Нов университет е изгрял на небосклона на българското висше образование, поне ако съдим по табелата на сградата на ъгъла на ул. "Народно хоро" и ул. "Леополд Седар Сенгор" в столичния кв. "Овча купел". Франкофонският институт по администрация и управление (ФИАУ), който доскоро съществуваше на този адрес, изненадващо се е превърнал във Висше франкофонско училище за администрация и мениджмънт (ВФУАМ). По силата на кой закон или документ е станало това, е въпрос, на който никоя институция не се наема да отговори.

......................

Франкофонският институт по администрация и управление е създаден у нас през 1996 г. по силата на международна спогодба, сключена между българското правителство, Международната организация на франкофонията (МОФ) и Университетската агенция на франкофонията (УАФ). От 20 години насам институтът съществува като част от УАФ и официално подпомага разпространението на ценностите на франкофонията в България. На всеки пет години парламентът ратифицира тази спогодба, препотвърждавайки по този начин наличието на института. През 2016 г. обаче ратификацията се провали. Причината бе, че чрез нея Университетската агенция на франкофонията се опита да заобиколи закона за висшето образование, предлагайки Франкофонският институт да стане Висше франкофонско училище, т.е. университет, без да е минал през акредитация по подобие на всички български висши училища. Година по-късно институтът все пак съществува, но под ново име - Висше франкофонско училище за администрация и мениджмънт. Законно ли е това?

Директорът на ВФУАМ Мария Никулеску категорично твърди, че управлява "висше училище", което "функционира легално". По думите й конвенцията (спогодбата - б.р.), на базата на която е създадено учебното заведение, е безсрочна, а самото училище "прави всичко, което е правило и досега", включително да издава чужди дипломи на белгийски и френски университети, а не на български (училището си партнира с наши университети като СУ, НБУ, ТУ, Военната академия). "Да, има промяна в името, която е решена на Административен съвет на училището, в който има 4-ма членове на българското правителство", признава тя. Директорката набляга на факта, че преговорите за конвенцията се водят от българското правителство. "По никакъв начин не искаме да правим нещо, което е



в противоречие с българските закони



Ако българското правителство реши друго, ще сме подчинени на него. Очакваме новата конвенция и съм сигурна, че ще се намери добро решение", коментира още Никулеску. По думите й ВФУАМ е реномирано в целия свят, освен това трябва да е чест за България. Според нея интерпретациите по темата за името на учебното заведение въвеждат в заблуждение. "Редно е да търсите същността на една международна институция, която не е създадена по българското законодателство и която е търсена не заради името, а заради качеството, което предлага", коментира тя.

Твърденията й обаче се сблъскват с юридическите аргументи. Според закона за висшето образование, чл. 16, ал. 1, висшето училище възниква като юридическо лице след обнародване на решение на Народното събрание за неговото създаване в "Държавен вестник". Във въпросното решение парламентът трябва да определи вида, наименованието и седалището на висшето училище, неговия предмет на дейност, както и имуществото и начина на финансиране. В случая подобно решение няма. Дори промяната на наименованието от Франкофонски институт на Висше училище може да бъде узаконена единствено чрез решение на парламента, в случая чрез ратификация на одобрената, но нератифицирана нова спогодба, т.е. сегашното наименование се явява незаконосъобразно, категорични са юристи, до които "Сега" се допита.

Абсурдно звучат и обясненията от външното министерство, което от българска страна е компетентният орган по въпросите на Франкофонския институт (другата преговаряща страна по спогодбата е Международната организация на франкофонията). Оттам заявяват, че спогодбата, на базата на която е регламентиран статутът на института, не е ограничена със срок, не е денонсирана и продължава да е в сила. "Нейното действие не се отменя от обстоятелството, че подготвената нова спогодба, включваща промяна в названието на института, не бе ратифицирана от Народното събрание в края на 2016 г.", казват от МВнР. Оттам потвърждават, че съгласно спогодбата ФИАУ е "институт". Промяната в названието обаче се наложила "по независещи от договарящите страни причини".

ФИАУ е регистриран във Франция като изнесена структура на Университетската агенция на франкофонията съгласно законодателството на страната, където е седалището на агенцията. "Оказа, се че френската абревиатура на ФИАУ - IFAG - съвпада с абревиатурата на друга вече регистрирана организация", обясняват от МВнР. Оттам твърдят, че промяната в названието не променя дейността на института, която продължава да се осъществява при стриктно спазване на действащата спогодба. На различно мнение са в просветното министерство. Оттам посочват, че преобразуването на Франкофонския институт във висше училище е възможно по законодателството, по което е създаден, или по българското законодателство. Очебийно е, че това не се е случило нито по единия начин (т.е. с нова спогодба, каквато още няма), нито по другия - по нашия закон за висшето образование. "Законопроектът за ратифициране на спогодбата е приет на първо четене на 15 септември 2016 г. от НС, като не е гласуван на второ четене и следователно към днешна дата не е факт", изтъкват оттам.



Полезен ли е институтът за българските франкофони



Институтът предлага магистърски програми на различни университети от Франция и Белгия (Нантския университет, Лиежки университет и у-т "Люмиер Лион 2" във Франция). Това означава, че студентите, учили в "Овча купел", получават в края на обучението си диплома от белгийски или френски университет, по която по нищо не личи, че обучението е проведено в България. Сред предлаганите магистратури са управление на предприятия, публичен мениджмънт, мениджмънт в туризма, мениджмънт на международния транспорт и др.

Освен с особеностите около законовата форма на училището, то изненадва и със студентите си. По данни на самото учебно заведение в него са записани 150 студенти от 30 държави. "България, Грузия, Молдова, Русия, Румъния, Сърбия ...", изброява г-жа Никулеску страните, от които идват нейните възпитаници. По-любопитно е обаче, че половината от тях (по признание на Никулеску)



идват от държави от Африка,



като Мароко, Алжир, Кот д'Ивоар, Сенегал и др., а другата половина - от България и Източна Европа. Според източници на "Сега" през 2016 г. българите са били едва 10% от всички студенти. (МВнР пък твърди, че само "малка част от студентите са от Африка и Индокитай", а над половината били от "страните членки на МОФ в нашия регион", без обаче да предоставя конкретни цифри). Тези данни са далеч от презентацията на училището, според която "ВФУАМ е навременният и адекватен отговор на институционалната франкофония и на българското правителство във връзка нуждите от обучение на висококвалифицирани кадри от страните от Източна Европа, които след 1990 г. се сблъскват с проблемите, свързани с управление на прехода". Те се сблъскват и с целта на института, описана от МВнР - да обучава в магистърска степен висши кадри в областта на административното управление и на стопанския мениджмънт, "допринасяйки за развитието на страните от региона, да подкрепя изследователско-развойни проекти по въпроси, свързани с развитието на страните от Централна и Източна Европа".

Директорът на ВФУАМ признава, че броят на българите наистина е намалял през последните години, а обяснението за това е всеобщата демографска криза и малкото ученици като цяло, които учат френски език. "Организираме безплатни курсове за учениците, даваме стипендии на студентите, тази година сме приели всички български кандидати", споделя директорката. С тази разлика, че ако при създаването на училището студентите му са били предимно българи и малък процент чужденци от Източна Европа, а завършилите са намирали реализация предимно в държавите си по произход, към днешна дата реализацията на завършилите е предимно в Западна Европа.

Възниква въпросът каква е в действителност днес ползата на българската държава от съществуването на ВФУАМ? Ако при отварянето на училището българската държава е имала причини да подпомогне съществуването му, дарявайки за безвъзмездно ползване сградата, в която и сега се помещава то, към ден днешен излиза, че България на практика подпомага обучението главно на африкански студенти, които намират реализация в Западна Европа. И то главно във Франция, където им е много по-лесно да кандидатстват за магистърска или докторантска програма като студенти, официално записани във френски университет.