Държавата приключи 2017 г. с бюджетен излишък от 845.3 млн. лева. Ако нещо изненадва, това е не наличието на излишък, а малкият му размер - три месеца по-рано превишението на приходите над разходите бе почти 2 млрд. лева.

Приходите растат, разбира се - как иначе, щом икономиката расте. Само че някои от данъчните постъпления се увеличават с по-слабо темпо, отколкото предполага номиналният ръст на икономиката - 4.8% за миналата година. А това си е тема за анализ, защото издава неефективност на данъчната администрация.



Нещо не е наред при данъците



Акцизите са единствените данъчни приходи, които се увеличават с по-малък размер от номиналния ръст на икономиката. Очевидно тяхната събираемост не отговаря на икономическото развитие на страната, отчетено през 2017 г. - особено като се има предвид нарасналият внос вследствие на засиленото потребителско търсене. Въпреки че нарастват с 3.7% спрямо 2016 г., акцизите не успяват да достигнат планираните в бюджетната прогноза постъпления в размер на 5038 млн. лв. и отчитат изпълнение от 4942 млн. лв.

Основен виновник за този резултат са приходите от акциз върху тютюна и тютюневите изделия, които нарастват с едва 2.8% спрямо предходната година, а при пурите дори има спад. Какво е обяснението? Слабите постъпления може да се дължат на спад в обема на продадените акцизни стоки заради промяна в предпочитанията на потребителите. Но може да се дължат на нараснала контрабанда. Факт е, че има промяна в структурата на акцизните приходи, като делът на приходите от цигари и други тютюневи изделия е спаднал за година от 48% на 47.5%.

Ръстът при алкохолните стоки също е слаб, но техният дял е много малък и въздействието им върху общия размер на акцизите е минимално. Така единствените акцизни приходи, които изпреварват по ръст икономиката, са тези от горивата. Само че основният източник на този ръст са приходите от газьол и керосин - със скок от почти 11%, вероятно заради увеличените самолетни полети до и от България. При акциза върху бензина изменението на постъпленията е нулево, което е странно при нарасналите пътувания и непрекъснато увеличаващия се брой МПС в страната.

Всички тези факти алармират за проблеми при акцизите и правят несъстоятелни твърденията за големи успехи в борбата с контрабандата. Трябва да се има предвид и че по-малките приходи от акцизи лишават бюджета от приходи от ДДС и мита (които се налагат като проценти върху цената след начисляването на акциза). Това също е част от проблема с изоставането на данъчните приходи от номиналния ръст на икономиката.



По-високи приходи, по-ниска данъчна ефективност



Българската данъчна администрация остава сериозно неефективна. Това се вижда и от показател, който се измерва на международно ниво и се следи от Европейската комисия. Става дума за т.нар. ДДС несъответствие (VAT gap), което измерва разликата между ДДС, който би трябвало да бъде събран, и действителните приходи. По този показател България, макар че не е на традиционното последно място, попада в групата със слаба събираемост заедно с Гърция, Румъния, Италия, Малта и др. Несъбраният ДДС у нас е 21%, над 1.5 пъти над средното европейско ниво от 12.8 на сто. Ако се приложи този несъбран процент ДДС към отчетените приходи, ще се получи, че само по това перо бюджетът е получил 2 млрд. лева по-малко.

Данъчната ефективност може да бъде измерена и чрез разходите на администрацията за всеки 100 лева данъчни приходи. И тук България отново е в края на класацията по ефективност на данъчните разходи - около 1.20 лв. разходи за всеки събрани 100 лв. По-назад са само четири страни - Полша, Словакия, Дания и Чехия, като позицията на Дания е свързана с нейната сложна данъчна система и почти пълната липса на косвени данъци.

Проблемът с неефективната данъчна администрация не е свързан единствено с качеството на политическото управление. Тази неефективност има пряко влияние върху икономическото развитие на страната. Просто защото намалява данъчните приходи, които биха могли да се използват за финансиране на основни сектори, разчитащи на бюджетни средства като образование, здравеопазване, мерки за намаляване на бедността. България има едни от най-ниските данъци в ЕС. Това в комбинация с неефективната данъчна администрация свива разполагаемия ресурс на държавата за интервенция в проблемните сектори. Друг въпрос е, че и тази интервенция също може да не е ефективна.





Дефекти в харченето



През 2017 г. бюджетните разходи останаха с 6.3% под заложените. Този резултат се дължи основно на сериозното неизпълнение на капиталовата програма - с почти 40%. България не успя да стартира и изпълни достатъчно проекти, използващи финансиране от европейските фондове, което е и причината за по-малкото постъпили помощи от ЕС. Всички останали разходи също отбелязват неизпълнение спрямо одобрения закон за годишния бюджет. Най-близо до планираните са текущите разходи - само с 0.4% неизпълнение. Това е така обаче само защото има рязко увеличение на разходите за персонал, които надхвърлят заложеното с цели 7.4%.

Както много анализи отбелязват, макрорамката, на чиято база е изготвен бюджет 2017 г., описва неадекватна икономическа картина. Натрупването на излишък е било предрешено - дори да не е било скрито планирано от правителството с цел към края на годината да харчи сериозно без санкцията на парламента. Добре е да си припомним, че само на последното си заседание за миналата година кабинетът одобри отпускането на нов 1 млрд. лв. за програмата за саниране (което не бе планирано като разход в бюджет 2017). Други извънредни разходи, одобрени през декември, бяха за: лицензи за продукти на Майкрософт (23.2 млн. лв.), общински пътища и ВиК мрежи (20.6 млн.лв.), безплатен превоз и превозни средства за системата на МОН (19 млн. лв.), разпространение на програмите на БНТ (14.2 млн.лв.), съдебната власт (12.1 млн.лв.) и т.н.

Общият размер на одобрените без санкция на парламента разходи за 2017 г. възлиза на 2.305 млрд. лева. Имайки предвид и драстичното увеличение на капиталовите разходи през последните два месеца, когато те отбелязват ръст от 2.7 пъти, или номинално от 2.4 млрд. лв., без срещу тях да има съпоставими постъпления от ЕС, става ясно как трупаният през цялата година сериозен бюджетен излишък набързо се стопи до 845 млн. лв. около Коледа.

Въпросът дали в края на декември 2018 г. ще видим същото е риторичен. За съжаление.