Решението на правителството да затвори Централноевропейския университет в Будапеща предизвика масови протести не само в Унгария, но и в цяла Европа. |
Стотици огромни плакати с лика на усмихнатия Сорос са поставени из цялата страна, а надписите върху тях гласят: "Не му позволявайте да се смее последен". Унгарското правителство поде безмилостна кампания срещу основания от Сорос Централноевропейския университет (ЦЕУ) - най-доброто училище не само в Унгария, но вероятно и в целия посткомунистически регион. Ако Орбан спечели парламентарните избори, планирани за 8 април, ЦЕУ ще трябва да премести поне някои от курсовете си от Будапеща във Виена.
Демонизацията на Сорос дава резултати: наскоро направено проучване показва, че част от електората има намерение да гласува срещу партията на Сорос на предстоящия вот. Такава партия обаче изобщо няма. Но това показва, че
кампанията срещу западните ценности
се води на точното място.
Привържениците на Орбан смятат, че ако чуждестранните врагове не крояха заговор срещу Унгария, то страната щеше да бъде в по-добро положение. Какво друго може да бъде обяснението за това, че Унгария е сред петте най-бедни държави в ЕС? Защо около 500 000 унгарци, или около 5% от населението на страната, са напуснали родината си в посока Западна Европа? Официалният отговор е, че Унгария, както много пъти в историята си, отново е жертва на заговор, но този път скроен от Сорос и от ЕС.
Когато срещнах Виктор Орбан за първи път през 1989 г. в "Зазадвег" - издателство, свързано с партията "Фидес", която в момента е доминиращата и управляващата Унгария партия - той беше редактор на една от двете излизащи на унгарски език мои книги, които "Зазадвег" щеше да издаде през 1990 и 1991 г. Доста време прекарахме заедно. Той много държеше на голяма копирна машина, поставена в офиса - подарък, който "Зазадвег" беше получило от фондация "Сорос". Сега, три десетилетия по-късно, Сорос може да разбере, че добрата му постъпка не е останала безнаказана.
В биографичната си книга за Орбан авторът Пол Лендваи подробно описва трансформацията му през годините. Унгарският премиер беше антисъветски радикал през 80-те години, голям критик на Русия в продължение на две десетилетия, преди да се превърне в човека в ЕС, на когото Владимир Путин може да разчита. Това се случи в изминалите десетина години. За кратко либералът, защитаващ бързата интеграция на Унгария в европейските и трансатлантическите институции,
стана крайнодесен националист, борещ се срещу ЕС -
основен финансов донор за страната му. Сега той се обявява за Унгария на унгарците, а наскоро отиде и по-далеч, като нарече ромите в страната "вътрешни мигранти" - все едно че не са унгарци.
Според Лендваи Орбан е хитър и талантлив политически хамелеон. Когато в средата на 90-те години Орбан забелязва, че има малка конкуренция в център-дясното политическо пространство, той умело позиционира партията си там. В следващите години се измества все по-надясно и по-надясно към националистическото дясно, за да вземе от гласовете на крайнодясната партия "Йоббик" (която по ирония на съдбата в момента се позиционира в центъра, с което пътищата й се пресякоха във "Фидес" на Орбан). Когато през 2015 г. Виктор Орбан издигна стена по южната граница на страната, за да спре мюсюлманските бежанци, популярността му скочи от 43 на 48%.
Тактик, готов на риск, и импровизатор, той въстана срещу комунистите през 80-те години и срещу посткомунистическия демократичен елит през 90-те години, а сега не спира да агитира срещу "глобалистите" в Брюксел и Вашингтон. Както обича да казва, той се бори за Унгария ден и нощ. В интервю, публикувано в YouTube, Орбан открито говори за сериозните конфликти, които е имал с баща си. В тийнейджърските години баща му го бил с колана си и с физическа сила го принуждавал да не излиза навън през уикендите - въпреки че бил навършил 18-годишна възраст. На 54 г. на Орбан все още не му е приятно да приеме да бъде подвластен на някой друг.
Затова по политически и психологически причини той изглежда нетърпелив да създаде законова основа за нова конституция, която
ще превърне сегашната му полуавторитарна власт в напълно авторитарна
Ако бъде преизбран през април с голямо мнозинство, както иска, Орбан може да ореже независимостта на съдебната система, да промени изборния закон, за да ликвидира и останалите шансове на опонентите си, давани им от социологическите проучвания, и да ограничи още свободата на медиите. Изглежда, че Орбан следва управленския модел на Миклош Хорти в междувоенна Унгария - диктатура, която се противопоставя на истински и въображаеми врагове и набляга на унгарската национална гордост.
Трудно е да се каже дали настоящите тенденции могат да се променят в следващите години. Опозицията в страната, съставена от социалдемократи и либерали, е слаба и разделена. Във "Фидес", където Орбан продължава да е доминираща фигура, колегите му са наясно с политическите умения и популярност на лидера, въпреки че и те самите се страхуват от него. От критиците в чужбина Вашингтон се обявява в подкрепа на свободни избори и свобода на медиите, като запазва жива надеждата за възстановяване на демократичните ценности. Тайните и добре платени американски лобисти на Орбан обаче усърдно работят в негова полза. Целта е унгарският лидер да получи покана от Белия дом за държавна визита. Твърденията на лобистите за демократичните ценности на Орбан и добронамереността му към САЩ са фалшиви новини.
Може ли обаче ЕС да направи разлика? В последните няколко години еврократи обърнаха специално внимание на Унгария (и на Полша), като ги предупредиха, че няма да отпуснат огромните годишни субсидии в размер между 3 млрд. и 5 млрд. евро, и дори обмислят да им отнемат правото на глас. Това обаче не ги притесни особено. По-лошото обаче е, че Брюксел започва да вярва, че времето е на страната на Орбан. С прокламираните национализъм и суверенитет и с подкрепата на новите си сподвижници в Полша и Италия, във Великобритания и Америка на Тръмп Виктор Орбан е ефективен борец срещу интеграцията на Стария континент и партньорството му със Северна Америка. Очевидно е, че трябва да го приемаме сериозно.
-----
* Шарл Гати е преподавател по европейски и евразийски науки в Института по международна политика "Джонс Хопкинс". Той е автор на книгата "Провалените илюзии: Москва, Вашингтон, Будапеща и Унгарското въстание от 1956".