Един скулптор, двама скулптори, една художничка, двама художници... Без да броим кандидат-художничката. Не, това не е броилка за приспиване, специализирана за ценители на изобразителното изкуство. Така изглежда домът на едно семейство, в което вече трето поколение се изкушава от рисуването или ваенето. Иначе казано: апартаментът, в който живеят дизайнерката Мария Блажева и скулпторът Людмил Блажев.

---------

Тя всъщност е завършила Художествената академия със специалност пластика дърво и е една от малкото дами с диплома в тази иначе мъжка област. Той пък е един от големите ни съвременни скулптори, син на прочутия като "художникът на Яворов" скулптор Иван Блажев. Изобразителното изкуство съвсем логично е изкушило и двете деца на Мария и Людмил. Синът Явор е вече утвърден художник, ученик на Светлин Русев. Дъщерята пък сега прохожда в тази област. Дали ще стигне славата на останалите в рода, времето ще покаже.

Съвсем логично и домът на семейството е художнически. Личи си, че е подреждан от хора, които са



на "ти" с багрите, стиловете



и всички онези детайли, на които останалите обръщаме по-малко или по-голямо внимание. Жилището на Мария и Людмил е обикновен апартамент, разположен доста нависоко в един от "небостъргачите" на София. Ако изобщо извисяващите се на по 15-20 етажа блокове могат да се приемат за такива.

Високият етаж прави всяко жилище да изглежда по-светло от нормалното. По този въпрос две мнения няма. Тяхното обаче като че ли е още по-светло. Белите стени и картините на сина по стените придават особен колорит на обстановката. В същото време се усеща и някаква аристократична тежест, която идва от старинните мебели.

"Те са нещото, което си



пренасяме от жилище в жилище",



разказва Мария Блажева. "Диванът и креслата са били собственост на Фердинанд. Откупихме ги случайно от наш приятел - антиквар. Беше ги заделил за своя клиентка, но тя се отказала. Така ние станахме техни собственици. Реставрирахме ги цяло лято, защото бяха нападнати от дървояди. Мъжът ми сам измисли система да затнегне коланите им, защото тапицерите казаха, че е невъзможно да ги поправят. Но истината е, че преди бяха по-красиви. Имаха прекрасна лилава копринена дамаска, която с времето се скъса. Това е т.нар. виенски барок. Като стил тези мебели са били много атрактивни в началото на ХХ в. Сега блясъкът им малко се губи", преценява критично дизайнерката.

От предишните им домове са и масата в трапезарията със столовете около нея. Те обаче не са комплект. Столовете



впечатляват със строгата си осанка



и ретро-стила си. Масата пък е наследство от бабата и дядото на Мария. Край тях на стилен черен шкаф са подредени част от работите на Людмил Блажев. "Трябва да ги подредя по-старателно, но все още не сме приключили ремонта в тази част на апартамента. Всеки момент очакваме да ни донесат кухнята", обяснява той.

Дизайнерката и скулпторът имат свои запазени места в дневната - два елегантни фотьойла в цвят пепел от роза, поставени край телевизора. Те нямат кой знае каква интересна история, не така стоят обаче нещата с килима под тях. "Той е купен в Маракеш, направен е изцяло ръчно и има голяма стойност", започва разказът Мария. Людмил допълва: "Много беше трудно навремето да го вкараме в България.



Успях да го освободя



от мито с много връзки". Връзка с килима в дневната прави една малка масичка в типичен ориенталски стил - с метална повърхност.

Най-много в дома обаче са картините и пластиките. "Гостите ни често си харесват някоя работа и искат веднага да я купят. Но не всичко не продава. Ето, за тази скулптура наш приятел бе готов да даде 6 хил. долара, но Мария бе категорична: не се продава. Много я харесват. Честно казано не мисля, че е най-доброто, което съм правил", споделя Людмил. И двамата с Мария обаче са категорични, че най-доброто за една творба - независимо каква, е да продължи своя живот във вековете. Така както сега живеят работите на покойния Иван Блажев: паметниците на Яворов в София и Чирпан, на Иван Вазов в Сопот, Плевен и София, на Вапцаров в Банско, на Елин Пелин в Елин Пелин и т.н.



ТЕ СА -------------

Людмил Блажев е завършил Художествената академия със специалност скулптура през 1981 г. Веднага след като се дипломира му откупуват работа за общата художествена изложба в Добрич. Освен с малките пластики, Людмил е известен и като автор на паметници. Първият, който направил бил на Васил Левски в едно турско село. В момента отново работи над паметник на Левски - четвърти поред. Миналата година той направи негов паметник в консулството ни в Солун. Людмил Блажев е автор и на пластиките, които се връчват на различни конкурси у нас и по света. Търсен скулптор е не само в България, но и в САЩ, Канада, Европа. Негови творби притежават ценители, политици, връчват ги като официални подаръци при посещението на държавници...

Мария Блажева както вече стана дума, също е завършила Художествената академия със специалност пластика дърво. Но после се ориентирала към модата. Специализирала е мода и театрален костюм във Франция. Работила е в "Рила", била е арт-директор на ЦНСМ, създател е на специалността мода - първоначално в "Жул Паскен", после в НАТФИЗ, а от тази есен в Театралния колеж "Любен Гройс". Нейни ученички в момента работят за световни дизайнери и модни къщи. Дизайнерката е изключително доволна от предложението, което получила за "Любен Гройс", тъй като обучението там предлага на бъдещите й студенти твърде много възможности за работа - у нас и в чужбина. Мария обаче се изявява активно и в областта на сценографията. Последната й работа е най-пищната балетна продукция на Софийска опера - "Спящата красавица".

Явор Блажев е завършил също Художествената академия в класа на Светлин Русев и вече има зад гърба си три самостоятелни изложби. Сандра била приета и доскоро учела в хореографското училище, но после решила че ще се занимава с изобразително изкуство и кандидатствала в Художествената гимназия.

------------