- Доц. Ивков, България е ратифицирала редица международни договори, сред които и Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН. Имаме и Национална стратегия за хората с увреждания. Но системата у нас отчайващо куца, при това не от вчера. Защо?

- Тази система е отдавна мъртва. През последните 30 години реално нямаме държавна политика в сферата на инвалидността. Вместо нея имаме държавна благотворителност - отделят се някакви пари, разпределят се по някакви критерии за подпомагане и това е всичко. Липсва политика, защото не се знае дори какво е инвалидност. Това, че държавната администрация познава нормите, законите, не значи, че познава инвалидността като социален феномен. От 1974 г., когато е приета прословутата за времето си Наредба 36, та до днес не е имало публичен дебат за дефиниране на инвалидността, върху съдържанието на политиката, върху целите, начина за реализацията й. Националната стратегия за хората с увреждания 2016-2020 г. не решава нито един от натрупалите се проблеми. Знае се, че инвалидите са изправени пред архитектурни и транспортни бариери и нищо повече.

- Източването на бюджета от неправомерно получаваните инвалидни пенсии е една от изтъкваните причини за необходимостта от реформа. Инвалидите ли са големият проблем на държавния бюджет?

- Ако това е така, то Бог да пази България! В пространството се хвърлят доста изопачени цифри. Говори се за това, че цели села са с хора с увреждания, при това с едно и също заболяване. Цяло село звучи страшно. Според мен това са населени места с шепа жители над 70-те, възраст, на която много хора вече са с увреждания.

- Въпреки това всеки от нас познава поне един фалшив инвалид.

- Това вече е работа на прокуратурата, тя трябва да атакува лицата, които издават фалшифицираните документи - епикризи, изследвания, с които работи ТЕЛК. Вместо да се посяга на правата на всички инвалиди, тази мафия трябва да бъде разбита. Може би има тук-там някой хванат и осъден, но практиката продължава.

- По заповед на премиера Борисов, ден преди протеста на хората с увреждания, министър Кирил Ананиев изтегли предложените за обсъждане промени в наредбата за медицинската експертиза. Обещанията са, че системата ще се променя след обсъждане с инвалидите. Това добър знак ли е според вас?

- Според мен е временна маневра на управляващите. Рано е да се радваме, не се знае какъв нов капан ни готвят. Разделителната линия между варварското и цивилизованото общество е в отношението им към човешкия живот, а у нас точно човешкият живот е най-малко ценен.

- Премиерът обеща и поредица от предстоящи дебати с национално представителните организации. Ще доведат ли те според вас до решаване на проблемите на най-онеправданата група от обществото?

- Смисълът от дебати върху нещо щипнато оттук-оттам не е голям. Здравният министър Кирил Ананиев каза, че наредбата е правена от лекари и национални консултанти. Ама то и д-р Йозеф Менгеле (б.а. германски офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер Аушвиц по време на Втората световна война, известен с научните си експериментите над концлагеристите) е бил нарочен за лекар. Изследване, което проведохме през 2017 г., показа, че почти две трети от хората в България имат здравословни проблеми. Относителният дял е още по-голям, защото не сме изследвали всички болести. Зад всеки здравословен проблем се крият увреждания. Д-р Боряна Холевич, председателят на Сдружението на лекарите на ТЕЛК - София, е много права в атаките си на наредбата. Кое заболяване ще бъде водещо?

Инвалидността е ограничение на възможностите. От една страна, то е резултат от здравни проблеми и увреждания, от друга - обществото ограничава възможностите на хората с инвалидност чрез социалните си бариери. След архитектурните и транспортните идват икономическите, административните, социалните, негативното отношение, предразсъдъците.

- Ще се решат ли част от проблемите, ако се свие кръгът от заболяванията, които водят до инвалидна пенсия?

- Всичко може да се свие, дотам дори, че инвалидността да изчезне по административен път. Но това, че ние не искаме да видим един социален факт или феномен, не го прави отсъстващ. Големият проблем у нас е в това, че експертното решение на ТЕЛК е ключ към всички права и облекчения. Това, което сега управляващите искат да се направи, би имало смисъл първо, ако комисията, която определя вида и степента на инвалидността, е една. Тази комисия след това трябва да прецени, но заедно с човека, дали той може или не може да работи, дали се нуждае от преквалификация. Предложената от социалното министерство втора комисия към НОИ е напълно излишна и дори е в конфликт на интереси. Този, който дава парите, ще казва дали вие можете или не можете да работите. Ами, това, че вие не сте на себе си и не можете да работите, си е ваш проблем. Пълен абсурд! Комисията трябва да е една, но по-важното е да има подпомагащи социални услуги за тези хора, да отидат на борсата на труда, да имат реална подкрепа и да започнат работа. При това не по-ниско платена, а такава, която да им позволи да живеят нормално. Заплащане под 800 лева на месец е обричане на бедност. Сега огромното мнозинство от инвалидите преживяват с месечни доходи под 400 лева. Около една четвърт от тях признават, че не си купуват лекарствата, не могат да си позволят рехабилитации.

- Един от доводите за лансирането на експертизата на работоспособността е това, че тя е основана на Международната класификация на човешката функционалност, уврежданията и здравето на Световната здравна организация. Защо една европейска практика се отхвърля?

- В нито една европейска държава проблемът със заетостта на инвалидите не е решен въпреки по-голямата грижа за тях. Цяла Европа не може напълно да се справи с препятствията пред заетостта на хората с увреждания. Това се вижда ясно и от прессъобщението на Европейския икономически и социален комитет от 27 юни 2017 г. Единствените случаи, в които този проблем е бил решен, са свързани с кризисни ситуации и катаклизми. Единият е в Англия по време на Втората световна война, когато инвалидите са принудени да застанат на местата на младите мъже, изпратени на фронта. Какъв е процентът на заетите места от инвалиди в държавната ни администрация? Аз хора с увреждания там не съм виждал, тук-там има родители на деца с увреждания. Кое е това чудо на икономиката от последните години в България, та пазарът на труда да може да погълне 100 или 200 хил. души с увреждания, останали без доходите си от пенсии за инвалидност? Как тези хора ще намерят работа, при това много по-високо платена от отнетите им пенсии? Това дори не е научна фантастика, това е делюзия. Защо посягат на пенсиите на инвалидите, след като работещите пенсионери без увреждания са пет пъти повече? Ако вземат техните пенсии, НОИ може да си оправи пет пъти по-добре бюджета.

- Къде отиде богатият инвалид, собственик на скъпа и лъскава кола?

- Може би има изключения, в повечето случаи инвалидът се води собственик на автомобила, но децата му или други близки карат колата. Като цяло хората с увреждания у нас водят мизерно съществуване. Проучването, което проведохме миналата година сред 2340 души, е национално представително. То показва, че в повече от четвърт от домакинствата на хора с увреждания всички членове са инвалиди. Сред хората с най-тежка инвалидност - над 90%, едва 10% работят. Под една пета са тези между 70 и 90%. Работят хората с най-леката степен на инвалидност. При едно посегателство върху пенсиите за инвалидност ще пострадат всички.