Човек напуска детска възраст и навлиза в зрелостта, когато започне повече да разчита на самооценката си и по-малко да се вълнува от оценката на другите. Всеки младеж през пубертета мре да се хареса на батковците, да го одобрят и приемат сред тях - външен атестат за възмъжаване. За да спечелят одобрението на батковците, момчетата са готови да преминат всякакви рискови и унизителни изпитания, за да издържат приемния изпит в желаната банда или мъжки клуб. Убеден съм, и младите дами постъпват така. Същото е поведението на властващите господа и дами, които карат

тежък лидерски пубертет, нищо че повечето са на по 50-60 години, просто довчера са имали други професии, но поредно клатене на политическия шейкър ги е избучкало в каймака на партията им. Невръстни партии излъчват лидери, които тепърва трябва да преминат през политическия си пубертет, даже ако са превалили зряла биологична възраст. И затова от незрялост нашите лидери масово страдат от типично за пубертета тежко чувство на малоценност, те болезнено се стремят към признанието на истинските, западните политици, затова дори умни хора се превръщат в зомбирани йесмени с треперещи колена и раболепно зяпащи великите. Е, някои индивиди остават инфантилни цял живот, те много искат всички да ги обичат - и страдат, когато непринудените им (искрени, но най-често нескопосани) опити да се харесат на големите предизвикват искрен присмех.



Впрочем от този комплекс за национална малоценност



боледуват не само политиците. Има го в тежка форма при колеги банкери - хора видимо по-умни, по-образовани и опитни, с отворена уста слушат някакъв малоумник, долетял от обетования и велик Запад. Познавам лично стотици успешни бизнесмени, измамени от западни мошеници като бабички от телефонен измамник, с десетки, някои и стотици хиляди евро. Как се лекува самоунизителното усещане за малоценност? Обичайният начин е, като минеш пътя на самоусъвършенстването си - опознаваш другите, опознаваш себе си, трупаш опит, добиваш увереност, започваш да си вярваш, после се престрашаваш да се пазиш, да защитаваш интереса си и да се бориш за правата си. Като новобранец в казармата ми трябваха 4 месеца, за да ошамаря един увлечен в "гонките" стар боец; е, натупаха ме старите, но се "разбрахме" и ме оставиха на мира. Всеки сам минава своя праг на еманципация, стига да може. Това е един от първите уроци за всеки бизнес лидер (който ще управлява свой бизнес, който сам ще си е началник). Бизнесът е състезание - уж по правила, но се пазиш и от непозволени удари. Помислете какъв състезател ще е боксьор, който уж се пази, свива, отстъпва, но не смее да удари противника си. Пълен аутсайдер, та ако ще да е як като бик и порядъчно умен човек. Същият като нашите политици. Ако някой не знае - ето това е макроикономика: да се пазиш от удари и да нанасяш удари, за да печелиш позиции. Това е и микроикономика: да надвиеш конкурента, да си по-добър или поне равностоен, той да се респектира и да ти остави твоя пазарен дял. За съжаление засега



нашите политици са в глуха защита,



те трябва да разберат, че България никога няма да спечели конкурентните битки, никога няма да спрат да ни подритват и подплясват "батковците" - кой както му хрумне, - докато не почнат да нанасят удари по правилата, но удари по нашите икономически и политически опоненти. Като чуят например, че някой си баварски министър на вътрешните работи обяснявал как било рано България "да бъде допусната" в Шенген, те трябва да наемат представяне в най-четените мюнхенски вестници и място в най-гледаното политическо шоу на Германия (общо медиен бюджет 60-80 хил. евро, ако работиш с правилен ПР агент) и да кажат ясно на този човек: Майн хер ландесминистър, Вие не разбирате, не сте чели или не сте способен да проумеете: Шенген е договор. Ние сме изпълнили своите задължения по него. Вие не искате Вашата страна да изпълни Вашите задължения. Това не е партньорство, а мошеничество. След това изявление ще гракнат до един староевропейците, ще нанесат най-злобните удари по България. Но вече ще се съобразяват. Това е приложната икономика. Независимо за какво те нападат - за Шенген, Пирин, лъвове, за корупция, за съдебната система - всичко е макроикономика и финанси. Можеш ли да се конкурираш (да се защитаваш и отвръщаш на ударите), и позицията си за еврозоната ще наложиш. Но който ще излезе на политическия ринг, трябва да е добър в главата и чевръст с езика.

Най-добрият, когото съм виждал да го прави на политическия ринг, беше гръцкият финансов министър Варуфакис. Преди да принудят премиера на Елада да го отстрани, проф. Варуфакис в пряка дискусия по германската телевизия не само прегази интелектуално бундесминистъра на финансите, но и тежко го унизи до пълен погром. Да, отстраниха го, но тонът, с който преговаряха за гръцкия спасителен финансов пакет, беше съвсем друг. Но не само политиците трябва да водят конкурентната битка за мястото на България в Европа,



българският бизнес трябва да се бори



сам за своето място. Засега нашият бизнес се проявява като далеч по-некадърен от политиците в конкурентните борби. А най-зле от всички браншове на бизнеса се представяме ние, българските финансисти. Абсолютно беззъби, направо неми, мачка ни всеки. Какво трябва да прави бизнесът? Три неща: първо, да набере достатъчен фонд за защита на интересите си. Необходими са към 100 млн. евро годишно, но бих почнал с 10 млн. евро, поне 5 години няма да могат да се инвестират повече. Защото, второ, трябва ни мрежа от експерти, фабрика за идеи, които да произведат нашата национална бизнес позиция, да следят нападките и да им отговарят. И трето, трябва да се наемат адвокати, които във всеки случай, когато е възможно, без замисляне да завеждат искове срещу всеки - държава, политик, журналист, екоактивист, или в който и да било жанр и джендър, който клевети, позори, дезинформира или по друг начин вреди на икономическия интерес на българите. Вземете например делото, което руските спортисти (т.е. руската държава и руският бизнес зад тях) водиха и спечелиха срещу Международния олимпийски комитет. Следете сега колко граждански дела ще бъдат заведени, срещу колко лица и институции. Така се прави. Никой не ни обича и няма да ни обикне, но към силния и умния другите трупат загуби, т.е. уважение. Струва пари, но започват да внимават как те клепат и газят. За жалост българският бизнес не е в състояние и 1 милион за най-семпла национална информационна програма да събере, камо ли да се хване с толкова тежка битка. Не е беда, а въпрос на зрялост. Днешното (първо +) поколение в бизнеса няма достатъчен умствен капацитет, за да разбере ползата и силата от общото действие. Дано след три-четири поколения (60-80 години) да се натрупа. Това е оптимистична теория. На германците са им били нужни 400 години.