:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,976,673
Активни 217
Страници 7,183
За един ден 1,302,066

Ако няма хора, жертващи се за родината, тя се разпада

Без Левски по-бързо бихме потънали в хаос, твърди доцент Ивайло Христов
 
Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Доцент по история на журналистиката и народопсихология в УНСС, доктор на науките. Автор е на ред изследвания, сред които: "Йордан Стубел. Монографичен очерк" (2001); "Леда Милева. Литературна анкета" (2001, 2007); "Българинът в глобалния свят" (2011); "Душевност и национална съдба" (2014); "Българският национален характер (19-20 век). Еволюция и трансформации" (2014); "Основи на българската народопсихология"(2016). "Публичният образ на Васил Левски" (2017).


- Г-н Христов, в "Публичния образ на Васил Левски" задавате въпроса защо обществото избира именно Левски за символ на националния героизъм? И защо, все пак?
- Левски е образец за политически лидер и е първата личност на Балканите, която се изправя сама срещу колосалната Османска империя, с пълната убеденост, че този колос може да бъда сразен и изметен от пътя на народите. Вън от съмнение е, че Апостола е най-ярката ренесансова фигура между своя народ, която е отрекла категорично всичко старо в мисленето.
- Но сега виждаме, че някои лидери на Турция мечтаят май да си върнат "колоса" с имперски измерения... Затова ли пак заостряте общественото внимание към фигури като Левски?
- Дебатът за делото на Васил Левски не би бил толкова дълъг и драматичен, ако Апостола не е бил и идеал за нравствено съвършенство и морална монолитност на човека. В личността му всяка генерация намира "общ език" между своите представители. На общностно ниво е налице потребност на хората от нещо, което да ги обединява, сплотява и позволява силите на съответното време да се насочат в единно русло. При българите историята, свързана с делата на Апостола, е именно това обединително ядро за отделните генерации. Без представата за живота на Апостола всяко българско поколение би живяло някакъв много по-непоследователен, в определена степен хаотичен и като правило неплодотворен живот.
- А можем ли да кажем, че националните герои имат два лика - един истински, човешки, който никога изцяло няма да познаем, е един медиен, публичен, исторически?
- В теорията и практиката на публичната комуникация една от най-често срещаните заблуди и грешки е смесването на понятията "репутация" и "имидж". Ето защо любопитно е да се разбере кои са най-съществените разминавания между репутацията (доброто име в реалния живот) и медийният имидж (изкуствено сътворената представа в медиите) на Апостола.
- И кои са?
- Няколко са. На първо място - формирана е тенденция Левски да се мисли не толкова от гледна точка на историческия контур, в който е действал, колкото с оглед на актуални политически адреси, свързани с оформящите се нови (различни) политически течения в българското общество, към които принадлежат отделните автори. Второ - с цел Левски да се превърне в образец, се формира и е широко разпространена в публичното пространство една ранна, романтично-идеалистична представа за Апостола. Началото й тръгва от текстовете на Захари Стоянов и Иван Вазов и се превръща във водеща обществена традиция. Тя е свързана най-вече с експониране на нравствената чистота на Дякона, която действително е рядко срещано явление - и то не само из българските земи. Така пред очите на читателите застава един обожествен герой, без драми, слабости и вътрешни съмнения. Непрекъснатото ласкаене и обсипването на Левски с прилагателни като "предвидлив", "безпогрешен", "безумно смел", "гениален" и пр. пречи за една обективна неговата духовна биография, както и за изясняването на редица спорни въпроси около живота и делото му.
- Какво имате предвид?
- Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация (ВРО)? Или е само деятел практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв начин дейността му става известна на турската полиция? Защо толкова опитен революционер се връща в Ловеч на 24 декември 1872 г. (на път за Букурещ), след като е знаел, че там е в опасност? Следователно Левски предаден ли е, или той в Къкрина сам е попаднал в клопката на заптиетата? В най-ново време започнаха истинските баталии около истината, свързана с гроба на Васил Левски. И най-важното питане: вярвал ли е наистина Апостола, че България ще се освободи преди всичко със силите на своя народ, при положение че е имал доста причини да е резервиран към такава перспектива - наличието на огромната и силна армия на Османската империя, липсата на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на международна подкрепа и т.н. И не на последно място липсата на достатъчно документални свидетелства пречи да се обрисува психографията на Апостола. Защото, без съмнение, най-интересният аспект е самата личност - човекът Васил Левски! Левски е интересен и с историята, която създава, но и с вътрешната си драма и страдание на велика личност, надраснала своите съвременници.
- В книгата пишете и срамни за нас неща - как богатите българи не са давали пари за народното дело, макар и заплашвани с разправа. Ала все пак това не е ли рекет по днешните, па и по тогавашните закони?
- Практиката бързо показва, че разковничето за успеха на революционното дело са паричните средства, използвани главно за закупуване на оръжие и изграждане на комуникационна система. За съжаление при своите обиколки из България Левски се дави в унизително безпаричие, което го съпътства от начало до край. Неслучайно призовава в окръжното си писмо до революционните комитети от януари 1872 г. следното: "Друго спасение няма освен скоро да си продадем и ризите си и да заиграем нашето си хоро." Резултатът от този призив обаче е нулев. Оттук произхожда и голямата драма на Апостола - парите трябва да се събират със сила, с революционен терор, а той ненавижда насилието. Нужно е да се убива, а той мрази проливането на човешка кръв. Не обича кражбата, а се изисква да я върши в името на освобождението.
- Значи почти хамлетовски измерения добива, така ли?
- Ами той е трябвало да организира революция, т.е. едно кърваво дело, като се бори и надвива вродената си човечност. За него това е било изключително трудно, защото Левски е идеалист, а идеалистите обикновено са нежни и раними души.
- Пари и идеализъм... А днес каква оскъдица ни мъчи - на пари или на идеализъм? Днешното ни общество по-зряло ли е политически от онова?
- Несъвместими са - най-вече в посока на защита на националните интереси. Неслучайно усилията за вграждането на различна ценностна система в България от началото на 90-те години на миналия век започнаха с игнорирането на патриотизма като добродетел. Съвременните политици и дипломати не обичат твърде много думи и понятия като "национални интереси", "отечество", "патриотизъм". Патриотизмът е най-вече обич към родно място, готовност да пожертваш нещо от себе си за отечеството.
- Е, сложни са интерпретациите на тези термини...
- Не са сложни: ако хората, живеещи в една държава, не обичат своя дом, език, семейство, традиции и обичаи; ако те не искат да се жертват за родината си, тя се разпада рано или късно.
11
3930
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
31 Март 2018 02:28
Аз няма да се пожертвам за Герберистан. Каквото е писано, това ще стане.
31 Март 2018 08:04
Родината е там където съм най добре демек Америка.Благодарение на Америка посетих над 40 държави по света и всека зима по два пъти на почивка по карибските държави.Какво ми даваш от разкоша си ти толкос щедарър към едни-американци а към мизерните бълхари жесток от рани младини?Хр.Смирненски
31 Март 2018 08:36
kuper505
31 Март 2018 08:04

Така мислят и тия дето работят за мафиотите.. получавайки 10 пъти повече от нормалните хора.. но пък затваряйки си очите за това което правят шефовете им с останалите хора. Както се казва парите не миришат.
31 Март 2018 08:47
Billy-Joe Winchester
31 Мар 2018 02:28
Мнения: 2,151
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
Аз няма да се пожертвам за Герберистан. Каквото е писано, това ще стане.


Ако за теб Родината е Герберистан , а не майка ти , баща ти , братята и сестрите ти , роднините и приятелите ти в България - моите искрени съболезнования !
От такива България няма нужда ! Те винаги ще си намерят оправдание за собственото си безхаберие и егоизъм !
31 Март 2018 11:09
Тя е свързана най-вече с експониране на нравствената чистота на Дякона,
с две убийства на невинни хора как може да си чист?
31 Март 2018 11:14
Вън от съмнение е, че Апостола е най-ярката ренесансова фигура между своя народ,
по полека със суперлативите. на българия токущо освободена е бил нужен идол и тя го намира в левски и ботев.
а революционната дейност е била обречена в зародиш защото българите са нямали оръжие. и пари да са намерили трябвало да го доставят да обучат хиляди неграмотни момчета да стрелят което нямало как да не стигне до турската полиция.
31 Март 2018 11:17
в днешното време на глобализация и средни класи и патриотизмът особено в крайната му форма национализъм и синдикализмът са не само излишни но и опасни. пречат на установяването на свят без войни и евроатлантически ценности
31 Март 2018 11:39
Отдавна казвам, това, че българите не харесват България най- вече заради управлението и масово я напускат, не значи, че никой друг няма да я хареса. Ще се намерят други патриоти, само дето няма да са българи. Кой знае, може даже името да запазят (евентуално)
31 Март 2018 15:47
Чърчил е казал, нещо практично: Народ, който се бори оцелява, а народ, койо се предава, изчезва.
Ние избираме.
31 Март 2018 16:14
Не са сложни: ако хората, живеещи в една държава, не обичат своя дом, език, семейство, традиции и обичаи


Само че това обичане няма нищо общо с казваното от Левски, както са забелязали други хора


А на мене ми се иска да спомена тук като пример за непознаване на Апостола на свободата и често повтаряния от ентусиазирани учителки пред учениците им „завет на Левски“: Да обичаме България!

Във всичките писма на Левски обаче срещаме само две думи с корен „обич“:

1. “...народът най-добър живот живее с турчина и обича царя си.“ (в писмо до Любен Каравелов от началото на 1871 година).

и

2. „На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел“. (в писмо до Филип Тотю от 1 март 1871 година).

В замяна на това думите с корен „работ(а)“ са в писмата на Левски над двеста.

Няма да цитирам всичките, ще приведа само най-известното изречение:

„За Отечеството работим, байо!“ (в писмо до Иван Кършовски от 1871 година)

Та да ме прощават учителките, ама Левски не ни е завещал да обичаме България.

Левски ни е завещал да работим за България!

Но нашенската работа си е нашенска работа.

- Какво ни е завещал Левски? - питаме българския патриот.

- Да обичаме България!!!!!!!! - отговаря той, закърмен с този мухлясал отговор още от забавачката.

- А ти обичаш ли България?

- Обичам я!!!!!!! - вика българският патриот, като вее българското знаме.

И цялата му обич към Отечеството е концентрирана само и единствено в това екзалтирано веене на знамето...


http://pavelnik.blogspot.lu/2018/03/blog-post_29.html

01 Април 2018 02:34
От такива България няма нужда ! Те винаги ще си намерят оправдание за собственото си безхаберие и егоизъм !
Искам като теб да я гледам отдалеч и да я съжалявам. В момента я гледам отблизо и аз съм за съжаляване.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД