Като видях хъса и бутането да предвариш другите, за да се сдобиеш с благодатния огън по Великден, ми стана едно такова - първо смешно, а после мило и патриотично. Има, разбира се, малко ирония в това горното, но като цяло действително не смятам мераклиите да се сдобият с някакъв веществен символ на божията закрила свои сънародници за лоши хора. Или за по-лоши от останалите върху тази сложна планета. Голямата част българи просто са се напатили от идеологии, а и от обикновени повици "да сме добри", "да работим за благото на другите", "да се жертваме за другаря и ближния", докато са наблюдавали как излъчващите повиците най-често приемат работата и жертвата като нещо, което им се дължи априори. И са виждали през вековете многократно, че Бежанова майка не плаче, а Стоянова реве, та се къса, че "преклонената главица..." и т.н... Изобщо често онези, които велеречиво зоват за жертва, също така често употребяват другите за електорат, паство или безплатен труд в своя и семейна угода.

Затова тези изстрадали, боледуващи и стресирани сънародници се промушват по разни тесни места "за здраве", гледат да наточат водица от най-целебното аязмо, блъскат се кой пръв да грабне "неръкотворния огън" и се мятат за кръста по Йордановден, понякога без да си дали труда



да прочетат преди това поне Евангелието



Може би донякъде с основание, защото Евангелието е четиво, което може да натъжи средния християнин. И го натъжава, особено ако чете с вникване. Както се натъжил "някой си началник", като чул поучението Христово: 18. И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? 19. А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; 20. знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. 21. А той рече: всичко това съм опазил от младини. 22. Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. 23. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат..." (Лука).

Та много неизпълнимост има. Пише вътре такива неща, че днес, две и кусур хиляди години след Христа, разбираш колко пак не по Христа тече животът. "Който те удари по едната буза, обърни и другата...", се казва още там. Тъкмо това - непротивенето на злото, е ядрото на християнството. Но светът, вкл. християнският, не живее по този канон, иначе нямаше сенатор Ралф Норман от Южна Каролина да сяда в ресторанта със зареден пистолет, който демонстративно оставя на масата. Това стана преди дни, конгресменът го направи нарочно, за да покаже, че не оръжието е проблемът, а човекът с агресивни намерения. "Който се готви да стреля срещу мен, трябва да е сигурен, че стреля точно, защото в противен случай ще отвърна на огъня", натърти Норман.

Не е в унисон с Христовото за бузата, дума да няма. Живеем в унисон с предишния канон за справедливост -



"око за око, зъб за зъб"



Всички народи имат такива сентенции: "Добро должно быть с кулаками", казват и руснаците, а днешните сънародници на Иисус го показват с изтребители в Сирия и Газа всеки ден. На голяма част от християните Исусовото поучение за бузата им се струва така, казуистика за книжна употреба, или - в по-лошия случай - нещо унизително, граничещо със страхливост дори.

Затова две интерпретации на темата ми се сториха повече от интересни. Йосиф Бродски разказва в свое есе как, бидейки арестант, го задължили да сече дърва. Отишъл да сече, сподирен от присмехулните погледи на пазачи и арестанти. И сякъл цял ден, а не колкото била нормата - няколко часа. Това лека-полека изопвало лицата на другари и пазванти. Защото насилието се обезсмисля, ако направиш повече от това, което искат от тебе.

Впрочем такова тълкувание дава на цитат от Матей 5:39 и Уолтър Уинк. "Аз пък ви казвам: не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата." И той, и Бродски отбелязват, че това не е пасивност. Защото по-долу продължава: "Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две" (Матей 5:41).

Обезсмисля ли насилието съпротивата срещу него, ако не е с юмруци и оръжие, а само с прекомерност спрямо поисканото? Това е основната дилема на християнина днес. Защото оръжието плаши и е плашело не само евентуални нападатели в ресторанта, а хората с власт - те затова не са давали оръжие на селяните и гражданите, а само на пазвантите и войската. Тъкмо това обяснява Уинк за превода на Библията на крал Джеймс - King James Bible. Според превода "не се противете за злото" е взето от гръцкото "антистенай", което е военен термин със значение "противопоставям се със сила, опълчвам се срещу".



И е преведено погрешно



Така в повечето библии след това останало наложеното от краля - "не се съпротивлявайте на злия". Според Уинк кралят е виновен за превода - така си пазел монархическия абсолютизъм.

И българинът, който никога не е имал оръжие, за да си защити дома, изглежда прав да се бута за огъня - това е все пак активност към доброто. Заслужава не присмех, а така - съчувствие към нас си.