Често ни се иска политиката и публичната администрация да нямат пресечни точки по ред причини. Но опитът на България с партийните назначения е горчив, а обществото плаща висока цена - лоши политики, неуспешно администриране на публичните системи и ограничаване на възможностите за просперитет с години. Проблемът, разбира се, не е само нашенски. От него страдат и други страни, а изследователите разглеждат



политическите назначения като пречка за развитието на икономиката,



като източник на корупция и като причина за по-ниския капацитет на администрацията, която трябва да провежда публичните политики. Нещо повече, счита се, че сред основните причини за неуспехите с реформите в определени страни са именно партийните назначения, особено когато те са основен подход за попълване на администрацията с кадри.

Политическите назначения отдавна са обект на проучвания. Наскоро публикуван анализ изследва феномена "политически патронаж" в 22 страни, като се спира на неговия обхват, причините за съществуването му, както и критериите, въз основа на които се избират хората, назначавани от политическите партии в администрацията и в държавните предприятия.

Авторите на изследването "Партийният патронаж в съвременните демокрации"* посочват, че в Европа има разлики и те могат да бъдат обяснени както с историческото наследство от комунизма, така и с клиентелисткия манталитет, ширещ се на юг в Европа. И обратното - отношението към бюрокрацията като добре работеща машина, която привлича подготвени хора и затова политическите назначения са всъщност на хора, които са изявени експерти и професионалисти, е обяснението на добрите резултати на Австрия и Германия.

Изследването се опира на отговорите на 947 експерти, които са попълвали въпросник в периода 2006-2014 г. Въпросите покриват 179 области на публичната политика в 22 страни. Всяка област е допълнително разделена на три вида институции - министерства, изпълнителни агенции/комисии и държавни предприятия.

Интересна е разбивката по сектори, както и тълкуването на авторите на доклада. Икономическата политика и здравеопазването са области, които са по-податливи на корупционен натиск и затова са по-привлекателни за извличане на конкретни облаги под различна форма за политическите партии. Обратното, финансите, образованието и културата, както и отбраната/полицията имат най-ниска привлекателност - финансовата политика, защото е централна за макроикономическата стабилност и затова са необходими отявлени специалисти, т.е. партиите осъзнават важността й, а образованието и полицията - поради силната роля на професионалните групи/организации на учители и полицаи, които са по принцип деполитизирани. Политическите назначения в обществените медии са логични, доколкото политическите партии са винаги фокусирани в стремежа да останат на власт, съответно да имат добър образ и медийна подкрепа.

Изследването разкрива, че



има два основни мотива за партийните назначения



Първият е желанието за контрол върху държавните институции с цел провеждане на набелязаните от партията политики. Вторият е желанието за възнаграждаване на поддръжниците на политическата партия, а също и на техните приятели и семейства.

Много впечатляващи тук са резултатите за Източна Европа. Оказва се, че в България и в сродните ни държави водеща мотивация при избора на конкретни хора е лоялността към партията и чак след това идват професионалните качества.

Интересно е да се проследи и какви са качествата на хората, които биват избирани и назначавани от партиите на държавна служба. Докато в Западна Европа водещи са професионалните качества на кандидатите, в Източна и Южна Европа превес вземат политическата лоялност и личните връзки. Разликите все пак са малки, което означава, че политическите партии вземат под внимание няколко критерия, когато назначават хора в публичния сектор. Това може и да е добра новина, тъй като шансът за добри професионалисти начело на администрацията е относително висок. Но също така това означава, че добрите специалисти нямат шанс, ако не са част от политическия живот, а това по-често не е налице, особено в България.



*Статията е резюме на изследването Party patronage in contemporary democracies: Results from an expert survey in 22 countries from five regions, European Journal of Political Research 55: 416-431