Германският журналист Михаел Оберт спечели наградата за репортаж в тазгодишната сесия на медийните отличия Еuropean Press Prize. Той прекарва няколко седмици в отряда на либиеца Ал-Биджа, който се самопровъзгласява за спасител на бежанци и доверен партньор на ЕС в стремежа за възпиране на мигрантския поток от Африка към Европа. Журналисти поставят под съмнение това. При атака срещу кораба на Ал-Биджа Оберт получава няколко счупени ребра.

Представяме ви сюжета в съкратен вид.

----------------

"Април 2017 г., малко след полунощ. От борда на кораба "Тилеел" командир Ал-Биджа от либийската брегова охрана бърза към плавателен съд, пълен с бежанци. Неговата цел е да ги спаси от бурното море по пътя им от Либия към Италия. Почти сме стигнали, когато от тъмното изскача моторница и се насочва като сянка към нас - контрабандисти, решени на всичко да запазят човешката "стока". Вече десет дни пътуваме с кораба по бреговете на Либия, които са най-опасните в света. По данни на германското правителство около милион бежанци и мигранти се намират в Либия. 300 000 души може да прекосят границите на Европа още тази година. Говори се, че цената на място в кораб на трафикантите е около 2500 долара", разказва в репортажа си Михаел Оберт.

ЕС вече иска да спре потока и да го задържи в Либия. На среща в Малта през 2017 г. лидерите на общността постигнаха договореност с арабската страна - бреговата й охрана да запечата водната граница, да пресреща бежанците и да ги връща в лагери. Тази охрана се състои от един плавателен съд и 37 мъже, разположени западно от столицата Триполи, където са и повечето трафиканти.

Лидерът на охраната - 30-годишният Ал-Биджа, е с една осакатена ръка без два пръста, която той използва като чук.



"Наложи се да убия много хора",



казва той. Обича коне и е живял три години в Берлин. През 2015 г. се връща в Либия и с група мъже превзема пристанището Зауия. Преди Германия е участвал в съпротивителното движение срещу диктатора Кадафи и 9 пъти е раняван. За някои той е герой, за други е престъпник и дори убиец. А за европейски лидери като Ангела Меркел той е единственият шанс Либия, тази опустошена държава без централна власт, армия и полиция, да спре трафикантите.

От почти две години командир Ал-Биджа контролира крайбрежието от Тунис до Триполи с 16-метровия "Тилеел", няколко лодки и малка група въоръжени мъже. "Мисията ни е да спасяваме бежанците, да следим контрабандистите и да ги убиваме, ако е необходимо", пояснява лидерът. Според доклад на ООН в Либия действат десетки банди. Много от тях задържат хора, които нямат пари да предприемат опасното пътуване, в частни затвори, където ги бият, изнасилват и унижават.

От август 2015 г. Ал-Биджа е върнал в Либия над 37 000 души. На 18 март 2016 г. за един ден и сам той спасява 2700 души в открито море. Либийското военно министерство потвърждава бройката. На телефона си Ал-Биджа показва видео: спасени африканци - мъже, жени, деца, танцуват щастливо на пристанището. Всичките благославят спасителя си. Истинското име на Ал-Биджа е Абдурахман Салем Ибрахим Милад.

Ал-Биджа ли е съюзникът, който Европа търси спешно? На срещата в Малта канцлерът се съгласи да обучи изцяло либийската брегова охрана да работи с бежанците по море и по суша. С цел да пресече бизнеса на трафикантите Италия осигурява 200 млн. евро, а ЕК - други 200 млн. като за начало. "Нямаме нужда да ни обучават", казва Ал-Биджа и пояснява какво иска:



"Ако ще вършим мръсната работа на Европа, тя трябва да си плаща"



Цената на услугата: "спасителен кораб за над 1000 души, моторници, резервни части, гориво, заплати".

Дали наистина командирът се числи към добрите, както сам казва? Или играе двойна игра? Според Ал-Биджа един от най-мощните трафиканти в Либия се нарича Сабрата. Организацията му притежава бързи лодки и собствена милиция. Дава гаранции за пристигане в Италия. През юли м.г. отрядът на Ал-Биджа връща най-големия съд на Сабрата с 600 африканци на борда. Оттогава всички в Либия знаят, че не се майтапи.

Защо Ал-Биджа рискува живота си? "Имам добро сърце. Да оставя братята си да се удавят ли?!", отговаря той. Хората му твърдят, че влагат в операциите голяма част от доходите си. Твърдят, че се изхранват чрез пресичане на нелегален улов на риба, продажбата й и от арест на лодки, за които собствениците плащат глоби.

Михаел Оберт посещава ферма в отдалечено село, където му показват луксозни конюшни с расови коне. Животните се охраняват от въоръжени мъже със заплашителни физиономии. Ал-Биджа признава, че мястото се ползва като център за уреждане на спорове между кланове и племена. "Ако има нещо, уреждаме го тук, нали сега е ясно, че сме в центъра на властта", казва либиецът. След това извежда любимия си кон Йодран и започва да го гали. "Колко струва Йодран?", пита Оберт. "50 000 долара", отговаря Ал-Биджа. И всичко това от конфискувана риба и глоби на рибари?, чуди се германецът. Ал-Биджа се отдалечава без отговор. Оберт вижда, че мястото наистина се посещава от лидери на въоръжени милиции, които влизат и излизат, говорят, след което се качват на джипове и изчезват.



Подозренията за двойна игра на Ал-Биджа



идват и от други места. През февруари м.г. турската медия TRT го нарича "най-големия играч в мафията на бреговата охрана, държаща доходоносния бизнес с трафик на хора". Според статията контрабандистите западно от Триполи плащат на Ал-Биджа, иначе той ги атакува с "Тилеел". Италианската журналистка Нанси Порсия също е категорична, че морската охрана на Либия е съпричастна към трафика. И либийският полковник Тарик Шанбаар признава: "Имаме контрабандисти в нашите редици, това е истински проблем".

"Ако при тези обстоятелства Европа укрепва морските сили на Либия, тя прави неправилното нещо", смята Франк Дормер от германската организация "СийУоч". Според него, вместо да воюва с трафикантите, планът на ЕС върши обратното. "Положението на бежанците става още по-сложно", заявява той.

Ал-Биджа отхвърля обвиненията с лаконичното: "Лъжи". Той и хората му връщат африканците в правителствени лагери. След споразумението от Малта ООН предвижда да се изградят няколко такива на територията на Либия.

В лагера "Сурман" Оберт вижда около 200 измъчени африканки, които не смеят да помръднат и да погледнат посетителите в очите. Едва когато охранителят излиза, една жена събира кураж да говори с журналистите. Нигерийката е в "Сурман" от девет месеца без никакъв контакт със света, а близките й в родината я смятат за мъртва. Тя коленичи и шепне: "Те ни изнасилват".



Показва ръцете си, по които има следи от насилие



"Помогнете ни, моля ви", моли жената и разтваря облеклото си. По коленете и краката й има кръв. "Кой направи това?", пита германецът. "Всички. Един след друг", отговаря тя. Шефът на женския лагер, полковник, който официално работи за държавата, но на практика е свързан с местните милиции, отбелязва: "Виждате ли колко са тихи? Това означава, че са доволни от нас". Полковникът пази в продължение на месеци видеозаписи на живеещите в лагера. "Европа не иска тези жени - продължава той.- Добре, ние ще ги задържим. Но е крайно време Европа да плати за тях. Мобилни тоалетни, душове, тампони, пелени, бебешко мляко, пързалки. Всичко струва пари".

Започваме да разбираме, отбелязва Оберт. Колкото повече африканци се съберат в лагерите и колкото по-лошо е положението им, толкова по-добра е позицията на милициите спрямо ЕС. Според плана от Малта либийската брегова охрана трябва да осигури "адекватен капацитет на прием". Държавата трябва да изгради бюрокрация, която ще обслужва процеса. Одобрените африканци ще се приемат в Европа, а отхвърлените ще бъдат връщани. Правозащитните организации са против този план. Те смятат, че докато чужденците биват държани, малтретирани и изнасилвани, единствената им надежда е рискованото пътуване по море. Според тях Либия вече се е превърнала в затвор за бежанци, финансиран от ЕС.