Иван Добрев е едно обикновено българско момче. Русенец е, въпреки че е роден през 1986 година в столична болница. През това лято завърши английската гимназия "Гео Милев" в Русе и от есента ще следва компютърни науки в Американския университет в Благоевград, а после ще търси брод към чужбина, евентуално в университета на Масачузетс.

Името на русенеца нашумя през август, когато спечели международната олимпиада по лингвистика в Холандия. Това не е първи успех на Иван в тази дисциплина. С националния отбор на България той има и златен медал преди година в Москва.

------



18-годишният Иван Добрев се изкачи отново на върха в третата си ученическа олимпиада през това лято. Преди две години русенецът се класира трети на състезанието в Боровец, а след това вече здраво окупира първото. Иван не крие, че му е било много трудно на турнира от 7 до 13 август в холандския град Лейден. Тук се намира университет, където работят най-добрите преподаватели по лингвистика в Холандия.

Иван се състезава с над 50 участници от цяла Европа в една много трудна, но пък изключително интересна дисциплина. "Лингвистиката не е много разпространена, въпреки това в Лейден участваха 13 отбора от девет европейски страни, два от които от България, разказва русенецът. Участници имало и от Румъния, Турция, Полша, Русия, Холандия, Естония, Финландия и Латвия.

Лингвистиката като наука се занимава с езика. Тя изучава развитието и взаимните връзки между езиците. "Ние се занимаваме с много малка част от нея. На олимпиадите се справяме с изкуствено създадени проблеми, най-често за преводи от напълно непознат език на някакъв познат, обяснява Иван. Става дума за фрази и изречения от език, който не познаваш, и превода им на български. Трябва



да откриеш правилата,



лексиката на този език, според дадения пример. Въз основа на тези правила и на лексиката трябва да се създадат други фрази на чуждия език, като се преведат на български и обратно.

Самото състезание прилича на олимпиада по математика. В рамките на шест часа трябва да се справиш с пет задачи, които получаваш на лист. При успех взимаш максимум 100 точки, ако се справиш в определеното време. Отделно си има отборно състезание, където четиримата членове на тима решават една обща задача, която е по-обемна и има и елемент на слушане. Там задачите са записани като звукови файлове, трябва да се пускат на компютъра и да се открива граматическия им състав.

Има и задачи с йероглифи, те са предимно фонетични и състезателят трябва да разбере как са написани например думите на японски с йероглиф, да се ориентира в транскрипцията им на латиница и едва след това да започне да ги превежда.

Покрай олимпиадите Иван вече е овладял някои йероглифи. Горд е с това и не пропуска да го демонстрира, когато е възможно.

-----



Ученици решават академични задачи



Първата задача, с която трябвало да се правят състезателите в Лейден е била и най-стандартната, разказва Иван Добрев. Дадени са група от изречения на езика Сотил, като две от тях са преведени и на български. Състезателят трябва да определи значението на думите, както и езиковите правила, как се образуват времената, и т. н. След това задачата е да се преведат няколко изречения от Сотил на български, а няколко - в обратната посока. Използва се специална транскрипция, пише се на латиница с допълнително добавени знаци. Най-често на латински се изписват тези, които нямат собствена писменост, ако има такава, то те са в естествената им писменост. Освен задачите на корейски или японски, които създават много затруднения заради йероглифите на двата азиатски народа, има и други с по-нестандартни писмености, където младежите трябва да се справят и с доста нестандартен правопис. Задачите обаче се така построени, че всичко, което е нужно за решението им, се съдържа в условието, успокоява Иван Добрев. Според него не е необходимо състезателят да познава всички писмености и езици в света, а по-скоро да умее да мисли логически. Така от дадената задача състезателят се ориентира достатъчно в конкретната писменост, за да започне да я решава.

Във втората задача били дадени няколко думи, които на български език не са с общ корен, но са с такъв на чуждия. Те били образувани от две чужди думи и състезателят прави паралел между структурата на чуждите думи и разпределя значенията им на български. Например покрив и под на нашия език нямат общ корен, но на другия имали. Така покрив се превеждал буквално като главата на къщата, под - дъното й, ресторант - като къща за храна и т. н.

По-нататък задачите - трета, четвърта, пета - ставали все по-сложни. И точно на тях момчето от Русе взело преднина пред останалите състезатели.

-----

В Лейден Иван Добрев успял да спечели 95 от максималните сто точки. След него с 87,5 останало момиче от Санкт Петерсбург, пред българите Цветимира Михайлова от Враца, Ивайло Гроздев от Варна. Тодор Червенков от морския ни град пък



взел специална награда



заради натрупани 2/3 от точките. Така на практика и четиримата състезатели от първия отбор на България са сред призьорите, гордее се Иван. Всички те са абитуриенти и от есента ще следват.

Иван започнал да се занимава с лингвистика преди пет години. Случайно се насочил към дисциплината в началото на осми клас, заради преподавателката Илияна Раева, която водела кръжок по лингвистика. "В други градове има и СИП към училищата, но в Русе Общината решила, че за това не си струва да се харчат пари, казва с горчивина Иван. Нищо, че сега същата тази Община, според зам.кмета Велизар Павлов, се кани да му връчи специална награда, заедно с призьора по информатика Светослав Колев, с когото са съученици в Английската гимназия. Нищо, че сега и двамата прославят по света Русе.

В момента към лингвистиката в Русе има умерен интерес, петнадесетина човека посещават кръжока и интересът се покачва, твърди Иван Добрев. Според него това е изцяло логическа дисциплина, нужна е някаква база на собствения ти, на чужд език, както и малко математика. Русенецът владее английски и немски.

"Лингвистиката е мое хоби, изпитвам удовлетворение от победите, обикалям света, срещам много хора, признава Иван. Интересно му е и езиковото разнообразие. В същото време русенецът получава като награди само медали и... книги, докато на негови приятели по олимпиадите даряват лаптопи. Въпреки това той не съжалява за увлечението си, което го обогатява непрекъснато.

В Американския университет освен компютърни науки Иван ще учи и "Финансова администрация", за да може



да осигури бъдещето си



и по-лесно да си намери работа. За съжаление, в Американския, където той е приет, няма специалност лингвистика. А и после с нея възможностите за професионална реализация в България са твърде ограничени, признава той.

Иван се надява лингвистиката да влезе и в студентските олимпиади у нас, за да може да продължи изявите си по любимата дисциплина. Засега обаче лингвистиката у нас стига само до средното училище.

Иначе Иван Добрев изглежда като всеки български младеж. Обича филмите с Анджелина Джоли, особено "Мистър и мисис Смит" и "Луди години", чете Дан Браун, слуша всякаква музика, но без попфолк. Любимият му автор е Тери Пратчет и има всички негови книги. Излиза и пие кафе с приятели, в момента няма сериозна приятелка.