Милена Славова, по-известна само като Милена, е българска пънк рок певица и музикантка, родена в София на 24 февруари 1966 г. Открита е от мениджъра на братя Аргирови през 1984-та, а на следващата година излиза на професионална сцена. Заедно с Васил Гюров и Вълко Андреев основава рок трио "Милена", което впоследствие прераства в група "Ревю". В края на 1993 г. заминава за Англия, където издава албума Sold, свири в прочутия клуб "Маркий", но след 2000 г. се прибира окончателно в България. Дискографията й включва албумите "Милена+Ревю" (1989), "Ха-ха" (1991), "Скандалът" (има и английска версия, 1993), Sold (1994), "Дъ best +" (1999), "10" (с "Ревю", 2002), "13" (2015).

------------------

- Предстоящият концерт на "Ревю", "Нова генерация", "Контрол" и "Хиподил" се рекламира като "пръв и последен в този състав". Така ли е наистина?

- И предишният подобен беше уж "за пръв и последен път". Хубавото е, че го има този концерт, но не вярвам да е последен, защото има страшно голям интерес. А неща, които публиката иска, няма как да са последни. Но Светльо (Витков, който е организатор - б.р.) си мисли, че е последен, защото много трудно ни събира. Ние отдавна сме се изпоразделили, някои идват от чужбина...

- Ще изпееш ли в "Арена Армеец" "Директор на водопад", "Ала-бала", "Чичо"?

- С "Ревю" ще изпея само две песни. Това е решение на Васил Гюров, с когото много отдавна сме се разделили. Той претендира за авторство. Аз не искам да влизам в спорове, но старите, класическите песни, които сме написали още когато бяхме заедно в състава с Бойчо Карабойчев и Кирил Манчев, са общо творчество на "Ревю". И ми е много странно как отстрани зад кулисите ще слушам как певицата на "Ревю" днес пее неща, които съм ги измислила аз. Както и Кольо Гилъна ще слуша него как го имитират. По принцип аз съм за това, че когато си пял нещо, пак трябва да го изпееш. А вече след теб какво се е случвало, записвана е нова продукция, има нови хора в групата... Лошо няма, ако не беше Васил, днес нямаше да има "Ревю", всеки от нас тръгна по свой път.

- Групата е създадена точно преди 30 години, как гледаш на края на 80-те от такава голяма дистанция?

- Гледам с усмивка. Всичко, което съм правила, съм го правила по собствено убеждение. Вживявала съм се много в нещата и когато сега гледам записи, снимки - все едно е вчера, спомням си всяко едно нещо как е било. Да, наистина много се карахме с Васо, защото всеки от нас имаше свое музикално виждане и въпросът беше кой ще се наложи. Затова се и разделихме в един момент. Но това не попречи да направим заедно много хубави неща, които и до ден днешен се помнят.

- Ти беше много шантава, шарена, бунтарка... Не беше имало такова нещо дотогава в българската музика.

- Еми да, бях! Такива бяха времената, такова ни беше мисленето. Всичко идваше естествено - това, което се случваше в нашите глави, се виждаше и наяве. Докато в момента всичко е пунт и пластика и това ме дразни жестоко. Днес тези, които се правят на големи продуценти и големи разбирачи в шоубизнеса, казват, че визията привлича, и никой не гледа нищо друго. Ние защо пробихме по времето на комунизма? Не само защото изглеждаме странно, но и защото мислим странно, защото сме странни. Всичко беше една съвкупност. Новото поколение звезди мисли, че само външният вид оправя нещата, но един човек трябва да носи своята история, да има какво да каже на другите. Трябва да има свои идеи, а не да краде и да прави синтез на двайсет стила в едно. Ти трябва да излезеш с музикално становище, с талант, с мисъл, с осанка, с всичко. Малко смешни герои са се навъдили напоследък, но... това е положението!

- Имаш доста негативно отношение към музикалните риалити формати и не участваш в такива.

- Харесвам идеята за такъв формат, но това, което виждам на живо като реализация, ме ядосва и затова спрях дори да ги гледам. Там отиват едни страхотно талантливи деца, те ги показват на екран, прилъгват ги точно като една гладна риба, която излиза по собствено желание във водите на ловеца, и после тая риба е сдъвкана и изплюта. Продуцентите използват тия млади таланти да си направят шоуто, а оттам нататък нищо не се случва с тях. И за съжаление те прегарят. Крехката нервна система на един млад човек, който има надежда, че ще се случи нещо с неговия талант, в един момент получава един голям шут отзад. И това е много грозно.

- Като противодействие на целия този процес ли реши да създадеш школа за деца?

- Да, работя над създаването на такава школа. Това, което искам да правя, не е да се затворя в едно помещение с едно пиано и да карам невръстни дечица под строй да пеят някакви песни. С дечицата, и с по-големите, с които искаме да работим, ще влезем в професионални студиа, с цялата там апаратура - микрофони, озвучаване, така че тези хора още от малки да научат ухото си да слуша музиката. Планирам да учим песни от старата школа - Джеймс Браун, Бони Тайлър, по-рокаджийски неща като "Скорпиънс". То си зависи и от гласовете на децата, но искам да се научат на постановка на пеене, да дишат, да държат прав тон, а не да хълцат и да влизат в някакво "козе" вибрато, както сега е модерно. А научат ли се на основните неща, искам да намерят себе си. Надявам се и да направим авторски парчета и да ги запишем. Избрала съм вече студио, където ще работим.

- В първите години на демокрацията другите от "Ревю" се разпиляха по чужбина, но ти остана, пееше доста по митинги, записа протестни песни... Предполагам, че впоследствие си се разочаровала и отдръпнала?

- Тотално. Тотално се разочаровах. И сега, като гледам какво се случва, чак се смея колко сме били глупави, колко сме били наивни. Интервютата, които сме давали - ние сме вярвали в някакви неща, а в същото време политиците са ни експлоатирали, за да говорим като навити пружинки.

- За какво "не'аш нерви" днес?

- Нямам нерви за това, че не се мисли за хората. Тези, които са горе на върха, колят и бесят, а хората нямат абсолютно никакви права - нищо, че се пледира много какво правим за народа. Ето, примерно, аз 10 дена не мога да намеря инсулина, който е нужен на майка ми и й е изписан от лекар. Обикалям аптеките из цяла София, никъде го няма на склад и съм го поръчала в една аптека въпросния инсулин, вече четири пъти ходя и пак ми казват "елате еди-кога си". За лекарствата на възрастните хора отива повече от половината им пенсия. Как се оправят, въобще не знам! Пълен батак, пълен мрак.
И аз се осигурявам за пенсия, плащам си като всеки нормален човек, а какво ще получим, когато остареем? Четох някъде по пресата, че на Кирил Маричков пенсията му била 280 лева. На този човек, който десетилетия наред е правил какво ли не за тази държава! Просто е смешно. Моята сигурно ще е и по-малка. Въобще хората на изкуството - артисти, музиканти, са обречени на гибел. Но иначе непрекъснато ни звънят - елате тука за благотворително мероприятие, елате там... Докато имаме сили, сме там. А когато грохнем, излизаме от играта и толкоз.

- Какво те кара да продължиш при тези обстоятелства?

- Спра ли да се занимавам с музика, се депресирам страхотно. Това е нещо като вътрешна лава, която трябва да изригне. Свири ми се, пее ми се и непрекъснато имам нужда от музика.