Германската полиция от години бие тревога, че няма ресурсите да се справи с престъпността и не й достига персонал, включително квалифицирани млади кадри. Тя дори се опитва да привлича нови попълнения, като използва нетрадиционни методи за това - с помощта на модерни рап видеа, с непринудени рекламни кампании в социалните мрежи и обяви в стил, който се харесва на младите хора. "Намирането на подходящи кандидати стана много трудно, защото на пазара на труда участват и други играчи, които ни отмъкват добрите кадри под носа", казва говорителят на Съюза на германските криминални служители Улф Кюх. Други негативни фактори са лошото заплащане, неатрактивното работно време - и нощем, и през почивните дни, както и постоянното високо натоварване. Говорителят на Полицейския синдикат Михаел Хауг прибавя и още един щрих към общата картина - медиите често представяли в негативна светлина полицейската работа. Медийните публикации засилвали впечатлението, че насилието и липсата на респект пред полицейските служители са се увеличили драстично. Затова и много родители съветвали децата си да не стават полицаи, уверява той пред в."Ди Велт". Затова и полицията вече е разхлабила някои от изискванията, така например в провинция Баден-Вюртемберг от началото на годината са разрешени татуировките по ръцете, стига те да не са в разрез със законите или дискриминиращи. И по-ниският ръст вече не е проблем. "От гледна точка на липсата на достатъчно кандидати за работа в полицията, просто не можем да си позволим да отказваме на хора само защото те имали татуировка или били с един сантиметър по-ниски", казва Хауг. Но и други критерии биват занижавани, посочва Улф Кюх от Съюза на криминалните служители. Като цяло нивото пада, твърди той и някои федерални провинции например вече взимали кандидати с тройки в дипломите си по математика или немски език. "Което не е никак добре, тъй като тъкмо езикът е важен инструмент в работата на полицаите", допълва той. Друг сериозен проблем за полицията е предстоящото излизане в пенсия на много полицейски служители - до 2021 година всеки пети служител от наброяващия в момента 215 000 души личен състав на полицията ще излезе в пенсия.

Престъпността всъщност е един вид паралелен свят, който отдавна съществува в Германия.



Най-опасните от тези паралелни структури



са някои големи кюрдски, ливански и арабски фамилни кланове, каквито се срещат особено често в Бремен, Берлин, Долна Саксония и Северен Рейн-Вестфалия. Членовете на тези криминални и тясно преплетени с чужбина кланове живеят в затворени общности, в които всичко е подчинено на архаични представи за родова чест и достойнство. Обикновено това са хора, свикнали да източват облаги от социалната система в Германия и да се обогатяват от кражби, рекетьорство, проституция и търговия с наркотици, пише в."Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ). От няколко години тези престъпни кланове инвестират печалбите си в недвижими имоти, защото те са идеално средство за пране на пари, а и дават допълнителни възможности да се "дои" държавата. Например в тях се настаняват бежанци или наематели, които живеят от социални помощи, тоест разполагат с гарантиран месечен доход, отпускан от германската държава. Въпросните кланове се отнасят с презрение към правилата на демократичната, правова държава и към разбиранията за равноправие между мъжа и жената. Всичко, което е извън семейния клан, се осъзнава като чуждо и вражеско. Тези т.нар. "паралелни" обществени структури съзнателно се капсулират и размножават чрез бракове в рамките на същия семеен клан или на сродени фамилии. Личните конфликти и спорове в тези среди се уреждат без инструментите на правовата държава - в рамките на тяхно "паралелно правосъдие". Ако все пак се стигне до съдебен процес, свидетели, следователи и дори съдии биват подлагани на силен натиск и опити за оказване на влияние.

Междувременно някои от тези фамилии се чувстват толкова силни, че не се притесняват да използват и насилие срещу органите на властта. Такъв случай имаше например през 2015 г. в Хамелн, където членове на един престъпен семеен клан направиха опит да освободят задържан за грабеж техен роднина. Да се ограничи престъпността, произтичаща от големите мигрантски кланове, е изключително трудна задача. Тя се усложнява допълнително от това, че въпросните паралелни структури са привлекателни и за някои от пристигналите в Германия бежанци. Повечето от тези новодошли мигранти също идват от патриархални общества със слаби държавни институции. Полицията е длъжна да си извоюва съответния респект и сред хората от въпросните криминални среди с помощта на солидно присъствие и твърда решителност.



Дотук държавата се проваля в изпълнението



на задачата да разбие клановите структури, обвързани с организираната престъпност, констатира ФАЦ. Изданието препоръчва да има по-солиден контрол над паричните потоци, свързани с нелегалния бизнес на чуждите кланове.Шансовете за успех в това отношение се увеличиха, особено след като миналото лято законът беше променен. Той вече дава възможност да се отнема имущество, придобито по престъпен начин, дори и без да се знае от кое конкретно наказуемо деяние са произлезли.

Историята на тези криминални "паралелни светове" е христоматиен пример за напълно сгрешената политика на Германия по отношение на чужденците. При това двойно сгрешена. Когато след избухването на гражданската война в Ливан през 1970-те и 1980-те години много такива семейства започнаха да пристигат в Германия, на тях първоначално им беше отказано убежище. За да бъдат накарани да се върнат обратно, им бяха орязани социалните помощи, макар да беше пределно ясно, че тези семейства не могат да бъдат прогонени. Така те се оказаха в ролята на жертви и по принуда започнаха да се обособяват в кланови структури, отделени от останалата част на обществото. Когато по-късно все пак им бе дадено убежище, за интеграция вече беше станало прекалено късно, тъй като много от тези семейства бяха станали част от организираната престъпност. Тогава държавата трябваше да се задейства и да предложи на тези хора модели за интеграция. Това важи с особена сила за жените в тези общности, които бяха принесени в жертва на клановите структури. Но идеологията на мултикултурното общество замъгли погледа на политиците за реалността. И политиката или не искаше, или не се осмеляваше да се захване с клановете. А това се оказа фатално, защото днес вече не може със сигурност да се каже кой все пак ще удържи надмощие - клановете или правовата държава.

Именно това кара много обикновени хора в Германия да се въоръжават. Все повече от тях си изваждат т.нар. "малко разрешително за оръжие". С него в джоба, те имат право да носят официално лютив спрей или малки газови пистолети за сплашване. Тези пистолети обаче също са опасни. Изстрел от непосредствена близост може да доведе до смърт, уточнява "Дойче веле". През последните две години значително нарасна броят на германските граждани, които си извадиха разрешителни за оръжие. Ако през януари 2016 година около 301 000 германци имаха съответния документ, то техният брой през декември 2017 година достигна 557 000. Издаването на такова разрешително струва между 50 и 60 евро, а подателят на молбата не е нужно да се обосновава защо му е необходимо оръжие. Нито пък са необходими специална подготовка или умения за използването му, както е при ловното и спортното оръжие например. Единственото условие е кандидатът да има навършени 18 години. Според официалната статистика в Германия легално огнестрелни оръжия притежават 5.8 млн. души. Масовото въоръжаване се дължи най-вече на все



по-големия брой кражби с взлом, убийства, изнасилвания



и битови престъпления, припомнят местните медии. Търговците на оръжия не смогват да задоволят търсенето на електрошокови палки, лютиви спрейове и заслепяващи фенерчета. Курсовете за самоотбрана и фитнес залите също не успяват да осигурят места за всички желаещи.

От 2015 г. чувството за несигурност у германските граждани нарасна значително. Анкета на социологическия институт Инфратест димап от януари 2017 година показва, че 23 на сто от германските граждани се чувстват "по-скоро несигурни", или "много несигурни". Близо една четвърт от анкетираните се чувстват "много сигурни", а общо 51 процента "не много сигурни". Над две трети от анкетираните заявяват, че не усещат някаква "голяма промяна". Това отразява усещането на повечето германци, заяви пред "Дойче веле" социоложката Дина Хумелсхайм-Дос от факултета по криминология към института Макс Планк. "Когато става дума за насилие, само малка част от германските граждани се чувстват лично застрашени. Досега не са правени обстойни научни изследвания за цялата страна. Последното проучване на European Social Surwey обаче показва, че общото чувство на несигурност сред германските граждани е нараснало незначително от 2014 година насам", казва експертката. Още през 2016 година Инфратест димап установи, че много германски граждани са предприели определени предпазни мерки. Една трета от участниците в анкетата заявяват, че вечерно време избягват определени улици или други обществени места. Две трети от анкетираните споделят, че винаги носят със себе си лютив спрей или оръжие за самоотбрана.

Времето, в което нарасна интересът към разрешителни за оръжие, съвпада с отварянето на границите за мигранти. Резултатите от анкетата на Инфратест димап сочат, че съществува пряка връзка между двата феномена. Близо една трета от анкетираните заявяват, че най-много се страхуват от "чужденците и бежанците". Само 13% от германците се страхуват най-много от "неонацистите и десните радикали". "В повечето случаи гражданите научават за тези развития от медиите, без да могат сами да преценят за какви проблеми става дума в цяла Германия", казва Дина Хумелсхайм-Дос. Тя допълва, че не е изключено общественото развитие, както и миграцията да водят до чувство на несигурност и страх. "Друг въпрос е дали тези чувства са основателни", посочва експертката.

Германците се въоръжават. Дали обаче оръжията могат да гарантират повече сигурност? "Не", твърди криминологът Артур Кройцер в свой доклад пред висшето полицейско училище. "В екстремни ситуации много хора посягат към оръжието и убиват други или себе си. Ако тези хора нямаха достъп до оръжие, подобни спонтанни убийства и самоубийства щяха да бъдат осуетени", изтъква криминологът. Той допълва, че увеличаването на броя на частно



притежаваните оръжия отравя атмосферата в обществото.



"Оръжейният манталитет се разпространява, страховете растат, доверието в обществената сигурност намалява", казва Кройцер. Социоложката Дина Хумелсхайм-Дос е на мнение, че трябва да бъдат изяснени причините за чувството на несигурност у германските граждани. Тези причини не винаги са свързани с престъпността. "Знаем, че страхът от престъпността е силно свързан с други натрупани страхове. Престъпността винаги е проекция на социалните проблеми. Затова политиците трябва да се заемат не само с наказателната политика, а да обърнат повече внимание на социалните проблеми на населението", заключава експертката.