Чаканите с години европейски пари за българската наука са на една ръка разстояние. Първите договори за предоставяне на 128.7 млн. лв. за изграждане на три центъра за върхови постижения по оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (НОИР) са вече факт. БАН и Софийският университет са "големите печеливши", но заедно с тях в следващите 6 г. научни разработки ще правят и колегите им от техническите университети в София, Варна и Габрово, от ХТМУ, университетите в Шумен, Русе, бургаския "Асен Златаров", УАСГ, НСА и др. Освен изграждане на нова или модернизиране на съществуваща научна инфраструктура, което ще глътне 75% от евросредствата, учените ще се опитат да създадат нови материали, да използват информационните технологии за изграждане на фабрики на бъдещето, да дигитализират културното ни наследство и т.н. Какво точно предвиждат трите одобрени научни проекта?



"Национален център по мехатроника и чисти технологии" - 69.2 млн. лв.



Това е проектът с най-висок бюджет, най-много партньори и може би е сред най-сложните. Негов бенефициент е Институтът по обща и неорганична химия към БАН, който е водещата организация. Заедно с него обаче ще работят учените от Софийския университет и Техническия университет-София, като и колегите им от още 3 висши училища - ТУ-Варна, ТУ-Габрово и ХТМУ, 10 института на БАН и от Централната лаборатория по приложна физика към БАН-Пловдив. Сред асоциираните му партньори са "Борима", "Клъстер Мехатроника", ТУ-Цюрих, Еврейският университет, ТУ-Делфт и др.

От описанието към проекта става ясно, че той ще се фокусира върху научни изследвания в следните области - виртуално инженерство и дигитални производства, биомехатроника, вибрационни и акустични мехатронни технологии, транспортен инженеринг и реинженеринг, зелени технологии, роботизирани системи и др. Целта на научния център, който ще се изгради, е да даде тласък на приложните изследвания в областта на мехатрониката, да осигури условия за устойчиво използване на новоизградената инфраструктура и всичко това да подпомогне програмата на страната ни за устойчив и интелигентен икономически растеж. "Проектът позволява получаването на нови, на високо научно ниво резултати в областта на мехатрониката и чистите технологии. За всички резултати с приложна значимост ще се правят постъпки за защита на интелектуалната собственост и възможно бързи контакти с интересуващия се бизнес. Ще се контактува активно с български и чужди фирми за трансфер на иновациите или цялостни технологични решения", пишат авторите му.

За тази цел е планирано обособяване на три научни изследователски кампуса - на БАН (в "Г. Милев"), на СУ (в "Лозенец") и на ТУ-София (в Студентски град), екипирани с модерна научна апаратура, в които да се провеждат висококачествени научни изследвания. В кампусите на БАН и на ТУ-София ще бъдат изградени по 18 нови лаборатории, а на територията на СУ ("Лозенец") ще се създадат 10 изследователски лаборатории. Такива ще са например лабораторията по електронна микроскопия, по рентгеноструктурен анализ, за проектиране на високотехнологични продукти за фотониката, за лазерни системи за 3D лазерна микрообработка на повърхности, по плазмени технологии, за виртуално инженерство, за характеризиране на пени, емулсии и порьозни материали (с приложение в козметиката, хранителните добавки и др.). Планирано е модернизирането на 15 лаборатории на институти на БАН, както и на определени части от съответните сградни фондове: в Пловдив, Варна, Габрово и 8-и километър-София.

"Уникалното за проекта е, че ще съчетае експертизата на учени с различна специалност - физици, химици, специалисти по материалознание, инженери, нещо нетипично за нашите географски ширини", казва пред "Сега" един от авторите му проф. Тони Спасов от Факултета по химия и фармация. По думите му изграждането на силен научен екип - всеки със своя профил - е предпоставка за добрата му реализация. Създаването на нови материали (органични, неорганични, композити и др.) благодарение на комбинирането на компютърното моделиране и експеримента е една от задачите, върху която ще се трудят учените, разказва проф. Спасов. За целта ще се разработват нови технологии и системи за управление на технологичните процеси, с помощта на които въпросните нови материали да бъдат вложени в различни устройства или системи. "От такива нови материали могат да бъдат изработени например човешки импланти, за които ще се използват технологии например чрез 3D принтиране", казва проф. Спасов. Друга комплексна задача по проекта е оптимизиране на процеса на получаване на водород чрез електролиза и последващото му съхранение в метални хидриди. За целта първо трябва да се създаде подходящ катализатор за разлагане на водата, да се изградят система за водородно съхраняване и устройство за използването му. Ще се работи още по технологии за използване на отпадни промишлени и битови продукти, в голяма част от които има ценни и полезни вещества.

Сред посочените в проекта области на приложение са още машиностроене и уредостроене, включително части, компоненти и системи, с акцент върху транспорта и енергетиката, инженеринг, реинженеринг и продължаване на жизнения цикъл на индустриални машини, уреди и системи, роботика и автоматизация на процеси, проектиране и производство на високотехнологични продукти, интелигентни системи и уреди, "интелигентни домове" - "интелигентни - градове", чисти технологии с акцент върху транспорта и енергетиката и др.



"Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото" (УНИТе) - 29.7 млн. лв.



В областта на информатиката и информационните и комуникационните технологии бе одобрен проектът за научен център на СУ. Негови партньори са ТУ-София, Шуменският университет, Русенският университет и "Асен Златаров" в Бургас. 75% от средствата са планирани за строително-монтажни дейности - освен модернизация на сградите на партньорските вузове и превръщането им в модерни научни комплекси е предвидено изграждането на научноизследователски лабораторен корпус в кампус "Лозенец", който е описан като "сграда с висок клас на енергийна ефективност, климатизирана, с изградена цялостна комуникационна инфраструктура" и т.н., в която ще се прилагат иновативни енергоспестяващи технологии и ще включва три гъвкави модулни изследователски лаборатории.

Тази инфраструктура трябва да бъде впрегната да решава предизвикателствата пред създаването на "интелигентни и устойчиви градове", използващи ИКТ за управление на транспортната мрежа, енергийната консумация, градското планиране и за интелигентна жизнена среда, за създаване на фабрики на бъдещето и преход към Индустрия 4.0, за развитие на киберфизични системи, позволяващи на потребителите по-добър контрол и взаимодействие с физическия свят около тях, за развитие на нови математически и статистически методи и алгоритми, подкрепящи обработката и анализа на големи данни и т.н. Наред с партньорите по проекта достъп до висококачествена научна инфраструктура трябва да получи и бизнесът в съответните региони, за да може научните резултати да се приложат в индустрията. Фирмите, особено малките и средните предприятия, ще могат да ползват и специализирани консултации.

Асоциираните партньори в дейностите по проекта УНИТе са 16 институции - университети (Тракийски университет - Стара Загора, Technische Universitat Chemnitz), научни организации (Helmholtz-Zentrum Potsdam, Институт по невробиология на БАН, Съвместен геномен център), Сдружение за научноизследователска дейност към "София Тех Парк" АД, ИКТ Клъстър, водещи фирми в ИКТ индустрията, НПО-та, профилирани гимназии и др.



Изграждане и развитие на Център за върхови постижения "Наследство БГ" - 29.7 млн. лв.



Отново Софийският университет, но като водеща организация в консорциум "Наследство БГ", ще бъде бенефициент и по третия компонент на програмата - "Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии". Партньорите по проекта, определян от авторите му като "Второ Възраждане" за страната ни, са 11 образователни и научни организации: ТУ-София, УАСГ, НСА, 4 института към БАН - по геофизика, геодезия и география, за етнология и фолклористика, за изследване на изкуствата и за литература, Кирило-Методиевският научен център, Институтът за балканистика, Националната библиотека и Регионалният исторически музей - София.

Основна цел на проекта е да се изгради съвременна инфраструктура за научноизследователска и иновационна дейност в сферите на креативните и рекреативните индустрии. Тя ще се позиционира в общо 10 сгради. Три от тях ще са представителни. Едната ще е на ул. "Ген. Гурко" 7а в столицата. Там е планирано създаването на два института - за интердисциплинарни исторически изследвания и за икономика и управление на културното наследство, няколко лаборатории (сред които "Виртуална реалност", "Интеграционен портал"), конферентни и компютърни зали, работни места за чуждестранни изследователи и млади учени, център за продължаващо образование и т.н. Втората сграда на научния център за върхови постижения ще е банята в "Овча купел". Плановете са тя да се възстанови в автентичния й вид, като на първия етаж се запазят басейните, а на втория се изградят лаборатории за смарт технологии, в които ще се правят научни изследвания за въздействието на водата върху организма на човека. В сградата, без да се нарушава нейното основно предназначение, ще функционират 2 лаборатории ("Анализ, дигитализация и реставрация на аудиовизуално наследство" и "Социални иновации, рекреативен хюмън дизайн и нишов туризъм"), а също така визуална зала, компютърни и конферентни зали и др. Третата сграда е на бул. "Цар Освободител" 15 и по-конкретно едно емблематично място в нея - бившият ресторант "Яйцето". В него се предвижда изграждането на няколко лаборатории - "Документално наследство", "Регионални изследвания и анализи" и "Лаборатория за консервация и реставрация на книжовни паметници", Центъра по археометрия с лаборатория по консервация и реставрация. В същата сграда ще се базират и две мобилни лаборатории за обработка на обекти "на място" (там, където те се съхранявани).

По проекта е планирано още да се извадят на светло над 700 ръкописа и находки, неописани досега, да се работи и по дигитализацията на богатия фонд на Националната библиотека. Предвидена е работа с облачни технологии и технологии за виртуална реалност, разработване на услуги за бизнеса, на нови учебни програми за учениците, на образователни игри на базата на културното наследството на България, създаване на нови технологии за визуализация и т.н. Учените, участващи в проекта, ще работят по общо 64 идейни проекта, чиито имена говорят сами за себе си - оценка на социално-икономическите ползи от опазване на културно-историческото наследство и ролята на публично-частното партньорство, маркетингова стратегия за популяризиране на наследството, телевизионно историческо наследство (по този проект СУ ще направи собствена образователна телевизия), разработване на семантични спецификации на мултимедийни обекти за представяне на виртуални културно-исторически обекти с използването на виртуална библиотека, автоматизирана национална информационна система, онлайн система на движимото и недвижимото културно наследство, геопространствена инфраструктура от данни за устойчиво развитие на наследството и т.н.