Покрай възникналото в края на миналата година напрежение сред лекарите от пловдивските ТЕЛК пациентите с намалена трудоспособност без малко да се озоват пред затворените врати на кабинетите за освидетелстване. Заканите за масово подаване на оставки тръгнаха след поредните ревизионни актове на контролните органи на НОИ. Колегите им от страната ги подкрепиха, а зам.-министърът на здравеопазването Бойко Пенков потуши бунта с обещания здравното министерство най-накрая да се захване с ескалиращия проблем. Лекарите се върнаха на работните си места, но междувременно се обърнаха към съда в Страсбург заради безобразното отношение към тях и системно налаганите им необосновани глоби, които трябва да плащат от собствения си джоб. Дискусията за злоупотребите с инвалидните пенсии не е от вчера, а сред идеите за реформиране на системата имаше дори такава териториалните експертни комисии да бъдат премахнати.

В края на годината Народното събрание прие на първо четене промените в закона за здравето, предложени от "Обединените патриоти", с които поне донякъде проблемите в ТЕЛК да бъдат облекчени. Промените ще позволят покриване на кадровия недостиг с включване на лекари, които извършват лечебна и диагностична дейност. В законопроекта се предлага и да отпадне изискването в специализираните състави на НЕЛК задължително да има лекар, който представлява НОИ, за да няма дублиране на експертите. Така експертните комисии ще се наситят с кадри и ще могат да се отстранят тези, които злоупотребяват със служебното си положение. Би трябвало да се стопират и някои порочни практики - така например едни и същи лекари да участват в изготвянето на експертизата, така и в нейната оценка и даването на окончателното решение.

По обед пред кабинетите за експертиза на работоспособността в Пета градска болница сутрешната дандания е снишила тон. Опашките от изнервени, изпаднали в шок от сблъсъка си със системата болни хора, за които събирането на купища документи е ходене по мъките, са се изнизали... Лекарските оставки са прибрани в бюрата.

"Ако знаете с какво се сблъскваме ежедневно... Кълнат ни, крещят, налитат на бой, заканват се... Плашили са ме с Люлинската мафия. Веднъж срязаха и четирите гуми на автомобила ми на паркинга пред болницата", разказва д-р Боряна Холевич, председател на Сдружението на лекарите на териториалните експертни комисии в София. Работещите в системата са предимно пенсионери. В софийските ТЕЛК в трудоспособна възраст са само двама, останалите са на около 70-годишна възраст. Младите не искат и да припарят към тези места - заради ниските заплати, бумащината,



разправията с болни, бедни и озлобени



от безизходицата хора, надяващи се на оцеляване с мизерна инвалидна пенсия. И заради нереформираната система, заради липсата на инструкции за адекватна работа, заради калпавите нормативни актове, които ги товарят с отговорност за несвършената навреме от други работа.

Трудово-експертните лекарски комисии са първата цедка към осигурителното плащане. Колкото по-ситна е тя, толкова по-малко ще са и получаващите инвалидни пенсии, т.е. хората с 50 и над 50% трайно намалена работоспособност. Механизмът за финансовите наказания е следният: Контролният орган на НОИ обжалва експертното решение на ТЕЛК пред Националната лекарска комисия (НЕЛК) под претекст, че процентът на неработоспобност на пациента е завишен. Ако на свой ред НЕЛК му даде процент, по-нисък от 50, то пациентът излиза от групата инвалидност, а лекарите от ТЕЛК трябва да върнат с лихва парите, който той е получавал от решението на ТЕЛК до решението на НЕЛК. Нормативната уредба (чл. 110 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване) изисква неправомерно отпуснатите средства не от този, който ги е получил, а от този, който е изготвил документите му и е причинил вреди на държавното обществено осигуряване.

В дъното на проблема е натовареността на НЕЛК, поради което едно решение се разтакава



най-малко цяла година,



пък и отгоре, въпреки че тя трябва да се произнесе в тримесечен срок. През това време пациентът получава оспорваната от НОИ пенсия, а след като тя се окаже неправомерно отпусната според НЕЛК, лекарите от ТЕЛК трябва да заплатят от джоба си драстично набъбналите суми от изплатени обезщетения.

"В момента водим дело за акт в размер на 1800 лв., който ми беше издаден за пациент с един нефункциониращ бъбрек, другият с пиелонефрит и възпалителни промени. Пациентът е и с диабет, а това заболяване уврежда допълнително бъбреците и води до диабетна нефропатия. Според Наредбата за медицинска експертиза тази диагноза е с процент на неработоспособност между 30 и 50 на сто. За бъбречното заболяване аз съм му дала 40%, девет месеца по-късно НЕЛК намали тези проценти на 20%. Така пациентът загуби групата инвалидност, а на мен ми съставиха административен акт за сума, огромна спрямо заплатата ми от 600 лв.", разказва д-р Ваня Симова, специалист по вътрешни болести и зам.-председател на Сдружението на лекарите от ТЕЛК- София.

Процентите за неработоспособност при възрастните са фиксирани по заболявания и увреждания в наредбата, а ТЕЛК издава решенията си съгласно действащия нармативен акт. (За децата с увреждания обаче липсва наредба за експертиза). Но пък



изборът на долната или горната граница



в диапазона за даденото заболяване е субективен, зависи и от динамиката на здравословното състояние на пациента. Пиелонефритът днес може да е изострен, утре след антиобиотичен курс пациентът, макар и неизлекуван, може да е в по-добро здравословно състояние. За аналогични случай като описания НЕЛК е давала и максималните 50%, разясняват лекарите, които най-често оспорват в съда акта на НОИ, печелят делата, но пък губят време, късат нерви, правят допълнителни разходи...

"Наказаха ме заради човек с ампутирано ходило след трудова злополука и постфлебитен синдром на същия крак. След година и седем-осем месеца НЕЛК отмени дадените от мен 52% за трудова злополука, пациентът ги е имал същите и преди 10 години", разказва д-р Холевич. Тъй като постфлебитният синдром е хронично заболяване с различна динамика, инвалидната пенсия на пациента е отнета, а на нея й връчват акт за сумата около 2 хил. лв. Това обаче нямаше да се случи, ако тримесечният срок за освидетелстване от постъпването на документите в НЕЛК се спазва, а решенията, издадени след него се обявят за юридически нищожни, подчертават лекарите от териториалните експертни комисии.

През 2016 г. контролните органи на НОИ са съставили на телковиците 25 ревизионни актове с общ размер на начета 43 169.28 лв., от които 37 403.65 лв. главница и 5765.63 лв. лихва. Само за първите девет месеца на 2017 г. актовете са 39, а общата сума на начета е 66 618.70 лв., от тях 56 818.69 лв. главница и 9 800.01 лв. лихва. Според експертите от НОИ фалшивите ТЕЛК експертизи са напълно доказани. Техните комисии обжалват пред НЕЛК експертизи едва след като са установили липса на медицинска документация и немотивирани решения. Специалистите от ТЕЛК обаче заявяват, че са ужасени от непрекъснато сипещите се над главите им начети заради липсата на ясни законови критерии за определяне на точни проценти неработоспособност. Затова и признават, че



умишлено занижават процентите



на чакащите пред кабинетите им пациенти, като се придържат към най-долната граница в наредбата. Някои пък съветват болните, след като те им определят по-нисък процент, да обжалват експертната им оценка пред НЕЛК. Което означава пациентът да се примири през това време с по-ниска сума.

"Това е атака срещу нас, един успешен опит да се намали броят на получаващите инвалидни пенсии. През последните години освидетелстваните с трайно намалена работоспособност лица вече непрекъснато намаляват като численост. А броят на онкологично болните, на страдащите от сърдечно-съдови, от психични заболявания, от епилепсия и други сериозни социално-значими заболявания е многократно по-висок от освидетелстваните от ТЕЛК", казва д-р Холевич. През 2016 г. например хората с инвалидни пенсии у нас са 518 109 души, не са нито 800 хил., нито един милион, както управляващите съобщават.

Това означава, че у нас инвалидни пенсии получават 7.4% от населението, а по данни на Световната здравна организация средно за Европа хората с инвалидни пенсии са 15-16%. Българинът по-здрав ли е от другите европейци? "Разликата е в резултат на това, че ние режем хората. За едно и също заболяване



в другите държави дават 50% а при нас 30%



неработоспособност", отчита специалистката.

В същото време през годините Наредбата за медицинска експертиза, приета през 2010 г. и изменена през 2014 г. непрекъснато е орязвана. Един от оспорваните й текстове е този, според който в случай че не са пожизнени, решенията се издават за ограничен срок.

"Единственото добро нещо, което се случи след протестите от пациентските организации, е, че след третата година от установяване на заболяването част от раково болните останаха с 50% намалена работоспособност, но не всички. След отстраняване на щитовидна жлеза в следствие на карцином болният остава до живот на много тежка и трудна за поддържане терапия. Въпреки това след петата година по наредбата му се дават 30% неработоспособност, т.е. човекът остава без група инвалидност. Болните от левкемия пък след десетата година с полагащите им се 30% също се



разделят с инвалидните си пенсии



Това чака и хората с диагноза костен тумор, най-злокачествения, след петата година. Има такъв пациент, два пъти е опериран, веднъж преди десет години, след пет прави рецидив, пак е опериран, но сега няма да получава инвалидна пенсия", отбелязва д-р Боряна Холевич.

Част от текстовете на сега действащата наредба противоречат на Закона за здравето. А докато текстовете на новата се мътят в здравното ведомство, болните съдят държавата за срочните й решения за инвалидизиране при безсрочната им намалена трудоспособност.

Лекарите от системата пък негодуват, че никой не се е допитал до тях, а те отдавна са изготвили пакет от законодателни промени, консултирани с юрист, подкрепени от национално представителните пациентски организации. Освен тримесечния срок за освидетелстване, който да се спазва както от ТЕЛК, така и от НЕЛК, те предлагат и по-високи проценти за тежките увреждания. Настояват и да се премахнат от наредбата дегенеративните заболявания, които съпътстват напредващата възраст.

"Предлагаме не само при ампутирани крайници, а и при всички прогресиращи заболявания, при които не се очаква обратно развитие като мултипленна склероза, инсулинозависимият диабет от детска възраст и т.н. срокът на освидетелстване да е пожизнен. При влошаване на състоянието пациентът да си подава молба за преосвидетелстване", казва д-р Холевич.

Според експертите контролът в системата би могъл да се увеличи, ако в състава на ТЕЛК на ротационен принцип се включват лекари, представители на НОИ, практика съществувала допреди пет години. Въведена е за кратко след бума на инвалидните пенсии, заложен с промяната на Кодекса за социално осигуряване през 2000-2001 г. Тогава става възможно инвалидната пенсия да стане добавка на пенсията за изслужено време и старост. "Предлагаме да има и независим контролен орган, подчинен директно на здравното министерство, който да проверява всички издадени решения. В картотеките по медицински експертни досиета работят такива лекари. Те отговарят на всички условия за телкаджия и биха могли да изпълняват този контрол. Първо ще се съкрати срокът от освидетелстването до получаването на пенсия, защото ако ще се обжалва, ще е в 14-дневен срок. Второ - ще има сериозен, независим двоен контрол - от НОИ и от МЗ", коментират от Сдружението на териториално-експертните комисии в София. Засега обаче 2018 г. е поредната, в която реформата все още предстои.