Джибути - "Третата световна война ще започне тук".



Шофираме из улиците на столицата на едноименната африканска държава повече от час и придружителят ми - агент от националната разузнавателна служба, когото ще наричам Мохамед - е въодушевен от това, което ми показа.

Стратегически разположена в началото на Червено море, командваща голям процент от търговските и енергийни потоци между Европа и Азия, държавата Джибути е приютила повече чуждестранни бази от която и да е друга страна по света. Преминаваме покрай една от четирите френски бази. Периметърът е широк, но сградата веднага напомня на старо укрепление на Чуждестранния легион със своите тухлени стени и красиви наблюдателни кули. Тя е в пълен контраст с тъмната и изглеждаща заплашително китайска военноморска база, която посетих ден по-рано, или от автономния град в пустинята, който всъщност е американската база "Камп Лемоние".

Мохамед, който помоли да не бъде представен с истинското му име, за да запази анонимността си, трябва да е усетил смайването ми и веднага ми показа друга френска база наблизо, която обаче е повече като туристически курорт за спокойно плуване и барбекю, отколкото военен лагер. "Французите никога няма да я напуснат. Но ако го направят, веднага ще бъде взета от най-богатите семейства", казва той.

Добре дошли във "Войните на бъдещето", където границите все повече губят своето значение, но съперничеството и възможността за конфликт не намаляват. Докато нови сили се появяват и Западът, който беше хегемон в миналото, губи относителната си сила, навлизаме в първия период в човешката история, в който съвременната технология ще бъде комбинирана с хаотична международна арена, на която нито един актьор или трупа няма да може да въведе ред.

Бъдещите войни



могат да бъдат въоръжени конфликти, но могат да бъдат и под напълно различни форми:



битки за контрол над инфраструктура; пропагандни войни; технологична надпревара за изкуствен интелект и роботи; кибервойни; търговски и икономически войни. Едно нещо обаче е сигурно: в тях ще участват държави със силно интегрирани икономики и инфраструктура по границите, които са нестабилни и позволяват лесно преминаване. Но ако светът е тръгнал към голям конфликт или война, трябва да помислим каква форма ще приеме той и къде би могъл да започне.



Какво по-добро място за начало от Джибути?



Докато Франция - първата държава, която има военно присъствие в Джибути - бавно се отказва от базите си заради бюджетни ограничения, то други страни пристигат. САЩ наскоро откриха втора база до летището в Шабиле - тя обаче не е включена в публичния списък с базите зад граница. Джибути е приютил чуждестранни военни бази на Китай и на Япония. Има също италианска база, а Саудитска Арабия изгражда своя. Африканската държава е в процес на преговори с Турция. Според Мохамед (а по-късно и втори независим източник потвърди) и Русия е правила запитвания за възможностите да изпрати свои военни.

Говори се също, че Индия обмисля възможността да се сдобие с част от най-известното място за недвижими имоти на военни от цял свят. Ако това се случи, всяка голяма глобална сила ще има своя следа и страната ще прилича на жив модел на държавен конфликт през ХХI век.

По време на престоя си в града наблюдавах френски и японски войници да се състезават за вниманието на местни проститутки в нощни клубове в центъра, а китайци и американци използваха всяка възможност, за да се опитат взаимно да снимат оборудването и логистиката си. Полковник Богоре, който е начело на бреговата охрана в Джибути, разказва показателна история: след като китайски моряци правили незаконно снимки на американски кораб разрушител, от него било поискано да се намеси и да въведе ред.

Какво ще стане, ако избухне



война между държави, които имат съседни военни бази



в Джибути? Отговорът не е ясен, но в голяма степен ще зависи от това какъв е конфликтът. Ако Индия наистина отвори военна база в Джибути, то всеки бъдещ конфликт с Китай незабавно ще стигне и дотук. Джибути е много важна точка за Китай, тъй като оттук може лесно да стигне и да обгради Индия. При сценарий за конфликт между САЩ и Китай в Южнокитайско море, то базите им в Джибути ще бъдат поставени в състояние на висока степен на тревога, но могат и да останат извън спора.

Друга възможност е воюващи държави да изберат Джибути като терен за ограничен по мащаба си конфликт. Всеки териториален спор между Китай и Япония е толкова рискован, че двете държави може да предпочетат да демонстрират силата си далеч от териториите си, например в Африка. Скорошен инцидент потвърждава това: от материал, публикуван в официалното издание на китайска върховна прокуратура, става ясно, че миналата година японски кораб е изпратил водолази, които да се приближат и да шпионират китайски военен кораб, докато и двата съда са били на док в Джибути.

В последния век конфликтите са внимателно организирани по ясно очертани граници и сфери на влияние, но днес глобализацията е събрала всички съперници на едно място и Джибути е идеалното въплъщение на този нов свят, където основни сили са принудени да делят една и съща територия. "Около нас може да се очертае кръг с осем военни бази. Напълно сме обградени. Повечето държави приемат това за странно, но за нас... като че ли това е нормално", казва Мохамед.

------------------------

* Бруно Мачаис е бивш министър по европейските въпроси на Португалия, високопоставен съветник в организацията "Флинт Глобал" в Лондон и сътрудник във вашингтонския институт "Хъдсън".