Рядко се случва изборната администрация да издири и обследва своите проблеми и недостатъци, а след това и да ги представи в публичен документ. Затова и анализът, който извади през февруари т.г. Централната избирателна комисия (ЦИК) относно организацията и произвеждането на избори в периода 2015 -2017 г., заслужава да му се обърне внимание. Крайно мекият и дипломатичен език, който ползва комисията в анализа, не може да скрие големите проблеми пред изборния процес - непрестанното политическо вмешателство в работата на администрацията и безотговорният подход на парламента към изборното законодателство.

Може би най-фрапиращият момент, който откроява комисията в своя анализ, са промените в Изборния кодекс, които парламентът експресно гласува през октомври 2016 г. по искане на ГЕРБ. Законодателните поправки засягаха отчитането на спорното квадратче "не подкрепям никого" в резултатите при мажоритарен вот и отпадането на тавана от 35 избирателни секции в чужбина за страните от ЕС. Изменен беше и начинът, по който се структурират секционните избирателни комисии (гръбнакът на изборната администрация) при едновременно провеждане на избори за президент, частични избори за кмет и национален референдум. Всички тези изменения влязоха в сила на 28 октомври - едва 8 дни преди вота "3 в 1" на 6 ноември, когато гласувахме за нов държавен глава, за кмет на столичния район "Младост" и в допитването за изборна реформа, инициирано от Слави Трифонов.



Трудно могат да се намерят думи, с които да се опише глупостта на политиците,



посегнали на изборните правила само седмица преди да се проведат самите избори. Буквално се заложи на карта коректното провеждане на комплексния вот "3 в 1" - съставите на секционните комисии вече бяха определени след консултации между партиите и коалициите, членовете им - назначени, обучението им (колкото и условно да беше) - приключило. И осем дни преди вота се оказа, че едва ли не целият процес трябваше да започне отначало. А администрацията беше поставена натясно, защото при тази ситуация трябваше да организира и проведе едновременно два различни вида избори и национален референдум - с три различни избирателни списъка с различен обем и с различен начин на гласуване. "Този факт създаде затруднения за СИК, които трябваше да попълнят три отделни вида протоколи и то в ситуация на по-сложен протокол за националния референдум, при който се гласуваше по три въпроса с една обща бюлетина и с един плик, докато по останалите избори се гласува с бюлетина без плик", констатират от ЦИК. И меко порицават депутатите, че "такава динамична промяна в уредбата на произвеждане на изборите, начина на гласуване и отчитане на изборните резултати е нецелесъобразна, като се отчете и фактът, че по същество се усложнява процесът на гласуване и отчитане на подадените гласове, както и се утежнява изготвянето от комисиите на документи и протоколите с изборните резултати".



Нямаше кой да попита избирателите



доколко според тях е бил "нецелесъобразен" подобен законодателен подход, но едва ли недоволните са били един-двама.

Проблемите в работата на секционните комисии, особено при съчетаване на няколко вида гласувания, пък направо си заслужават отделен, обемен анализ. Недъзите им, отчетени от ЦИК, са многобройни и което е по-лошо, очевидно се запазват във времето - не се организира добре изборният процес в секцията; не се определя лице, което ще брои бюлетините; допускат се до гласуване лица без избирателни права и се дописват в избирателния списък; не се спазват указанията на ЦИК за предоставяне на бюлетините; не се полага втори печат върху гърба на бюлетината; неправилно се попълват протоколите с резултатите от секциите; допускат се грешки при отчитане на преференциите; не се прехвърлят точно резултатите от машинното гласуване в протоколите и др.

Предварителното обучение, което ЦИК провежда за членовете на секционните комисии, често се обезсмисля заради пълния политически произвол, който цари при определянето им. "Честата необоснована смяна на членове на СИК след тяхното обучение, включително непосредствено преди изборите и в изборния ден, води до назначаване на лица, които дори не са преминали обучение, не са запознати с разпоредбите на ИК и с методическите указания на ЦИК. Това довежда до недобра организация на процеса в изборния ден, множество нарушения и др.", изтъкват от ЦИК. И това се случва дори в изборния ден.

С други думи, човекът, който дава и приема бюлетините, отмята избирателите в списъка и попълва протокола с резултатите,



може да не е помирисвал избори



до момента, в който неговата партия не го пробута в състава на някоя комисия. И това на фона на крайно малкия брой на юристите в изборната администрация. А единственото, което ЦИК може да направи, е да умолява политиците "членовете на СИК да бъдат ясни към един по-ранен момент (по закон те се определят до 25 дни преди изборния ден), да не се променят така динамично, както и за членове на СИК да се назначават преимуществено лица, преминали успешно проведено обучение".

Сериозни недостатъци се наблюдават и в работата на общинските избирателни комисии на местния вот през 2015 г. , въпреки констатацията на ЦИК, че "органите се мобилизираха и като цяло съумяха да извършат качествено и в срок възложените им от закона и решенията на ЦИК функции". На първо място, забелязва се "недостатъчно добро познаване на Изборния кодекс, свързаните с него нормативни актове и релевантните решения на ЦИК". Така се стига дотам, че общинските комисии излизат с "решения, които са в противоречие със закона или извън обхвата на правомощията на ОИК".

Много по-тревожно обаче е, че има случаи на "несъобразяване с решения или принципни указания на ЦИК". "За първи път, при изрична правна норма и изрични указания от страна на ЦИК, някои ОИК отказваха да ги изпълнят", посочват от централната комисия. Примери не дават, нито каквито и да било подробности. Подобни своеволия обаче най-малкото показват, че



ЦИК не успява винаги да се утвърди пред по-ниските нива



на изборната администрация, които са пряко подвластни на политическите сили.

Има и въпроси, при които организационно-техническите съображения на изборната администрация се сблъскват с чисто политическите. Като съчетаването на няколко вида избори или на избори с референдум, за което вече се спомена. През 2016 г. избухна голям скандал, когато стана ясно, че ГЕРБ обмислят възможността допитването, инициирано от Слави Трифонов, да се проведе през лятото, което потенциално би повлияло негативно на избирателната активност. Съмненията, че така управляващите се опитват да потопят референдума, в крайна сметка доведоха до провеждането му едновременно с президентските избори и частичния вот в София. От ЦИК обаче остават недоволни, че подобни комбинации прекалено усложняват изборния процес, особено на фона на споменатите промени в изборното законодателство дни преди гласуването. Аргументират се още, че съчетаването на различни видове гласувания "не намалява съществено разходите по организационно-техническата подготовка (печатат се отделни бюлетини, отделни изборни книжа, отделни избирателни списъци, отделен софтуер за отчитане на резултатите от гласуването и др.)". Тук вече е необходима наистина широка и сериозна дискусия, тъй като



проблемът е преди всичко политически



и не опира само до пари и организация. От ЦИК обръщат внимание и на друг принципен въпрос, на който не се гледа особено сериозно - съвместната подготовка на изборите с другите компетентни държавни органи, която започва едва след датата на насрочване на съответния вот. "Така, независимо от постоянно действащите ЦИК и други компетентни органи на власт, винаги се създава ситуация на извънредност, доколкото двата месеца за действие по организация и произвеждане на избори предполагат сериозен интензитет на работа", оправдано посочват от ЦИК. Затова и предлагат на парламента да извърши законодателни промени, които да позволят на комисията "да подготвя избори и да излиза с актове целогодишно и по време на целия си мандат". Това би осигурило не само повече време за подготовка, но и за по-дълга разяснителна кампания, допълват от ЦИК.

Описаните проблеми са само част от констатациите в анализа по отношение на изборите, проведени през последните 3 години. Разрешаването им изисква парламентът да се захване сериозно с Изборния кодекс в най-скоро време, предвид на това, че местните и европейските избори през 2019 г. бързо наближават. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като скандалите от началото на годината показват, че дневният ред на водещите политически сили е съвсем различен. И нищо чудно администрацията да навлезе в следващия изборен цикъл със същите проблеми, които има и сега.