Хибридните явления в обществения живот стават все по-широко разпространен модел. От години впечатлителната публика умело е притеглена от активностите на политическия елит, който превръща всеки опит да реши актуален проблем в скеч. Преди поне го гледахме около избори, когато в желанието си да бъдат забелязани, участниците в надпреварата търсеха екзотична оригиналност. А това вече става ежедневие.

Процесът е двупосочен и изисква взаимен обмен: като игра, в която и двете страни - политици и избиратели, трябва да имат съгласие за това. Но самите управляващи знаят, че няма как да се харесат на управляваните със скучни, политически дела - разните му там концепции, стратегии, идеи и идеологии - независимо дали са краткосрочни или дългосрочни. И затова се предлагат постоянно зрелища, послания за лесно храносмилане. Едновременно с това политическите инженери виждат хроничната умора у зрителя. И тази умора от традиционните елити (каквото и да значи това), техните празни приказки и нищоправене не е само на родна почва, а е пълзящ глобален феномен.

Преди дни президентът Румен Радев спонтанно се метна на един лост и направи "коремно възлизане". Видя го лидерът на "Глас народен" и фронтмен на група "Хиподил" - Светльо Витков. Превъртя се и той на лост и предизвика същото да направи военният министър Красимир Каракачанов. "След като върховният главнокомандващ може да направи едно коремно възлизане, аз мога да направя половин. А пък г-н Витков, ако ме покани да се надпиваме с бира - той е специалист в тая област, и там няма да приема, защото не мога толкова да пия", отговори Каракачанов.

Само заради това, че отправи предизвикателство, снима се и го пусна в социалките, г-н Витков, чийто народен глас не бяхме чували от месеци, беше поканен в рейтингово телевизионно предаване. Докато вървеше това леко надиграване пред лоста, не се чу нито веднъж какво мисли той като "политик" по актуалните проблеми в страната. Единият го носи връщането на казармата, другият щял да изважда "антисистемната" си партия от Реформаторския блок. А в тази пауза между поредния скандал българският избирател, вместо да си поеме въздух, е награден с



поредната порция кухо политиканстване



И наместо по траекторията на неидеалистична, недоктринерна реалполитика родната политическа палитра навлиза непостоянно от "халтур-" във "физкултур-" политик. И това е само резонанс от примери с утвърдена вече история. Явленията "Тръмп", "Брекзит", "Бепе Грило", национал-патриотичните движения са само ехо-то на процеси. Защото тази промяна на средата дава кислород на всевъзможни популистки ерзац-политици, макар и твърдите обобщения да стигат до меки изводи. Но е видимо, че се заражда усещането, че все повече и повече хора имат очаквания да чуят от политиците това, което им се иска, а не каквото трябва да бъде направено. А в пожелателното мислене приемаш желаното за реално.

Преди време тези надигащи се промени имаха видимо начало в израза - политиката на "голите снимки". Никола Саркози, Силвио Берлускони, Владимир Путин (а на родна земя и техни огледални последователи) започнаха да се снимат полуголи по време на летните си ваканции, с въдици в ръце, на яхти или гордо позиращи с шарани. Като да покажат, че и те са "хора от народа" и нищо не им е чуждо от живота в почивката на обикновения човек.

Автоматичното пренасяне на обикновения човек от масата на парламентарната трибуна обаче крие своите комични изкривявания. Гледаме как едно телевизионно шоу прави "кастинг за политици", търсейки "качествени българи". "Не е вярно, че българинът е готов да поиска и да се пребори за промяната, за която толкова много пише и говори, че иска" [...] Българите не са компетентни истински и правилно по отношение на политиката. А и не желаят в много голяма степен това да се случи", описа родната народопсихология "желязната лейди на художествената гимнастика" и партиен водач Илияна Раева. Самата тя наскоро се отличи повече с рекламното обобщение: "шоколада го миришем, а не го ядем", отколкото с предлагането на конкретни решения за промяна на средата в България.

По подобен начин едни



други лица от екрана се втурнаха да спасяват "българското ДНК",



организирайки най-голямото кръщене в България. "Да създадем природа", призова Хилда Казасян и разкритикува "една шепа хора, които не са истинските природозащитници", а усвоили милиони пари за преброяване на всякакви животинки, за да спрат истински важни проекти. Щеше да е виц, ако не беше вярно. Затова и корелацията в логиката на "халтур-политика" е като в учебник за първолаци, в които трябва да сравняват круши с ябълки.

В ритъма на развлекателния патриотизъм и Божидар Димитров, по същия трагикомичен начин, омеси погача от въжделенията за президентска република със сантиментите по "славното минало" и нуждата от "здрава ръка", като маята я грабна с едри шепи от въжделенията у немалка част от населението. Затова и движението му се казва "Хан Кубрат".

И ако си мислим, че тези, които са в парламента, са нещо по-различно, то примерите все повече намаляват, гледайки псевдодебати, които започват юнашки, а приключват с "гащите на Таско".

Участвайки в това непрекъснато зрелище на словесно "възлизане", става така, че хем искаме да накажем т.нар. политически естаблишмънт, хем се наказваме сами. Движенията на Николай Бареков и Светльо Витков се облажиха с европост и държавна субсидия от последните наказателни акции на българските избиратели. Какво обаче постигаме с това? И дали излизането от този порочен кръг, в който "халтур" гони "физкултур" може да стане не чрез търсене на леки заместители, а на засилване на критичното отношение на гражданите към законите и реда. Процесите на очистване са неизбежни, но не чрез експерименти, а чрез залагане на проверени и работещи формули. Защото става така, че ние искаме промяна, каквато е необходима, но не знаем как това да се случи. И наказваме сами себе си, когато инсталираме кухи проекти, вярвайки, че така наказваме статуквото. А сметката я плащаме всички.