Ако човек следи действията на управляващите през последните дни, може да си помисли, че те се готвят за терористичен акт, война и земетресение едновременно. Премиерът Бойко Борисов нареди проверка на бомбоубежищата, Столичният общински съвет се разбърза и прие специални антитерористични мерки и указания, започна изпращането на повиквателни на резервисти, тръгна полева подготовка на специалистите по радиационно и химическо разузнаване, а сирените в страната завиха тестово.

Малко преди да започне паниката в социалните мрежи, правителството влезе в обяснителен режим. От пресцентъра обясниха, че не било специална, а регулярна проверка по документи на бомбоубежищата в администрации - на Софийска област, на община Самоков и община Ботевград. Проверявали се плановете за отбранително-мобилизационна подготовка, дежурството за оповестяване и осъществяването на контрол върху разходването на бюджетните средства по отбранително-мобилизационната подготовка. Това били част от задълженията на правителството, които се извършвали периодично по утвърден план от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС.

После бе уточнено, че военните не са пращали повиквателни на наборите от 1993 до 1999 г., а за вписаните на военен отчет резервисти - за попълване на текущия некомплект на Българската армия и подмяна на запасни, получили мобилизационно назначение, които следва да бъдат отписани от военен отчет към 1 юли т.г. По закон на такъв отчет подлежат всички български граждани, които са преминали военна подготовка.

От цялата дандания стана обаче ясно, че



властта изобщо няма готовност за реакция



при извънредно събитие. Красноречив пример за това са прословутите сирени, които се изпробват постоянно в големите градове. За последно това стана на 2 април по обяд, когато бе обявено, че е задействано излъчването на националните сигнали за тревога и че целта на тренировката е проверка на техническото състояние на националната система и обучение на населението. Колко души обаче разбраха какво се ломоти покрай сирените? Единственото, което се различава, е "Внимание". Но защо да внимаваме - само операторите знаят. Нататък следва неразбираемо за гражданите говорене.

Тестването на тези сирени върви вече близо 10 години. През 2008 г. Министерството на извънредните ситуации реши да купи нови сирени срещу няколко десетки милиони лева с аргумента, че системата не е сменяна 60 години. И оттогава новата система все се пробва и се въвежда. Целта на ранното предупреждение и оповестяването е "ограничаване на риска при опасност от предстоящо или настъпило бедствие или въздушна опасност, организиране на бързо и ефективно овладяване на ситуацията и намаляване на последиците от нея". Основни видове опасност, при които се подава сигнал, са наводнения, пожар, химическо замърсяване, биологично замърсяване, радиоактивно замърсяване, ураган, снежни бури, снегонавявания и обледенявания. По закон системата за ранно предупреждение се тества два пъти годишно - в първия работен ден на април и на октомври в 13,00 ч. - чрез задействане на акустичните сигнали. Изрично е уточнено и че системите за ранно предупреждение излъчват акустичния сигнал "Въздушна опасност" всяка година на 2 юни в 12,00 ч. в продължение на две минути.

В преходните разпоредби на закона все е направен опит за детайлизиране и обяснение на подаваните сигнали. От тях обаче на практика почти нищо не се разбира. Така например за "Национален сигнал за тревога" е дадено определение - "сигналът е непрекъснат вой на електронни/акустични сирени с продължителност от 3 (три) минути (± 10 s) със скокообразно изменение на честотата през 2 (две) секунди (± 0,2 s) с честота от 700 (± 20) до 1000 (± 30) Hz." Или пък да вземем сигнал "Въздушна опасност". Неговото определение е - "прекъснат вой на електромеханични и/или електронни/акустични сирени в продължение на 3 (три) минути (± 10 s) с плавно изменящ се звук през 15 (± 1 s) с честота от 140 (± 20) Hz до 415 (± 35) Hz." Все пак за улеснение на гражданите е предвидено да има и гласова информация за вида опасност и последващи съобщения за конкретната ситуация. Предварително записаните съобщения се излъчват неколкократно във вида: "Внимание! Внимание! Внимание! Опасност от...! Опасност от...! Опасност от...!", като се посочва съответната конкретна опасност.



Именно тези ключови думи обаче изобщо не се разбират при тестовете



И нищо не се прави, за да се промени ситуацията. Можем само да се надяваме, че в следващите гласови съобщения на живо за конкретната ситуация, които трябва да съдържат данни за характеристиките на бедствието - произход, мащаби, прогноза за развитие, както и указания за поведение и действия на населението, ще са по-ясни.

Иначе всичко се движи от Националния оперативен център (НОЦ) на Главна дирекция "Противопожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) към МВР. Именно министърът на вътрешните работи като цяло е натоварен с контрола, а пък въпросният център ръководи и координира конкретните процедури. НОЦ се грижи за осъществяване на взаимодействане и координация на територията на България при бедствия и извънредни ситуации на ЕСС (Единна спасителна система). Тук се следят всички сигнали, постъпващи по телефон 112, получават се съобщения от Геофизическия институт на БАН, тук е точката за контакт с Европейския център за мониторинг на ЕС и т.н. Т.е. в НОЦ става координацията на сили и средства при извънредна ситуация. Помислено е и за сигурността - центърът има две поделения - в София и в Бургас. Идеята е те да са в два сеизмични района и ако голямо земетресение се случи в единия, то координацията и ръководството да се поеме от другия.

Със сигурност обаче работата на сирените и свързаните с него процедури има нужда от голяма промяна в посока улесняване на хората, които ще са потенциалните жертви на съответните опасности и събития.

Интересна подробност е, че Националната система за ранно оповестяване има специална опция за властта. Тя разполага с телефоните на отговорните фактори, разделени на групи - на национално, общинско и областно ниво, всеки от тях разполага с личен ПИН код, който трябва да въведе, след като системата го е известила, че има съобщение. За всяко от лицата са въведени телефонни номера, които автоматично се въртят, докато системата не се свърже с абоната и той не въведе кода си, за да стане ясно, че е чул информацията. Или иначе казано,



властта със сигурност ще разбере какво се случва и



няма да се налага да се напъва да разбере какво говори записаният оператор, информиращ населението.

Положението с бомбоубежищата не е по-розово. Със сигурност малцина са тези, които знаят къде трябва да отидат, ако примерно има радиоактивна опасност, ядрена атака или голямо земетресение. От последните изяви на властта по темата, датиращи отпреди две години, е ясно едно -



че няма скривалища за всички в София



"Несериозно е дори да си мислим, че можем да скрием цяла София при евентуална заплаха. Според плана действащите скривалища са направени така, че да има във всеки административен район място, където да бъдат настанени хора, от които зависи градът да не се парализира. Има, разбира се, места и за цивилното население. Ние правим всичко възможно да поддържаме тези места, но средствата ни са ограничени", обясняваха през 2016 г. от пожарната. Едно е сигурно - нищо не се е променило. Би трябвало общините и областните управители да имат специални планове за действие, за това къде да бъдат настанени хората, при какви обстоятелства. И със сигурност има такива. Но очевидно



само те си ги знаят, защото на нито един сайт ги няма



Да вземем например столичния квартал "Люлин". На практика това е петият по големина град в България, което означава, че там живеят около 150-200 хиляди души. Оказва се, че ако нещо се случи, то в обществени бомбоубежища могат да се приютят между 20 и 30 хиляди души в зависимост от събитието. Иначе по принцип всеки блок трябва да има т.нар. ПРУ - противорадиационно укритие. Публична тайна е, че в немалко от тях отдавна или няма действаща вентилация, или отдавна са преустроени на магазинчета или складове. Публични укрития има във всички училища и детски градини, но те са предвидени основно за учениците. Възрастните се допускат, ако капацитетът позволи. Има и мол, в който също има скривалище. В район "Люлин" има и 3 спирки на метрото, които обаче могат да поберат по 2000-3000 човека - или общо 6 до 9 хиляди.

Иначе в района има достатъчно планове, схеми и процедури, по които да се действа. Те обаче влизат в действие след настъпването на съответното събитие. Счита се, че единствената голяма изненада може да дойде от голямо земетресение. За всичко останало все пак може да се реагира, включително и превантивно.

Подобно е положението във всички останали градове и райони. Като цяло броят и качеството на скривалищата в България са в сферата на легендите и предположенията. Така например се твърди, че в центъра има около 200 скривалища и бомбоубежища. По бул. "Стамболийски" те били 80 броя. В София бомбоубежища и скривалища са се строели ударно от 40-те години до 1990 г. И би трябвало всяка сграда, построена по това време, да има такива. Всеки сам може да прецени дали това е така. "Радиационните укрития", както терминологично се означават мазетата със стоманени врати в панелните блокове, строени през 70-те и 80-те, се твърди, че са към 36 000. И това всеки сам може да прецени дали е така.

Иначе по норматив



столичните бомбоубежища са с капацитет от 100 до 900 души



В тях една тоалетна се пада на 150 мъже или на 75 жени. На 200 души се пада по една мивка. 0,55 на 1,80 м е мястото, определено за спане на един човек. Целогодишната температура вътре трябва да е 12-14 градуса. Стоманените врати би трябвало да имат устойчивост на 3,5 атмосфери. Има и обекти с двойно предназначение. Такива в столицата са НДК, подземните гаражи, подлезите, метрото и др. През годините се появиха информации, че под сградата на НДК могат да се съберат около 20 000 души. Всяка станция на метрото пък би побрала по няколко хиляди души. Ако се напълнят и тунелите, то се счита, че вътре могат да се съберат до 300 000 души.

Всъщност много се разчита именно на метрото, което е строено да издържа ударна вълна, земетресения, има и вентилационни системи и дори специален водопровод, отделен от централния. Под бившия Партиен дом, сега сграда на Народното събрание, имало бомбоубежище за 9000 души. Въпреки това се смята, че в столицата не достигат укрития за около поне 300 000 души. Дали само за толкова?







----------------------

Общината съветва: При взрив в метрото - легнете на пода и закрийте носа и устата

-----------------------

При взрив в метрото, ако се намирате в тунел, легнете на пода и закрийте носа и устата си с ръка. Това съветват от Столичната община в своя план за противодействие с тероризма. Документът бе гласуван наскоро от Столичния общински съвет. Неговата нужда е аргументирана с Националния план за противодействие, приет от Министерския съвет през ноември 2017 г., както и с изискванията в Закона за противодействие на тероризма за мерките, действията и степените на опасност в него. При терористична атака в най-използвания транспорт в София от общината също призовават пътниците в метрото да се опитат да отворят вратите, но да не бързат да излизат, защото не се знае дали е прекъснато контактното напрежение от релсите, както и задължително да се придържат към инструкциите на машинистите.

При превземане на самолет от общината съветват хората да изпълняват указанията на терористите, но в никакъв случай да не ги гледат в очите. Ако открият стрелба, легнете на пода и не тичайте, посочват от общината. Терористите често избират открити места за атентат, където се струпват много хора. Затова, ако попаднете на нападение на улицата, оставете тълпата да води, но при удобен момент се откъснете от нея. В случай че бъдете притиснати от много хора, разширете ръцете в лактите, за да може да дишате, съветват от общината.

В антитерористичния план на Столична община са заложени отговорности на кмета, степени на готовност за реагиране при тероризъм, както и съвети какво да правят гражданите, ако попаднат в центъра на атентат. Възможни места за терористични актове са там, където се събират над 50 души или са от стратегическо значение. Като най-вероятни са определени градският транспорт, парковете, площадите, стадионите, спортните зали, театрите, училищата, храмовете, моловете, летище София, стената на язовир "Искър", сгради на министерства и други държавни структури.

Възможните сценарии, които се разглеждат в плана, са задействане на взривно устройство в транспортни средства, използване на огнестрелно или хладно оръжие за убийства или нараняване, вземане на заложници, използване на пътни превозни средства с цел убийства или нараняване. Като вероятни сценарии са посочени задействане на взривно устройство в стратегически обекти от национална сигурност с цел предизвикване на аварии и извънредни ситуации, използване на оръжие за масово унищожение, завладяване на символни за държавата сгради (президентство, парламент, министерства). Проникване в електронните системи за управление на ресурсите, за да се предизвикат проблеми с ВиК, електро- или топлопреносните мрежи, също е сред сценариите, които са допуснати в плана. Шантажът е описан като един от "най-често използваните от терористите методи". Той се изразява в телефонни заплахи, разпространяване на слухове, листовки, прокламации, като така се създава недоверие в държавните и общинските структури.

Нивата на терористична заплаха са три, като най-високото е първо. Третото ниво е най-ниско и не предполага заплаха, а ниска вероятност от планиране на атака.

Степените на заплаха са същите като в Националния план за противодействие на тероризма. Най-ниската е зелената (постоянна готовност за реагиране), като следват жълта (предупреждение), оранжева (повишена готовност за реакция) и червена (реагиране). Степените се определят според ситуацията от Националния оперативен щаб.

Задълженията за координиране на структурите при опасност от терористични актове и изпълнението на мерки за недопускането им са възложени на кмета на София. Действията ще се определят от назначена от кмета работна група, а при по-високи нива на опасност - съвместно с другите органи за сигурност. При атентат в София кметът има задачата да ръководи защитата на населението. Градоначалникът ще отговаря за предоставянето на помощ на пострадалите гражданите. Също така при необходимост трябва да предостави транспортни средства за спасителни дейности и евакуация.