Беше време, когато за 2-3 дни в края на януари Световният икономически форум превръщаше Давос, градче в кантона Граубюнден, източните Швейцарски Алпи, в столица на световния бизнес и политика. На годишната среща в Давос подписваха важни междудържавни договори, най-големите бизнес сделки се сключваха и оповестяваха на този форум. Темите от Давос се обсъждаха от икономистите в цял свят, докладите и изказванията се изучаваха в университетите, защото наистина сочеха тренда на световната икономика. Давоският форум, фондация, в която членуват 1000 от най-големите корпорации в света, беше безспорният световен връх, мястото за среща на лидери на бизнеса и политиката, най-модните имена на науката и изкуството. От началото на хилядолетието Давос загуби качество и започна да става все по-скучно място, макар че срещите бяха по-шумни, по-бляскави и многолюдни. След глобалната криза 2006/2007



Световният икономически форум западна



и все по-рядко в Давос можеха да се срещнат главните шефове на глобалните корпорации и на водещите държави. Така до миналата година, когато участието на китайския президент Си Дзинпин отново събуди интереса към Давос. А тази година участието на президента на САЩ събра на срещата главите на изпълнителната власт на Г-7, на още стотина страни и шефовете на хиляди глобални корпорации. И българският премиер бе поканен и участва с група министри. Събра се, както в най-звездните години на форума, елитът на свръхмогъщите, най-влиятелните хора в света, към тях мотото на срещата заяви амбициозна цел:



"Създаване на споделено бъдеще



в разделения (fractured) свят". Логично е сега, след като най-звездната среща свърши, да обобщим какво направиха, за какво се разбраха Великите. Тази година коментаторите на Давос имат лесна задача, защото резюмето от срещата е кратко и безспорно: абсолютно нищо не свършиха и за нищо не се разбраха. След срещата в най-високия град в Алпите светът е още по-разделен, отколкото беше преди Форума. Ако някой папагал твърди друго, значи грубо лъже или пък нищо не разбира. На първо място специалистите по давоска дипломация притеснено отбелязаха



оглушителното отсъствие на ключови сили



като Русия, Китай и Япония. Да, имаше участници от тези страни, както фирми, така и официални лица, но например най-високопоставеният държавен представител на Китай бе заместник-председателят на комитета по планиране - а само преди година в Давос дефилираше първият партиен и държавен ръководител... Високото ниво на делегацията от Индия - новия главен партньор на САЩ в Азия, водена от премиера Нарендра Моди, само подчерта отсъствието на равнопоставени партньори от азиатските страни. И неслучайно Азия (обаче и Африка, и Южна Америка) остана извън фокуса на форума, а



ключовото събитие - речта на Тръмп,



беше нескрито разочарование за повечето правителствени глави и другите 1600 простосмъртни милиардери, които минали през иглените уши на пълна проверка за сигурност и чакали цял час да ги пуснат в залата, където президентът на САЩ изнесе точно 15-минутен рекламен спот. Ето какво каза: "Искам да обясня на света колко великолепна е Америка. Америка е мястото да се правят сделки. Откакто аз съм президент, всичко върви блестящо. Никога не е имало по-добро време за инвестиции в САЩ. Елате да правите бизнес при нас. Америка на първо място не значи Америка сама." Ето това. Нито дума за "споделено (shared) бъдеще", без никакъв отговор на проблемите за бъдещето на глобализма, за "мултилатерализма" (Макрон) и протекционизма (Меркел). Без диалог, без съгласие поне от вежливост. Това бе



форумът на монолозите



Всеки от големите, говорили на форума - президентът на Франция, канцлерката на Германия, премиерите на Индия и на Обединеното кралство, представи своя дневен ред, рекламираше своята страна, своите представи за утрешния свят и своите искания към него. Общият знаменател жалбите от "един все по разделен свят" ясно показа, че "началниците" изобщо не разбират, че това е най-естественият резултат от собствената им политика. Разделят се интеграционни общности като ЕС и НАФТА (премиерът на Канада, Джъстин Трюдо, впечатли форума освен с чорапите си - лилави на жълти патета - и с откритието, че НАФТА може прекрасно да продължи и без САЩ). Разделен е и бизнесът вътре в самите държави. А кулминация в Давос,



върхът на върха



стана вечерята на президента Тръмп с 15 мощни европейски корпорации. Гост на трапезата разказа: Германци на трите почетни места - шефът на САП отдясно на Тръмп, шефът на "Сименс" - отляво, на "Байер" - отсреща, до тях - на "Адидас" и "ТисенКруп". Присъстващите един по един ставали да се представят, да кажат по няколко думи за компанията си, да обяснят какви планове имат да инвестират в САЩ и какво ще произвеждат и да благодарят за намаления от 35% на 21% корпоративен данък в САЩ, а президентът Тръмп "задавал въпроси като учител на ученици", поощрявал ги с кратки възклицания: "страхотно", "велико", "невероятно", а накрая на вечерята споделил, че вече имал 15 нови приятели, че с всеки от тях е готов да сключи "много специални сделки" и че "бъдещето на Америка никога не е било по-бляскаво". Всички останали щастливи и доволни, макар че вечерята отприщила



вълна от гневни закани



в собствените им страни и фирми. Така например в "Сименс", като разбрали, че шефът им се гласи "да развива чисто ново производство на турбини" в САЩ, се готвят да обявят стачка. Защото компанията планира да закрие 6900 работни места в Европа, от тях половината - в Германия. Особено силна врява вдигат "старите европейци" след вечерята на техните шефове на компании гиганти в Давос, след като прочели как президентът на САЩ убеждавал новите си приятели, че "Америка има най-добрите работници на света". Казват, че



вечеря в сянката на върха



дал за своите съмишленици "инвеститорът Джордж Сорос" (така го представят всички медии, отразили събитието). Той нарисувал мрачна картина на света, съобщил им, че Тръмп гради "държава мафия" (rise a mafia state) по подобие на "държавата на Путин", предупредил, че ни чака атомна война и че "под въпрос е оцеляването на цивилизацията". Обаче до 2020 г., "а може би и по-рано" щяла да изчезне "тази опасност за света" (Тръмп). Трайни "заплахи за иновациите" обаче представлявали Фейсбук и Гугъл, които трябвало да бъдат "отстранени." Трябва да отбележим тази



ескалация на войнствената реторика



и нейното жанрово разпространение. Досега всички господа, които инвестираха в глобализацията и я развиваха, най-редовно печелеха от своите залози. Win-win, както обичаха да се хвалят. А сега става ясно, че между лидерите на глобализма разбирателство няма, напротив - работили са и сега залагат един срещу друг. Сигурен белег, че някои ще загуби облога. Давос, който навремето беше мястото за постигане на примирие и съгласие, сега е само панаир, макар и най-лъскавият на света.