:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 432,007,101
Активни 276
Страници 17,294
За един ден 1,302,066

Дипломация по време на холера

Отдавна не сме имали толкова дълбока пропаст между гигантите на световната сцена
Енчо Господинов
Свидетели сме на безпрецедентна световна кампания: в отровната атмосфера на обвинения и контраобвинения, на доказателства за загадъчни отравяния на шпиони - и на липсата на такива според другата страна. Както е тръгнало, Върховният комисариат за бежанците при ООН (UNHCR) трябва да открие нов отдел - за изгонени или изгубени в превода на политиката дипломати.

Не че това е нещо ново - достатъчно е да се върнем в 70-те и 80-те години на миналия век и да си припомним неприятните случаи на взаимни обвинения между Вашингтон и Москва, на взаимни изгонвания на шпиони, дипломати и журналисти и на семействата им. Много колеги сигурно още си спомнят сагата на Андрю Нагорски от сп. "Нюзуик" и преживяванията му в Съветския съюз. Но сегашната ситуация, която тръгна като лавина от малкото английско градче Солсбъри и въвлече десетки държави, е начало на опасна тенденция в международните отношения, която заплашва да остави дълбоки следи.

Много отдавна не сме имали толкова дълбока пропаст между гигантите на световната сцена. Може би и защото старият двуполюсен модел, осигуряващ баланса на силите Изток-Запад до 1989 г., премина в еднополюсен за двайсетина години, за да се усложни днес още повече. Тихомълком, без много фанфари, руският президент Путин успя да модернизира армията, да стабилизира икономиката, да върне Крим на Русия и да стъпи здраво в Сирия, докато дипломатическият ескадрон на Сергей Лавров направи невъзможното: да приласкае в обятията си Турция и Иран, да ухажва умело саудитците, при това без да обиди кюрдите и да запази топли отношения с Израел.

Така пред очите ни двуполюсният модел (отиващ към триполюсен) пак се възстанови, с тази разлика, че



играчите вече не са двама, а "двама и половина",



както би казал старият майтапчия от "Вашингтон пост" Арт Бъкуалд, мир на праха му. Защото Китай, макар и дискретно, постепенно се превръща и във военен колос, не само икономически... Европейският съюз притихнал наблюдава отстрани как "двама мъже и половина" разкрояват наново картата на света.

В икономическо отношение обаче големите играчи са трима: САЩ, Китай и Европейският съюз. Русия има армия, но още няма силна икономика, докато САЩ имат икономика, но нямат визия какво да правят с нея, намеква ветеранът Хенри Кисинджър. Нещо повече, казва дипломатът пророк: "Демонизирането на Путин от Запада не е политика; то е алиби за липсата на такава..." Той смята, че САЩ нямат концепция какво да правят с Русия; вместо да я интегрират в световния ред и баланса на силите, те се опитват да я разрушат... Неговата визия е, че в новопоявяващия се днес многополюсен модел американците трябва да виждат в Русия ключов компонент от този модел, а не заплаха...

Трудно може да се възрази на този човек, видял не малко в живота си, работил с хора "от другия лагер" като Андрей Громико, Евгени Примаков и Сергей Лавров. Дълги години той не се уморява да напомня, че колкото и войнствена да изглежда понякога Русия, тя е направила четири (4) огромни услуги на света за запазване на стратегическото равновесие, спирайки в различни епохи настъпленията на монголите (16-и век), на шведите (18-и век), на Наполеон (19-и век) и на Хитлер (20-и век). Интересно, ако не д-р Кисинджър, а някой учен от Източна Европа беше написал тези думи в сп. "Атлантик Мънтли", как щеше да реагира на тях Джон Болтън, новият съветник по националната сигурност на президента Тръмп"? Дали дипломатическите обувки на Кисинджър няма да са му твърде големи?

Една от особеностите на днешната световна картина е, че



двете велики сили не могат да прекрачат стената от подозрителност,



която ги разделя. Русия иска статут на равностоен партньор, уважение и разбиране, обещавайки реципрочност на американците. Очевидно за САЩ това е неприемливо - поне в сегашния момент. Това неизменно води до изнервящо света съперничество, до дрънкане на оръжия и до ненужни взаимни заплахи и обвинения.

Президентът Тръмп е в много деликатна ситуация: той е притиснат от демократите в Конгреса, от част от собствената му партия и особено от медиите, които ненавижда. Останал сам, той е като окован Гъливер. Дипломатическата му машина е объркана, минавайки от наследството на Обама, през уволнения и самотен Рекс Тилърсън, а сега с Майк Помпео, доскорошния шеф на ЦРУ. За да станат нещата още по-сложни, очаква се Джон Болтън, супер ястреб и човек с остри лакти, да разбута допълнително и без това обърканата международна дипломация, като на мушката му ще бъдат Путин и Русия. Той се познава добре със Сергей Лавров и двубоят между тях ще бъде напрегнат.

Любимият принцип на Болтън е: "Ако искаш мир, готви се за война". И той го показа на практика през краткото си "амбасадорство" в ООН през 2005 г. Проблемът е, че Владимир Путин, израсъл като умел юмручен боец по улиците на Ленинград като дете,



също вярва в силата на оръжието, без да отхвърля силата на дипломацията.



Но за всеки случай той се постара - и успя - през последните 15 години да върне военната мощ на Русия. Стигна се дотам, че който не иска да работи със Сергей Първи (Лавров), ше му се наложи да общува със Сергей Втори (Шойгу). Звучи добре като каламбур, но не е много успокояващо за съня на милиони.

Така "усещането за дипломация" в момента е доста затихнало, за разлика от нашето усещане за корупция... Накъде ще тръгнат нещата никой не може да предскаже, защото повечето неизвестни са в отбора на Вашингтон, където екипът е по-млад и по-разноцветен. Тройката Майкъл Помпео - Ники Хейли - Джон Болтън и настройката им към Овалния кабинет на президента е възможно да произведе неочаквани ситуации като в нашето коалиционно правителство... Европа е разделена по много линии и дори НАТО изпитва силни вътрешни вибрации - дори само от факта, че Турция на Ердоган се кани да купува свръхнови руски оръжейни системи.



В тази суматоха Китай тихомълком посрещна в Пекин младия Ким Трети



с очарователната прическа и лично аз съм сигурен, че го подготвя в детайли за срещите му с южнокорейците през април и с Тръмп през май. Сигурен съм също така, че Кремъл следи отблизо този процес и е добре информиран от Пекин. Това в никакъв случай не носи дълбока радост на хора като Джон Болтън.

Ето на този прекрасен фон внезапните принудителни пътувания на стотици дипломати и на техните семейства към Москва - или от Москва - са нещо като прелюдия към второ действие на пиесата, която великите сили ни готвят. За малките държави, особено на тези с по-слабички икономики и армии, дилемата е тежка, нещо като на Одисей между Сцила и Харибда... Засега нашият Одисей много внимателно и бавно води българската дипломатическа гемия между скалата и водовъртежа, както ги е описал Омир... Трудна работа, трябва да се признае, не сме като Швейцария с мощна армия, мощна икономика и мощна юридическа основа на неутралитета си още от 1815 г. Нито сме даже в положението на приятелска, но също неутрална Австрия, където един друг млад и с фина прическа канцлер отказва пътя между Сцила и Харибда, избирайки свой. Защото той не очаква нито газово хъбче от Сцила, нито кохезионни фондове от Харибда.



Дори и на Нова Зеландия й е по-лесно



- още не може да открие нито един руски шпионин в Уелингтън, за да го изгони.

Разбира се, лесно е да се шегуваме, но е трудно да плуваме в тези бурни води. Ако беше жив Джеймс Рестън от "Ню Йорк Таймс", щеше да напише онези мъдри думи, които както Белият дом, така и Конгресът щяха внимателно да прочетат. Рестън щеше да им каже, че след Наполеон и Хитлер руснаците не се плашат лесно и очакват да са винаги поканени на масата. Понякога с тях може да е лошо, но без тях е още по-лошо, съветваше ни най-умното перо на американците след Том Пейн и Томас Джеферсън. Същият Рестън, с когото тогавашният държавен секретар Кисинджър вечеряше веднъж седмично, за да чуе мнението му за поредната си идея. Но Джеймс Рестън гледа тихо от небето безотговорните политици тук, на земята, и гласът му не се чува. А този на 94-годишния Кисинджър, който отдавна пледира за нов "Вестфалски мир", е съвсем затихнал.

Разбира се, това едва ли е краят на света. Откакто има империи, има и шпионски истории, и изгонени дипломати, и неочаквани войни - малки и големи. Предполагам, че след известно време на напрежение - от Украйна до Сирия и от Молдова до Венецуела - а може би и другаде, глухите днес пак ще седнат заедно на масата и ще намерят оня общ език, който поне малко ще поуспокои планетата. А дипломатите пак ще се върнат по местата си, било край Потомак, или край Москва река. Но да не бързаме: все още на ход са Джон Болтън и Ники Хейли, а учениците на Громико също се мобилизират. Има още много да видим. Междувременно усещането за дипломация е като "по време на холера", както би казал Габриел Гарсия Маркес...
ЕПА/БГНЕС
"Русия има армия, но още няма силна икономика, докато САЩ имат икономика, но нямат визия какво да правят с нея, намеква ветеранът Хенри Кисинджър. Нещо повече, казва дипломатът пророк: "Демонизирането на Путин от Запада не е политика; то е алиби за липсата на такава...". На снимката - Кисинджър с Доналд Тръмп в Белия дом през октомври 2017 г.
17
9258
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
29 Март 2018 20:54
"САЩ имат икономика"
- основана на печатане на пари, т.е. дългове и на самолетоносачи.

Обаче - 1. Печатането вече явно не върви както трябва.. щото за 10 години си вдигнаха гигантския дълг 2 пъти.. накупиха каквото можаха с тези пари от другите държави донори.. Обаче явно леко ги харчат.. искат още пари. Ама нещо явно и печатането стана скъпо..
Обаче - 2. Самолетоносачите явно вече не могат да шетат необезпокоявани..

Резултатът е, че криза се задава на хоризонта.
29 Март 2018 20:56
Интересно ако БВП се смяташе като се извадят дълговете.. какво ли би се получило?
29 Март 2018 20:57
Резултатът е, че криза се задава на хоризонта.


Хилъри отдавна предложи решение:

https://www.youtube.com/watch?v=eY0QAiYvZP8

Pure psychopathic evil! Hillary laughing at the likelihood of provoking ww3

James A. Baker III Institute for Public Policy, established as one of the premier nonpartisan public policy think tanks in the country said:

0:41 I said at the end of the day, the end of the day maybe next year . Will be, Will be next year.

1:10 and frankly there are those who say the best thing that could happen to us would be to be attacked by somebody. Just bring it on because, that would unify us it would legitimize the 'REGIME' .

1:28 you know we're not going to give anything up and in fact we are going to 'PROVOKE' and attack because then we will be in power for as long as anyone can Imagine.

This is seriously fucked up
29 Март 2018 21:15
Отдавна забравен висок стил. Класа е Енчо Господинов още от времето, когато през 1979 пишеше репортажи от Камбоджа. Но кой ли днес помни такива неща.
29 Март 2018 21:27
Браво на г-н Енчо Господинов! И на колегите. Прекрасен текст! Гордея се с днешния брой.
29 Март 2018 22:49

Глътка чиста вода за жадните!
Благодарим и на автора и на редакцията.



„Засега нашият Одисей много внимателно и бавно води българската дипломатическа гемия между скалата и водовъртежа, както ги е описал Омир... Трудна работа, трябва да се признае, не сме ..„
29 Март 2018 23:38
Силно и свежо!
30 Март 2018 03:59
Авторитетният британски вестник UK Enquirer изрови от архивите новина от 2016 г. Тя е публикувана в няколко различни медии, така че не е измислена.
Според нея, от Британска военна лаборатория са изчезнали 30 дози от специалното вещество VX-2341. Справка с химичната му формула сочи, че това е всъщност английското име на руския „новичок“.През 2016 новината не е по първите страници на вестниците, по-скоро е в криминалната хроника.Гражданите са предупредени за първи симптоми на отравяне, в случай че бъдат обгазени.

Но властите обявяват, че посегателството най-вероятно е дело на престъпници, които евентуално биха го използвали за разчистване на сметки помежду си.

Така случаят приключва и с него се заема МИ-5 – вътрешното контраразузнаване.
Данните за всичко това са публични и могат да се проверят.
Но обстоятелството, че някакво вещество изчезва от правителствена лаборатория буди много съмнения. Там охраната е като в Централната банка, все едно някой да обера „кралското злато“.Обикновено тези кражби са инсценирани и се пуска някаква бутафорна версия, когато трябва едно вещество да мине в арсенала на „тайните оръжия“. Т.е. службите да могат да си го ползват, без контрол.

Припомнянето на този факт до голяма степен подронва тезите на Тереза Мей и навежда на съмнения за постановка.
30 Март 2018 05:02
Много изчистено , точно като за вестника на Дорис .
30 Март 2018 07:23
D4D5
29 Мар 2018 20:57


Господи, каква вещица е Килари!
30 Март 2018 07:25
Много изчистено , точно като за вестника на Дорис .


30 Март 2018 09:43
Възхитен съм. Личи си старата школа. Днешните преститутки не са способни на такова самостоятелно мислене. Дано, тези, които трябва да могат да прочетат текста с достатъчна степен на разбиране. Още веднъж браво. Текст, достоен за Пулицър.
31 Март 2018 08:06
Браво, прекрасна статия!Отдавна не бях чел такъв задълбочен и правдив анализ!Поздравления към автора!
31 Март 2018 08:27
Много приятна изненада!
31 Март 2018 08:50
Класа! Леко, кратко и обосновано. Без напън, благодарение на огромния "багаж" и опит.
Сергей Първи и Сергей Втори просто "звънтят"! Благодаря!
Енчо Господинов
31 Март 2018 11:31
САЩ имат икономика, но нямат визия какво да правят с нея

Учеха ни в Аквариума (шегувам се бе) да отделяме случайното.
Та:
Основното противоречие между Щатите и Русия в какво е?
ИМХО, в разбиранията им защо човекът е на грешната и съответно за какво трябва да воюва държавата му. Американците казват - да произвежда и да забогатява, оттук е вярата им, че САЩ като най-голяма икономика имат пълното римско право да владеят света. Руснаците пък вярват, че на грешната сме заради справедливостта и са готови на всичко, за да я бранят. А не толкова отдавна не само я бранеха, но мечтаеха и за световни революции и войни в нейно име.
После:
Защо Щатите са се заяли с Русия?
Не изобщо, противоречието между икономика и справедливост нито е ново, нито чак толкова неразрешимо, че да останат и без двете. Защо я нападат именно сега?
ИМХО, заради стратегическия й съюз с Китай. Американците отлично знаят кой е главният им съперник, неслучайно новата доктрина на САЩ предвижда 2/3 от дългосрочните им военни разходи да бъдат за Тихия океан. За тех е важно Русия да не се включи във войната за Тихия или поне не от самото начало. Затова разпалват конфликти на западния й фронт. Затова и за да стегнат редичката от проксита, на наша милост в том числе. Чак национална гордост да ни обземе

31 Март 2018 20:42
Сине,
Точно тук не трябваше да се пробваш да блеснеш със знания на аналитик.
Не знам къде са те обучавали, а и ти не казваш, но там е грешката.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД