|
| Поогледа се Нинова, видя, че вотът няма да проработи, и побърза да търси нова кауза. |
На пръв поглед това не би трябвало да бъде толкова трудна задача, ако се съревноваваш за благоволението на избирателите с партия като ГЕРБ. Посредствеността, алчността, безличието и вулгарността на хората на Бойко Борисов ги правят лесна мишена за всяка опозиционна политическа сила, която има желанието да ги вземе на прицел. Дори не е необходимо да бъдат въвличани в скандали - сами се набутват в какви ли не афери с безподобна регулярност.
През последните 3 години, в които се намира извън властта, БСП съумя да се научи да експлоатира тези слабости на герберите. Соцлидерът Корнелия Нинова възприе като своя основна тактика да подхваща всяко подхлъзване на управляващите - малко или голямо, и да го "разработи" така, че да прерасне в шумен публичен скандал. Активността й изглежда прави впечатление на червения електорат. На последните парламентарни избори столетницата удвои парламентарното си представителство и сега разполага с 80 депутати - само с 15 по-малко от ГЕРБ. Нинова успява да поддържа и доста висок градус на политическо напрежение, макар че
понякога атаките й срещу управляващите изглеждат като заяждане на дребно
или "буря в чаша вода". Това обаче също е част от работата на опозицията.
Опитът да се свали правителството от власт, какъвто е инициирането на вот на недоверие, обаче представлява действие от съвсем друг порядък. Изисква се изключително сериозна подготовка - да избереш подходящия момент, да събереш политически съюзници, да построиш атаката срещу управляващите по начин, който да събере публична подкрепа. И не на последно място - да представиш ясен план какво ще се случи, ако наистина успееш. Всичко това е въпрос на висш политически пилотаж. При БСП обаче нищо подобно не се видя. Нинова хвана щурвала на червения изтребител, излетя, а накрая най-безславно се разби.
За вот на недоверие заради провал в борбата с корупцията соцлидерът заговори най-напред на последния конгрес на столетницата, провел се на 28 октомври миналата година. Форумът беше свикан след поредната вълна вътрешни скандали в БСП заради борбата между Нинова и партийните дейци, които тя успя да измести от парламента и ръководните им постове на "Позитано" 20. Остана впечатлението, че Нинова призовава за тотална офанзива срещу правителството,
за да има аргумент да заглуши вътрешната опозиция
в името на партийната солидарност срещу общия враг. Това, разбира се, не сработи - опонентите й получиха повод да надигнат глас, а от ГЕРБ я обвиниха, че се опитва да укрепи лидерството си за сметка на стабилността на страната в навечерието на европредседателството.
Впечатлението, че Нинова просто проявява свръхактивност, а не се опитва реално да свали кабинета "Борисов 3", се засили още повече през следващите дни. Започна същинският разговор как да се изпълни заявената задача, след като гласовете на парламентарната опозиция не стигат. И тогава соцлидерът изведнъж обяви, че всъщност важното било "да се говори за проблемите".
"Вотът не е само математика, вотът е политика. Излизаме извън математическите сметки, на нас ни е ясно кой колко гласове има, но смятаме, че тази тема вече е изключително болезнена. 10 милиарда лева се крадат в държавата годишно", обясняваше Нинова.
Да, наболял е проблемът, но за какво ще се прави точно вот на недоверие, след като е достатъчно само да се "говори"? Че това левицата, а и извънпарламентарната опозиция, го правят буквално всеки ден. Защо е нужно да се изминава цялата законова процедура по искането за оставка на кабинета? За един ден шумно говорене в пленарната зала, което да се излъчи по държавните медии ли? Така и не се разбра.
Все едно, работата започна, соцдепутатите започнаха да свикват закрити сбирки в парламента с останалите опозиционни партии.
Нещата обаче закуцукаха още в самото начало
От "Воля" обявиха, че не виждат как вотът на недоверие ще реши проблема с корупцията (и като никога бяха прави). Това лиши инициативата на социалистите от всякакви математически шансове за успех, тъй като им оставаха само 25-те гласа на ДПС. Заради приемането на държавния бюджет за 2018 г. внасянето на вота беше оставено за януари, което само наля вода в мелницата на ГЕРБ, ревящи непрестанно, че страната ще рухне, точно когато е застанала начело на Евросъюза. След това дойде като гръм от ясно небе изявлението на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, че опозицията не е готова да вземе властта. Тук вече трябва да се признае на Нинова - реагира по единствено правилния начин, като реши БСП да внесе сама вота на недоверие. Обратното би било знак за коленопреклонно подчинение пред Боянските сараи. В крайна сметка обаче това превърна вота в изцяло символичен акт. Герберите се успокоиха дотолкова, че даже забравиха за заканите си да променят конституцията, за да отпадне давността за приватизационни нарушения, в каквито обвиняваха Нинова.
Вотът на недоверие дори
не успя да се превърне в шумно, публично разобличение
на далаверите на управляващите, както се надяваше БСП. Преди Нова година Нинова обещаваше, че при обсъжданията на провала в борбата с корупцията ще бъдат разкрити "много конкретни случаи, които не сме обявявали". Когато най-накрая излязоха прословутите и дълго работени мотиви, стана ясно, че социалистите просто са натъпкали на едно място всичко, което смятат, че може да навреди на кабинета - като се почне от съмнителните ползи от националната програма за саниране, мине се през скандала с шуробаджанашките назначения в Хасково и предизвикалия основно насмешки "Суджукгейт", и се стигне до неособено ясния на обществеността проблем с акцизната информационна система БАЦИС. За същото се говори и при обсъждането на вота - 5 протяжни часа, преминали в размяна на обвинения коя партия стои в дъното на корупцията, лични нападки между враждуващи депутати и заплахи за съдебна разправа. Както удавник се хваща за сламка, левицата се улови за поредната демонстрация на пренебрежение към парламента от страна на Бойко Борисов, който въобще не се появи на дебата и гласуването, както и половината му министри. Дори и това обаче не съумя да експлоатира както трябва.
Усетила, че цялата работа вече е заминала, Нинова побърза да подхване нова кауза - борба с Истанбулската конвенция. И остави проваления вот зад гърба си. "Не е важно какво е спечелила БСП от дебата по вота на недоверие, а е важно какъв знак се дава към обществото за волята на правителството и управляващите да се борят с корупцията", оправда фиаското соцдепутатът Георги Свиленски. Знакът, който БСП даде за самата себе си е, че партията е съвършено неподготвена за генерална политическа битка със своя основен опонент. И какво говори това за готовността й да управлява страната?
|
| Управляващите дотам се успокоиха, че половината кабинет, воглаве с Бойко Борисов, дори не се яви за гласуването на вота. |
Не че Мерджанов ми е мил и драг, след като тропа хорце с Гергов, не. Но ... Показателно е за политическото и организационното състояние на партията. 
Да попитам и аз, с един класически ( и старомоден, но страшно актуален) въпрос: Чия партия е БСП? На труда или на капитала? Обсъжда ли принципно някаква възможност за алтернатива на капитализма? Ако не обсъжда, защо ? Защото е станала социалдемократическа и е преразгледала пренията си от лозето на Габровски? По какво тогава се различава от другите системни партии? И как се вижда вписана в една обществена система, която противоречи на идеологията й? Ако го обсъжда ( въпроса по горе) , как го прави и какви са вижданията й по това? И още: Обсъжда ли членството ни в НАТО, например? Ако не, защо? Ако да, защо? Това не може да е, както сега, тема табу. Как БСП преценява миналото ни и миналото си? Как се отнася към приватизацията и ролята си в нея? По общо - как се отнася към прехода и ролята си в него? Що щат милионери като младия добрев и стария гергов в ръководството? Щото са направили милионите с много акъл и в синхрон със социалистическите си разбирания ли?
Едното от двете е излишно, така че там ще очакваме развитие.
.
като идейна позиция не мисля, че има смисъл да се обсъждат, там с малки изключения цари здрав прагматизъм и уважение към материалните ценности и придобивки.