Няколко страни от ЕС умуват дали да участват в срещата на върха за Западните Балкани през май в България. Те са против участието на Косово, една от потенциалните страни - кандидатки за еврочленство.

Испанският премиер Мариано Рахой вече даде знак на срещата на върха на ЕС миналия месец, че може да не се включи в срещата в София, защото Мадрид не признава независимостта на Косово. Бившата сръбска провинция обяви независимост през 2008 г., която не е призната от Испания, Гърция, Кипър, Словакия и Румъния заради техни вътрешни проблеми с региони, които се борят за независимост. Темата е изключително чувствителна, след като Каталуния неотдавна се опита да се отцепи от Испания.

Тези страни търсят дипломатически начини да покажат резервите си към срещата за Западните Балкани, насрочена за 17 май. Един от вариантите е техни официални представители да вземат участие единствено в работната вечеря в деня преди форума и да бъдат представлявани от друга държава на самата среща.

Срещата на върха за Западните Балкани е в центъра на българското председателство на Съвета на ЕС, София постави високо в дневния си ред европейската интеграция на региона. България се опитва да увери страните членки, че уважава "неутралния статут" за Косово - терминът означава, че ЕС не налага и не предопределя статута на Косово. Косовски представители участват в регионални срещи именно със забележка за този "неутрален статут". България би искала всички 28 страни от ЕС да бъдат представени на най-високо равнище на срещата и да изпратят послание за единство по отношение на евроинтеграцията на региона. И на предишни срещи за Западните Балкани не са присъствали държавните и правителствени ръководители на всички страни членки.

Сърбия, която е кандидат за членство, също още не е решила как ще участва във форума. Президентът Александър Вучич заяви на 3 април, че Белград очаква резултатите от срещите тази седмица между официални представители на Сърбия и Косово, преди да вземе окончателно решение. Премиерката Ана Бърнабич каза, че участието на косовски представители на срещата в София е "политически нонсенс". И добави, че Сърбия би участвала, ако Прищина създаде асоциацията на сръбските общини в Косово, както бе договорено между страни с посредничеството на ЕС. Белград обвинява Косово, че блокира прилагането на споразумението от 2013 г. за сръбските общини. В края на март с посредничеството на ЕС Белград и Прищина не успяха да нормализират отношенията помежду си. Дипломат №1 на Ес Федерика Могерини пътува до Белград в края на март в опит да потуши напрежението, след като етническите сърби напуснаха косовското правителство и се стигна до протести и напрежение след ареста и изгонването на сръбски официален представител от Косово.



ГЛЕДНИ ТОЧКИ



Как изглежда темата за бъдещото членство на Косово в ЕС от Прищина и Брюксел. Гледните точки на Беким Чолаку, шеф на кабинета на косовския президент и бивш министър на евроинтеграцията, и на Антония Баталя, изследовател от Центъра за политическа теория на Свободния университет в Брюксел.



Беким Чолаку:

"Косово като неразделна част от мозайката на Западните Балкани трябва да бъде третирана като равна с останалите 5 партньора от региона в плановете на ЕС за разширяване. Стратегията на ЕК прави ясни разграничения сред страните от Западните Балкани. На едни се гледа като на по-напреднали и им се поставят по-конкретни цели за членство до 2025 г, докато на други не се поставят никакви конкретни задачи и стъпки. Но перспективата за прием в ЕС е силна за всички 6 страни от Западните Балкани и ще бъде грешка, ако се позволи на неяснотите в стратегията да ограничат Косово и неговата евроинтеграция. ЕС осъзнава, че ако остави Косово на заден план, ще е груба стратегическа грешка. Стратегията за Западните Балкани подчертава силно нуждата от решаване на двустранните проблеми преди присъединяването към ЕС. За да се случи това обаче, всичките 28 членки трябва да потвърдят, че 6-те от Западните Балкани очакват европейска перспектива. За жалост Европейският съвет вече потвърди, че разширяването няма да бъде тема на дискусиите на срещата в София през май, което е пропусната възможност."



Антония Баталя:



"Амбициозната стратегия на ЕК за присъединяването на Западните Балкани към ЕС подчертава, че Косово има да извърви още път, преди да изпълни изискванията на процеса за членство. Косово трябва "да израсне" в Европа. Испания заедно със Словакия, Румъния, Гърция и Кипър, които не са готови да признаят статута на Косово, правят голяма политическа грешка, като не намират място за нея в широката европейска перспектива. Населението на Каталуния не е преминавало през война и случаят с Косово не бива по никакъв начин да се сравнява с настоящата вътрешнополитическа ситуация в Испания.