|
Коефициентът на интелигентност на Силвия е 112. Повече от всичко на света тя обича да танцува и да се пече на слънце. Умира и да слуша, а и да разказва вицове за блондинки, които според нея изобщо не се покриват с истината за русокосите дами.
-----
1. Олимпийско влюбване
Първата в живота ми любов пламна в училище. Беше от пръв поглед, друг път никога не ми се случи.
Влюбих се в едно момче от по-горен клас, днес известен актьор. По същото време тренирах лека атлетика. При това треньорът ме сочеше като една от най-надеждните състезателки и ми предричаше най-малко олимпийски медал.
Да, ама аз бях раздвоена. Карах всяка тренировка до половината, след което си тръгвах. Обяснявах на треньора, че живея далече и трябва да се прибера навреме. Родителите пък ги лъжех, че съм до късно на тренировка, защото те много държаха да не закъснявам.
И така имах време да се разхождал с любимия. Една вечер се прибирам у дома след "тренировки", влизам и виждам в хола седнали майка ми, баща ми и треньорът. Човекът обяснява на нашите, че ако искам да стана добра спортистка и олимпийска шампионка, трябва да жертвам някои удоволствия. "Ооо, любовта винаги е на първо място! Нашата дъщеря сама решава кое е по-важно", контрираха в хор родителите ми. Така се провали олимпийската ми кариера.
2. Астрален близнак
Понякога вечер прекарвам до късно в интернет и си чатя с кого ли не. Веднъж се заприказвах в мрежата с един мъж. Оказа се, че имаме много общи интереси. Разговорите ни бяха винаги забавни, гледахме на живота по сходен начин, чувствах го много близък по мислене и усещане.
Една вечер се разбрахме да се срещнем в полунощ в центъра и да отидем на дискотека. Речено-сторено. А в дискотеката спретнахме луд купон. Танцувахме до ранни зори спортен рок. Никога не съм тренирала спортни танци, но играх така, сякаш цял живот съм тренирала само с него. А и той беше страхотен партньор. Всички спряха да танцуват и направиха голям кръг около нас. Превърнахме се в атракцията на вечерта.
Когато вече доста се уморихме и решихме да се отпуснем с по едно питие, го попитах каква зодия е. "Рак", отговори ми той. "Отдалече си подушвам зодията", не се изненадах аз. И сякаш случайно го запитах на коя дата е роден. "На 3 юли 1966 година", отвърна той невъзмутимо. Щях да падна - родена съм на същия ден, същия месец, същата година. Показа ми личната си карта - наистина се оказа мой астрален близнак. Това беше известният журналист Душко Петров.
3. Неочаквана среща в Париж
Преди пет години бях на гости на леля ми в Париж. Прекарах незабравимо лято. Не остана място, което да не съм посетила в този прекрасен град. Един следобед седим с леля ми и си пием кафето в едно бистро, близо до центъра. Внезапно гледам, покрай нас минава жена с много позната физиономия. "Лельо, това е българка", казах аз. Но така и не мога да се сетя откъде ми е познато това лице. "Глупости. Точно тук и покрай нас ще мине българка. Сторило ти се е", отвърна леля ми.
Между нас се завърза спор. Жената вървеше бавно и реших да я настигна. "Добър ден", казах на български зад гърба й, като я стигнах. Исках да видя как ще реагира. Тя се спря, обърна се, усмихна ми се и отговори: "Добър ден". Веднага я познах. Ами това била Катя Паскалева - една от любимите ми актриси. Постояхме и си поговорихме десетина минути. Това е то - да идеш в Париж, за да срещнеш Катя Паскалева. Дотогава никога не я бях виждала на живо.
4. Недоразумение с GSM
Имах приятел полицай от столично РПУ. Веднъж, не помня вече по каква причина, бях останала без GSM. Моят приятел ми донесе един, докато си купя нов. SIM картата обаче си беше моята. Един ден се уговаряме да ходим на китайски ресторант. Аз да го чакам вкъщи, той ще ме вземе с колата.
Седя си аз и изведнъж се звъни на вратата. Отварям - трима едри цивилни мъже. "Ние сме от N-то РПУ", представиха ми се те. Беше същото районно, където работеше моят приятел. "Вие ли сте Силвия Красин? Имате ли GSM?", беше следващият им въпрос. "Разбира се, вижте го", показах им го аз. "Има проблем. Той е краден. Заповядайте с нас в районното", наредиха тримата юначаги.
Реших, че моят човек си прави майтап с мене, той си падаше по такива работи. Прихнах да се смея. Тримата ми гости обаче не бяха настроени за шеги. Като им казах, че имам мобилния си телефон от техен колега, се ядосаха още повече.
Тръгнахме към РПУ. Продължавах да смятам, че това е шега и много се забавлявах. Дори ги попитах в кой китайски ресторант ще ме водят. Помислих си дори, че ме снимат за "Сладко отмъщение".
В районното обаче ме вкараха при двама арестувани, оковани с белезници на "трамвая". Започнах да се притеснявам и да си мисля, че на моя човек този майтап ще му излезе солено.
Почнах полека да осъзнавам, че има нещо гнило, като дойде следовател. Започна да ме разпитва откъде имам този апарат. Помолих да звънна на приятеля ми. Той долетя като светкавица. Оказа се, че наистина тутурутката е крадена. Само че и моят човек не знаел за това. Той я взел от свой приятел, който пък я купил на "Илиянци". По-късно разбрах, че като си купуваш GSM от "Мобилтел", оттам го маркират с нещо, за да могат да го проследят при евентуална кражба.
Макар всичко да се размина, не ми беше до китайски ресторант.
5. Най-съкровеното от мен
Петата история е много прясна и ми се струва, че най-вярно ще се изразя в рима:
На В.
Един приятел скъп аз поздравявам
и прошка кротичко за "дяволите" призовавам
да ми даде,
защото
тайно във сърцето
той знае, че това, което
съм казала със груби думи,
е не защото искам да се чуди
какво в душата си тая
и често може би греша,
когато в изблик бесен
усещам, че светът наоколо е тесен.
А истината простичка една е -
обичам го - това е!!!
Август 2005 г.
|
|
|
|
