Когато у нас гръмне скандал, даже и да е в образованието, обикновено се оказва, че става дума за пари. Много пари. Така беше при драмата със Софийската математическа гимназия, която ужким беше за честта на нейните талантливи възпитаници, а реално - за милионите, събирани от курсове. Това май ще се окаже разковничето и на напрежението между просветното министерство и Технологичното училище "Електронни системи" към Техническия университет-София, което би тревога, че искат да го унищожат, прехвърляйки го под шапката на МОН. Напрежението около школото ескалира в последните дни, след което се уталожи с обещанието за компромис, макар че необходимите за това законови промени тепърва ще се правят. Развоят на събитията обаче е показателен за модела, по който се случват нещата у нас.

Казусът, за който Технологичното училище алармира преди дни, се е появил още през август 2016 г., когато в сила влезе новият училищен закон. Той не предвижда съществуването на подобен тип училища - към университети, с учебни планове и преподаватели, които не се подчиняват на общите условия, а идват от университета или от реалния бизнес. Както казват юристи от училището, този образователен модел е "толкова авангарден, че никой не се е сетил да го уреди в закон". Никой не признава в прав текст, че става дума за законов пропуск. Напротив, министерството тръгна да привежда училището съгласно новия закон (защо чак сега е друг въпрос), "поканвайки" директорката да сключи допълнително споразумение към трудовия си договор, с което да замени работодателя си - ректора на ТУ-София - с шефа на РУО-София. И тук започват много въпроси.

Защо един 30-годишен образователен модел, утвърдил се като суперуспешен и подкрепян от целия ИТ сектор у нас, трябва да се променя и да се вкарва в тесните рамки на определения, които не са за него, в случая - държавна неспециализирана професионална гимназия? Има ли обективни причини, анализи, които да налагат промяна в неговите специфики? Аргументът "законът трябва да се спазва от всички" е железен. ТУЕС обаче е изключително специализирано училище - учениците започват да учат специални предмети още в осми клас, а не в десети, завършват с дипломна работа, която се оценява от академична комисия, преподавателите са корифеи от ИТ бизнеса, а учебните му програми се осъвременяват постоянно в синхрон с новите технологии, които иначе



често остаряват, докато излязат учебниците



на МОН. Та къде тук е "неспециализираната" гимназия? Да не говорим за парадокса, изтъкван от Асоциацията на завършилите ТУЕС - че спортните училища са специализирани, а строго техническите - не са.

Неясно остава и дали действително статутът на училището ще се промени, ако директорът му стане пряко подчинен на Регионалното управление на образованието. От МОН бяха категорични, че нищо няма да се промени - нито статутът, нито преподавателите, нито директорът му. Тогава защо е толкова важно те да минават към РУО-то? "Ако подпишете договор с друг работодател, ще продължи ли старият ви шеф да се грижи за вас?", питат резонно от ТУЕС. Оттам се опасяват, че с прехвърлянето "всичко" се променя. Юристи към училището обясниха, че подписът на директора под исканото от министерството допълнително споразумение на практика ще прекъсне всички юридически връзки между училището и ТУ-София, т.е. то ще излезе от структурата на университета. Така възниква проблем с преподавателите - нито професорите от университета, нито хората от ИТ бизнеса нямат изискваната от закона педагогическа правоспособност да са редови учители. "Изчезват учителите, преподавателите от бизнеса, изчезват дипломните защити, накрая ще изчезнат и учениците", онагледиха перспективата от училището.

Уверенията на министър Красимир Вълчев, че училището ще запази статута си и ще остане към ТУ-София, изглеждаха недостатъчни, след като според новия закон у нас не може да има училища към университети. Как точно ще се защити юридически това? Спорен остана и въпросът за преподавателите - възможно ли е наистина те да запазят местата си чрез сключване на споразумения с университета, както твърдеше МОН, или въпросните споразумения няма никакви правни основания, както смятаха юристи на ТУЕС?

Развръзката на казуса, постигната след двучасов разговор между министъра и асоциацията на завършилите ТУЕС, оставя редица съмнения. Министър Вълчев съобщи, че МОН ще прояви



"търпимост" към сегашната ситуация,



т.е. към запазване на училището към ТУ-София, докато не се приемат съответните законови промени, регламентиращи съществуването на училища към университети. С други думи, отново ще се правят изключения според градуса на напрежението. Това обаче отваря въпроса за другото ИТ училище - в Правец, което също е към Техническия университет в София и е поставено в същата ситуация, но чийто директор е подписал допълнително споразумение с РУО - какво става с него, статутът и програмите му същите ли остават, ако да - какво е новото и защо тогава ТУЕС не се съгласи на подобен вариант, ще се върне ли то обратно към вуза след приемането на законовите поправки и т.н.?

Зад тези на пръв поглед съвсем бюрократични проблеми в последните дни мимоходом се прокрадна друга сюжетна линия - кой ще управлява бюджета на училището, неговите проекти и обществени поръчки. ТУЕС в момента получава бюджета си от министерството по отделна сметка към ТУ-София. За харченето му, както и за обявяването на обществените поръчки, отговаря ректорът на ТУ-София. Преди неговия подпис са нужни подписите на още 5 факултета, казват от училището. "Ако се приеме исканата промяна, контролът би преминал изцяло към директора, който ще може да "коли и беси". Защо един демократичен модел трябва да се замени с авторитарния модел на РУО-то", питат възпитаници на школото. От МОН пък смятат, че преминаването на училището към РУО би дало възможност над него да се упражнява същият контрол, както над останалите училища у нас. Докато сега ректорът, особено ако е в комбина с директора, както твърдят запознати, е почти неконтролируем. Между другото странно в цялата сага изглеждаха отсъствията от медиите на едни от главните действащи лица - ректорът на ТУ-София проф. Георги Михов и директорът на ТУЕС доц. Стела Стефанова. Никой не чу какво мислят те по казуса.

В цялата история министър Вълчев поне публично откри завесата към проблемите на академичното самоуправление у нас. Той призна, че има доста ректори, които отказват да изпълняват препоръки на МОН, включително по одитните доклади и финансовите си политики, като на места е обществена тайна, че някои университети са станали "заложници на ректорите си". Затова обещаните законови промени ще са такива, че да регламентират новия тип "университетски училища", но задължително с повишаване на отговорността на ректорите. Външните зрители така и не разбраха дали ректорът на ТУ-София и директорката на ТУЕС имат някакви прегрешения и МОН са се опитали да ги вкарат в пътя, или пък обратното - РУО-то е опитало да сложи ръка над обществените поръчки и бъдещите проекти, по които в школото се очакват много пари от ЕС... Впечатлението, че в дъното са парите обаче, се затвърди.