Откакто излиза книгата на Айн Ранд "Атлас изправя рамене", хората все търсят мечтата на Джон Голт - място без данъци, с малко регулация и процъфтяващ предприемачески дух. Мечтата на Голт съществува и тя се намира в Карибския басейн - това са Каймановите острови.

Преди да разсъждаваме защо Каймановите острови са мечтата на Голт, е важно да разберем как се управляват те и по какъв начин са станали свободна територия. Макар Каймановите острови да са смятани за британска отвъдморска територия, те се радват на висока степен на политическа автономия. Просто са толкова далеч от Великобритания, че е трудно да бъдат пряко управлявани от британската корона. Тя обаче все още има значително влияние върху правителството на Каймановите острови. Губернаторът им се назначава пряко от британската кралица и мандатът му продължава, докато тя пожелае това. Губернаторът одобрява законодателството, гласувано от парламента на Каймановите острови, и назначава премиера, който е лидер на парламента. Парламентът се избира пряко и на свой ред назначава кабинета на губернатора, който ръководи ежедневната работа, свързана с управлението.

Но Каймановите острови не дължат свободата и успеха си на тази структура на управление. Всичко се дължи на



стимулите, създадени от конкурентното управление



В Карибския басейн има около 32 страни. Повечето от тях са доста близо една до друга географски и разполагат с малко земя. Тези факти, взети заедно, определят две важни неща - тези страни или територии зависят силно от търговията и вноса на икономическо благосъстояние, а за гражданите им е сравнително лесно да сменят юрисдикцията, като просто вземат лодка и сменят една страна с друга. Това създава натиск върху правителствата на карибските страни да създадат управленски институции, които насърчават търговията и които привличат, вместо да пъдят обитателите си. В крайна сметка, като няма природни ресурси и достатъчно земя, единствената ос, около която тези страни се конкурират, е качеството на управлението. Този конкурентен натиск придвижва карибските държави към свободата и ги отдалечава от тиранията.

Или поне така трябва да бъде, ако тези правителства действат по-скоро като корпорация, а не като правителство. Най-важният стимул, който в комбинация с предишните два създава конкурентно управление, е



мотивът за печалба



- щом печалбата на доставчиците на управление произтича пряко от благосъстоянието и благоденствието на хората и бизнеса, тогава пазарните сили на конкурентното управление го насочват към свобода, защита на правата на собствеността, върховенство на закона и го отдалечават от корупцията и тиранията, характерни за останалите части на Латинска Америка и Карибския басейн.

Макар че третият стимул не е напълно наличен, той съществува на много места в Карибите. Това е резултат от факта, че много от териториите там са британски отвъдморски територии, управлявани от британската корона. За губернаторите на териториите времето е от много по-слабо значение, отколкото при демократично избраните представители с кратък мандат на управление. А това в комбинация със зависимостта от търговията създава конкурентни стимули, далеч по-силни от прекия мотив за печалба на Карибите.

Апогеят на конкурентните управленски стимули е на Каймановите острови.



Там няма преки данъци. Точка



Това означава, че няма корпоративенн данък, данък върху прираста на капитал, данък върху дохода, данък върху продажбите, данък върху собствеността, данък върху заплатата.

Някой ще се запита как правителството на Каймановите острови управлява без приходи от данъци. За жалост все още има някакви финансови постъпления на островите от принудителни отчисления. Най-големите са от 22-та процента вносно мито, както и от годишните разрешителни за работа, от таксите за регистрация на компании, от таксите върху прехвърляне на земя, за регистриране на автомобили и за издаване на паспорти. Макар те все още да са задължителни, повечето от тях като регистрационната такса трябва да се възприемат просто като такса за услуга, като в този случай услугата е прилагане на върховенството на закона и на закона за публичните стоки и услуги, действащ на островите.

И за да станат нещата още по-приятни, през 2011 г. Каймановите острови приеха закон за специална икономическа зона. Ето това е истинската мечта на Голт. В нея не само че липсват всички гореизброени данъци, но фирмите, които се регистрират в нея, са освободени и от таксите, които правителството събира. Тоест тези фирми не плащат такси за внос и износ, както и повечето лицензионни и корпоративни такси.

Това означава, че фирмите, регистрирани в зоната, не плащат почти никакви данъци. Никакви. Към това се добавя леката регулаторна рамка в зоната, която е ясна и прозрачна. Тази конкурентна управленска структура вече дава резултати - Каймановите острови имат най-висок БВП от страните в Карибския басейн и са на 21-во място в света по БВП, малко след САЩ.