Докато Бойко Борисов се правеше на европейски фактор във Варна, по-важното европейско събитие бе в София. В рамките на българското председателство на Съвета на ЕС правосъдни министри, прокурори и високопоставени юристи обсъждаха два дни в резиденция "Бояна" как да заработи след две години и половина Службата на европейския прокурор.

Прогнозната дата е 1 ноември 2020 г., а още в края на българското председателство през юни 2018 г. ще започне процедурата за избор на европейски (главен) прокурор, чието име ще научим през март 2019 г. През идните два месеца ще бъде назначена временна администрация с бюджет 4.9 млн. евро, която ще заработи като авангард на бъдещата прокурорска служба.

Почти десет години минаха, откакто с чл. 86 на Лисабонския договор през 2009 г. се откри възможност за създаване на такава служба. Изглеждаше малко вероятно държавите да се откажат от пълен суверенитет в едно от най-бранените убежища на националната власт - прокуратурите. По-лесно им бе да признаят наднационално правосъдие, каквото функционира от 1952 г. в Люксембург (Съда на ЕС) и от 1959 г. в Страсбург (Европейския съд за правата на човека), но никой не си правеше илюзии, че европейски прокурор скоро би повдигал обвинения срещу физически и юридически лица в ЕС независимо от действието или бездействието на националните прокурори.

Разбира се, става дума за образуване на наказателни дела по европейска инициатива пред националните съдилища, а не пред европейска съдебна институция. Навсякъде ще се прилага националното законодателство (в което европейските правни актове имат приоритет), но с възможност стартовият пистолет да се държи от европейската прокуратура, ако националната покаже некомпетентност, тромавост или съзнателна слепота.



Да вярваме ли?



Българинът жадува за справедливост от началото на криминалния преход, в който първата задача на новите ръководни среди бе да парализират правораздавателната система, за да протече гладко разграбването на държавните богатства и личните спестявания на гражданите. Последната надежда бе в намесата на Европейския съюз, който чрез своята скромна разследваща служба ОЛАФ засече крадливост у любимци на властта още в предприсъединителния период. Но посочените от Брюксел лица, злоупотребили с негови фондове, така и не влязоха в затвора за разлика от техни съучастници в Германия. Не бяха наказани и още по-крупни аферисти, заради които България изгуби 200 млн. евро през 2008 г. Ялови се оказаха всички доклади на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред, в които единствената точна констатация бе, че въпреки критиките държавата не дава "реални резултати", т.е. имената на пратени в затвора високопоставени корумпирани лица и босове на организираната престъпност.

По този начин пролича, че



слабото място на ЕС



е неговата изпълнителна власт, т.е. Европейската комисия, защото и ОЛАФ не е нищо друго освен генерална дирекция в нейната структура. Еврокомисията е склонна да проявява съглашателство с изпълнителните власти (правителствата) на държавите, което ясно се забелязва в колаборационизма й с правителството на Бойко Борисов. Целувките и милувките с него на председателя й Жан-Клод Юнкер имат по-голямо значение от правилата в ЕС. Затова ЕК може да натъкмява докладите си в негова угода или да бави и замразява наказателни решения срещу управляващата върхушка в България, по които отдавна е приключила процедурата си (например за непозволена държавна помощ чрез заменки на голи чукари срещу райски места по Черноморието или за погазване на конкуренцията чрез принудително премахване на "посредници" от енергийния пазар). Фактически Еврокомисията, която би трябвало да бъде пазител на правилата (договорите) в ЕС, става съучастник на тяхното нарушаване от държавите, които по политически или други причини допадат на нейното висше ръководство.

В момента тече процес на укрепване на тази нейна неблаговидна роля чрез назначаване за генерален секретар на ЕК на Мартин Зелмайер (Германия), досегашен началник на кабинета на Жан-Клод Юнкер. Въпреки общото възмущение в европейските институции, включително и в Европарламента,



"сивият кардинал" на ЕК



зае този възлов пост без никакво намерение да се съобразява с когото и да било. Като се знае, че Жан-Клод Юнкер е болнав и зависим от слабостите си, поради което много често неговите решения се инспирират от Мартин Зелмайер, можем да очакваме, че през оставащите по-малко от две години от мандата на тази Комисия амбициозният германец ще бъде фактически двигател на политиката на ЕК.

За България това означава почти сигурно спиране на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), въз основа на който се пишеха годишните доклади за състоянието на нейното правосъдие и борбата й с организираната престъпност и корупцията на високо равнище. Тези доклади са в прерогативите именно на генералния секретар на ЕК. Зелмайер вече изрази негативното си отношение въобще към писането на доклади за корупцията в ЕС и затова при посещението си в София през октомври 2017 г. каза, че предпочитаната от него форма е т.нар. европейски семестър - една периодична беззъба констатация за общото икономическо състояние на всяка държава със специфични препоръки към нея, имащи силата на пожелания. Комисията "Юнкер" отказа да публикува готовия втори антикорупционен доклад в ЕС, който трябваше да излезе две години след първия, издаден през 2014 г. от комисията "Барозу".

България отдавна настояваше да се прекрати специфичното наблюдение над нея и Румъния чрез МСП, като основният й аргумент бе, че чрез общите антикорупционни доклади тя ще бъде наблюдавана така или иначе заедно с останалите държави в ЕС. При фактическата отмяна на тези доклади от комисията "Юнкер" корупцията в България изведнъж ще престане да съществува като тема в ЕС, без властите да са позволили да падне косъм от главата на което и да е корумпе.



Горките румънци!



- колко наивни излязоха, че вкараха зад решетките толкова много бивши министри, депутати, магистрати и олигарси. Сега ще трябва да разбият вратите на затворите и да ги понесат на ръце като мъченици на еврокрацията.

Какво ще ни помогне европейската прокуратура? Първо, тя ще бъде независим орган, над който Еврокомисията няма да има власт. Второ, Службата на европейския прокурор ще има големи пълномощия. За начало тя ще разследва посегателствата над финансовите интереси на ЕС, което само по себе си не е малко, защото в държави като България еврофондовете са главен и едва ли не единствен голям източник на чуждестранни инвестиции. Когато властите са доказано крадливи, няма съмнение, че разпределят през министерства и други ведомства тези фондове към роднини, приятели и присъдружни фирми. С тях се хранят и угодническите медии, разраснали се в България до проправителствен монопол.

Но още отсега конструкторите на новата служба заявяват амбицията си да й дадат повече пълномощия срещу големи престъпления, които засягат общите интереси в ЕС. Даже България, която е сред 22-те държави, желаещи учредяването на европейска прокуратура, заяви чрез своята правосъдна министърка Цецка Цачева на конференцията в София: "Готови сме да проведем бъдеща дискусия относно идеята за разширяване на компетентността на Службата. Съзнаваме, че сме изправени пред сериозни предизвикателства по отношение на сигурността на европейските граждани." Тя си мислеше, че става дума само за борба с тероризма, но министърът на правосъдието на Люксембург Феликс Браз допълни, че следва да се ускори борбата срещу дейността на организираните престъпни групи. Спомнете си дали България изпълни обещанието си на влизане в ЕС да разгроми три големи престъпни групировки. Босовете им все така се разнасят тържествено с джиповете си по жълтите павета. Ако главният прокурор имаше желание, достатъчно бе ръка да протегне, за да хване някой от тях. Но мисията му очевидно е друга, щом от началото на прехода картината е една и съща.



Тук идва най-красивата част за България



от идеята за европейския прокурор. Той ще сложи край на самодържието на българския главен прокурор, който по думите на първия върховен обвинител в държавата след началото на прехода Иван Татарчев живее със самочувствието, че "над мен е само Господ". Новата европейска прокурорска служба, която ще бъде базирана в Люксембург, не само ще има независим статут и ще може да наднича, когато прецени, в националните престъпни пейзажи, но и ще делегира прокурори във всяка държава, които ще си вършат директно работата, без да се смущават от присъствието на местни главни прокурори.

Интересен е ентусиазмът, с който главният прокурор Сотир Цацаров посреща края на всевластието си: "Предстои изграждане на силна, ефективна и независима прокуратура и вярвам, че това ще бъде постигнато с общи усилия", каза той на конференцията в София. За него е ясно, че това ще стане малко след изтичането на мандата му, и евротоягата би могла да удари само сянката му. Така или иначе неговият наследник няма да може да се равнява с Господа. С Цацаров ще свърши началото на прехода, което ще се запомни с гарантирания от държавата имунитет на главните й престъпници.