - от 13 на 15 в Scopus (при наполовина по-малко пари за наука - 453.68 лв. на студент при 801.34 лв. за 2016 г.), Университетът по хранителни технологии (от 10 на 13 в Scopus), у-т "Ас. Златаров" в Бургас - от 12 на 13 в Web of Science, и УАСГ - от 9 на 10 в Scopus. Същото се отнася и за трите медицински университета - във Варна, Плевен и Пловдив, които подобряват с между 2 и 5 пункта цитируемостта си в двете бази данни (нивата на индексите им се движат в диапазона 11-18). Успехът им отново е завиден, имайки предвид, че и при трите вуза средствата за наука вървят надолу.

Аграрният университет в Пловдив е повишил представянето си в Scopus от 10 на 11, НБУ - от 12 на 14, a Лесотехническият у-т е замразил резултата си в тази база данни от м.г. на 10. Изненадващо бариерата от 10 е преминало Висшето училище по мениджмънт - то е увеличило индекса си на цитируемост в Scopus от 8 на 11.

Сред вузовете, които са понижили индекса си на цитируемост в Web of Science, попадат например АУБ - от 5 на 4, Лесотехническият у-т - от 9 на 8, и Югозападният у-т - отново от 9 на 8. По-ниски нива на цитируемост в Scopus пък са отбелязани при МУ-Варна, ХТМУ и ЮЗУ. Университетите, които т.г. са на дъното с индекс на цитируемост нула и в двете международни бази данни, т.е. не са написали нито една значима научна статия, са 6 на брой. Резултатът отново може да се окачестви като "дръпване напред", защото през 2016 г. броят на висшите училища, които са на "вие" с науката, бяха 11. Сред тях традиционно попадат строго специализираните вузове като Академията на МВР, Военната академия "Г.Ст. Раковски", НАТФИЗ, Националната музикална академия и др., за които или няма данни по показателите за наука, или те са нула. За поредна година обаче за опашката продължават да са абонирани Висшето училище по застраховане и финанси, Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, Колежът по туризъм в Благоевград, Колежът по търговия, мениджмънт и маркетинг в София и др.



СИЛНИТЕ НАУЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ

Физиката, която е една от "силните" в научно отношение области у нас, за поредна година се избира от все по-малко студенти - записалите се младежи в това направление намаляват от 894 на 784 души. Софийският университет продължава да изпъква в тази област от останалите три университета, предлагащи физически науки - неговият индекс на цитируемост в международната база данни Web of Science се повишава от 53 на 59, докато при Шуменския, Пловдивския и Югозападния у-т този показател е почти 10 пъти по-нисък - между 4 и 7. СУ остава водещ в областта на физиката и по доста от останалите научни показатели - по брой научни статии, по брой на докторските програми, по съотношение между докторанти и студенти и др. По участие на студентите в научноизследователска дейност обаче вузът отстъпва на ЮЗУ и Пловдивския у-т - само 38% от възпитаниците на СУ са участвали в поне една научноизследователска дейност, докато при ЮЗУ този процент е 57 на сто, а при вуза в Пловдив - 41 на сто. Както и през 2016 г., най-старият ни университет е на последно място по подкрепа за участие на студентите по физика в научни дейности.

МУ-София остава лидер по правене на наука в областта на медицината - индексът му на цитируемост в Scopus се увеличава от 29 на 38 - двойно по-висок резултат от този на СУ, който е на второ място по цитируемост в тази база данни - с индекс 23. Медицинският университет в София изпреварва останалите медицински вузове още по публикуваните си статии в научни списания, както и по броя на докторските си програми (42 на брой). По съотношение между докторанти и студенти обаче го изпреварва Тракийският у-т, а по участие на студенти в научна дейност - МУ-Варна, където 76% от кандидат-медиците са участвали в поне една конференция, доклад, проект и т.н. (В МУ-София в научни дейности са били въвлечена едва 1/2 от студентите му.)

СУ блести в научно отношение и в областта на химическите науки. Индексът му на цитируемост в Scopus се повишава от 28 на 30, с което продължава е да три пъти по-добър от останалите 4 вуза, обучаващи в това направление. Университетът може да се похвали с 824 статии в научни списания, докато Пловдивският у-т, който е на второ място в тази класация, има едва 266 статии. В СУ обаче 44% от студентите са участвали в научноизследователска дейност, докато у-т "Ас. Златаров" в Бургас изпъква с 68% активни в научно отношение студенти, а Шуменският у-т - с 60% студенти, занимавали се с наука. Пловдивският у-т пък продължава да държи нивото от м.г. по брой на докторските програми - 8, с което се изравнява със СУ.

В областта на биологическите науки отново на СУ принадлежи най-високият индекс на цитируемост в международните бази данни, като вузът напредва и по отношение на броя на докторските програми в това направление - те се увеличават от 14 на 15, с което той настига дългогодишния първенец по този индикатор - Тракийския университет. ХТМУ остава лидер в областта на общото инженерство, а в сферата на животновъдството Аграрният университет в Пловдив и Тракийският в Стара Загора изравняват позициите си по индекс на цитируемост в Scopus (10).



БОГАТИТЕ

И тазгодишната класация по показателя "средства за научноизследователска дейност" показва, че отделените пари не са в пряка връзка с постигнатите резултати. Тази реалност онагледяват не само медицинските вузове, всички от които са увеличили забележимите си научни статии с по-малко средства, но и някои от техническите вузове като ТУ-Варна и ТУ-София.

Най-много средства за наука дава СУ - т.г. за изследвания са заделени близо 16 млн. лв. По този показател го следват, макар и доста далеч от него, ТУ-София - 4.3 млн. лв., у-т "Ас. Златаров" - 3 млн. лв., НБУ - 2.8 млн. лв. (при 4.3 млн. лв. за м.г.), Великотърновският у-т - 2.5 млн. лв., МУ-Пловдив - 3.7 млн. лв., МУ-София - 2.28 млн. лв. (при 9.7 млн. лв. за м.г.), ЮЗУ - 2.8 млн. лв. и др.

Данните показват, че само 16 наши вуза са успели да увеличат парите си за наука, сред които частните са три. Сред тези с най-голямо повишение са например Висшето военно училище "Н. Й. Вапцаров" - от 135 хил. лв. на 1.3 млн. лв., както и УХТ - от 273 хил. лв. на 1.2 млн. лв. Сред останалите, отчитащи подобрение по този индекс, са АУБ - от 1.7 млн. лв. на 1.8 млн. лв., Минно-геоложкият университет - от 773 хил. лв. на 1.1 млн. лв., ХТМУ - от 943 хил. лв. на 1.1 млн. лв. и др. Останалите 35 вуза в една или друга степен са разполагали с по-малко средства за научни изследвания от м.г. За сравнение през 2016 г. 20 от 51 университета имаха по-малко средства за наука.