|
----
През 1967 г. Румен Петков завършва художествена гимназия, която по това време се е наричала художествено училище. "Хората, които учехме там, се опитвахме да бъдем модерни и да правим авангардни етюди", обяснява Петков. След като завършва гимназията кандидатства в Художествената академия, но не го приемат. Именно заради авангардния стил, който се опитва да наложи. На специалния изпит графикът изкарва оценка 5.75, но на етюд - портрет с молив, 3.5. Това беше вследствие на моето "несериозно отношение" към рисуването и
опита ми да бъда модерен,
шегува се аниматорът. След провала на изпита отива 2 г. войник. Но след като завършва службата си излиза на улицата. По това време баща му, който е завършил операторско майсторство в Полша, работи в Киноцентъра. Един ден Румен решава да отиде в работата на баща си, за да го види. И попада в павилион, където се прави анимационен филм. Режисьор беше приятел на баща ми - обяснява аниматорът. Той ме попита дали не познавам човек, който иска да се занимава с анимация. И аз му предложих да ми обясни за какво става въпрос, за да се пробвам. Направих няколко сцени и много ми хареса - така започнах да работя като аниматор и се отказах да кандидатствам в Академията.
Но за да постигне голямата си мечта да стане режисьор, той трябва да има висше образувание. Затова кандидатства спешно задочно в СУ, специалност българска филология. "Пълен цирк! И започнах да уча и да работя като аниматор. 2 години след това направих първия си филм", спомня си Румен Петков.
Първият му голям успех
обаче идва със следващия филм, който печели първа награда на световен фестивал във Варна. Общо в България има над 50-60 анимационни фимчета. Част от тях са се въртели по "Лека нощ, деца". Като например "Чоко и Боко", "Шаро" и др. Има и пълнометражен филм - "Островът на съкорвищата". Това всъщност е първият български пълнометражен анимационен филм. Тогава нямаше никакво разпространение и ние разчитахме с филмите да печелим награди на международни фестивали, обяснява Румен Петков. И допълва, че най-много успех му е донесъл филмът "Женитба", който е направил с колегата си Слав Бакалов. С него те печелят "Златна палма" в Кан, която е една от най-престижната награда - като "Оскар"-а за игралните. Имам награди в Тампа, Финландия, в Солун, няколко във Варна.
Повече от филмите, с които печели награди, не са известни у нас, но са го направили известен и са му спечелили признание в цял свят. Негови работи са показвани във Франция, Италия и другаде. Името му попада в книгите за най-добрите световни майстори на анимацията. Един от неговите филми - "Маймуни", влиза и в класация в Япония, за 10-те най-добри рисувани филми в света.
"През 1990 г. държавата спря субсидиите за киното и
всички останахме без работа
Млади колеги заминаха за Англия. Изведнаж осъзнах, че няма какво да правя тук, защото рано или късно парите, които бях събрал, ще свършат. А аз не съм бизнесмен и мога да се занимавам единствено с анимация", обяснява Румен Петков. Взима съпругата си и двете деца и замина за Америка. И то с голяма доза късмет, защото му издават виза безпроблемно.
Като пристигнах в Лос Анджелис, се обадих на един режисьор - Джон Рус, с когото се бяхме запознали на един солунски фестивал. Той обяви в гилдията, че има колега, който е с две деца и жена и си търси работа. Хората в нашите среди си помагат. На 20-тия ден ме извикаха в едно малко студио, в което работих 3 години. Получавах добра заплата, правех режисьорски неща. Купих си веднага втора кола, децата тръгнаха на училище, плащах си апартамента и нещата започнаха да се нареждат.
След това Румен се прехвърля в "Юнивърсъл", където прави "Джони Браво", "Лабораторията на Декстър" (Deckster's laboratory), "Кау енд Чикън" (Cow and Chiken), "Уди Кълвача" и "Том и Джери". И така допреди осем месеца.
Принципът на работа в Холивуд е следният, обяснява Петков: Събира се екип за новото шоу. В него всеки има определена задача. Защото да си режисьор на "Джони Браво" е едно, а на "Том и Джери" е друго - различен стил. Режисьорите, продуцентите, художниците, писателите работят по един филм 2-3 сезона и после ги сменят. Няма заплати - всичко е хонорари за свършена работа. Смяната на екипите се прави, за да има нови идеи. Но линията на филма е ясна и се спазва от всички. Някои от тези шоута са измислени от студенти. Примерно "Джони Браво" е шоу на Ван Партъбъл. Той на 22 години прави дипломна работа в Института по анимация в Ървайн и след това предлага проекта на "Картуун нетуърк" и те му го купуват. Сключват договор за три години, като му дават всичко - супервисока заплата, кола, къща и въобще каквото поиска. Но като изтече този срок, го изхвърлят и взимат правата на сериала. И вече може да го прави всеки, защото линията е ясна.
Хубавото в Холивуд
- обяснява Руемн Петков - е, че когато имаш договор да правиш определена работа, никой от висшестоящите няма право да ти каже "да" или "не". Ти си носиш цялата отговорност. Продуцентът може да иска глупости, но всеки е длъжен да ги изпълнява. В крайна сметка той си носи отговорността, докато не го изхвърлят. На мен ми се е случвало да ми изхвърлят продуцента. Българският аниматор не крие, че няколко пъти е оставал без работа. Когато приключи по някой проект, може дълго време да няма нов договор. В един тежък момента дори разпращах автобиографията си до всичкия студия. И ми се обадиха, но за помощник арт-директор.
Румен Петков обяснява, че правенето на анимация в България няма нищо общо със същото в Америка. Един стори борд , т. е. разказ за 7-минутен филм, в България се състоеше от 10 странички, написани на машина с 30 рисунки и 30 кадри. Там обаче един 7-минутен филм се състои от 250 сцени, 300 страници с по три рисунки всяка. 900 рисунки на 300 страници средно. Режисьорът е длъжен да прави нещо, което се нарич "слъгинг". В бейзбола това е човекът, който хваща. Но в анимацията това е човекът, който описва квадрат по квадрат какво става в кадъра. Ако един влиза, аз трябва да кажа: "Той влиза. Ходи на 8 квадрата в секунда. Спира. Мига за два или за четири квадрата. Ходи бързо или бавно. Ако става, преди това има подготовка, която е примерно 4 квадрата. Това са неща, които аз трябва да реша. Т. е., ти правиш една толкова подробна режисура, че аниматорът след това само повтаря описаното.
За негово най-голямо съжаление в България децата и младите го познават, но с филмите, които е правил за американския анимационен канал Cartoon network, а не с филмите, които е правил в родината си. "Не знам какво става в момента с анимацията в България, но мисля, че тя няма никакво бъдеще. За този бизнес е много важно да имаш къде да представяш продукта", твърди аниматора. Според него това не е проблем само в България. Анимационните филми и в Европа са много слаби.
Преуспелият и признат българин не смята да се връща в България за постоянно. "Няма какво да правя тук. Вече съм на години. За бизнесмен не ставам. Аз мога да правя филми. Но България си върви. За това, че не се прави анимация, никой не се интересува. Но аз си обичам родината и приятелите си", заключава аниматорът. Освен това в Америка той преподава режисура на класическата анимация в най-добрият частен университет за изкуство в Калифорния.
|
|
|
|