Независимо как ще изпълни обещанието си за "много суров" отговор на предполагаемото използване на химически оръжия от сирийския режим, президентът Доналд Тръмп все пак трябва да преглътне една по-сурова реалност: когато става дума за жестоката война там, неговото правителство е натикано в ъгъла. Тръмп, който обича да "побеждава", няма как да победи в Сирия. Но все пак е способен да влоши нещата. Той може да прави гневни изявления в "Туитър" какво "животно" е сирийският президент Башар Асад. Може да обвинява, макар и лицемерно, своя предшественик, че не е направил достатъчно, за да се противопостави на режима на Асад. Може дори да обявява, че в борбата срещу "Ислямска държава" (ИД) мисията е изпълнена. Но няма нито план, нито желание да спре жестокото затвърждаване на властта на Асад и неотклонното унищожаване на оставащите огнища на бунт от режима.

Ако трябва да бъдем честни, сложността на случващото се в Сирия обърква много по-опитни хора, занимаващи се с външна политика. Много представители на вашингтонската върхушка години наред силно настояваха за по-твърда стратегия, насочена както към обуздаване на Асад, така и към подпомагане на приключването на опустошителния конфликт в Сирия. Те критикуваха правителството на Обама, че не нанася въздушни удари срещу режима, не оказва достатъчна подкрепа на умерените бунтовници или не се придържа към собствените си "червени линии" за използването на незаконни оръжия. Но имайки предвид сериозното замесване на Русия и Иран на страната на Асад, никога не е било сигурно, че евентуална ограничена военна намеса на САЩ би била достатъчна, за да изгони Асад от Дамаск. Алтернативата, повеждането на реални военни усилия, разбираемо беше непривлекателна. А не може да се каже, че САЩ са само страничен наблюдател в Сирия. САЩ тренираха сирийски бунтовници и им предоставяха модерни оръжия за борба срещу режима. По време на своята военна кампания срещу джихадистите американската бойна авиация нанесе над 13 000 въздушни удара през последните четири години и в момента разполага с 2000 американски войници на сирийска територия.

В предизборната кампания Доналд Тръмп активно говореше против подстрекаване към смяна на режима. Неговото правителство замрази финансиране на Държавния департамент, предназначено за подпомагане на стабилизирането на части от Сирия, отвоювани от контрола на ИД. А през последната седмица Белият дом даде сигнал, че иска да изтегли своите сили от Сирия сега, когато "Ислямска държава" изглежда разгромена. Критиците твърдят, че



Тръмп на практика изпраща послание до Асад



и покровителите му да не се тревожат, че Съединените щати могат да обърнат хода на битката във вреда на режима. После дойдоха съботата и очевидното нападение с химическо оръжие срещу предградие на Дамаск. Президентът на САЩ обеща бърз отговор на "зверското" нападение. "Това не може да се допуска", каза той пред репортери. А след като Съветът за сигурност на ООН не успя да предприеме смислени действия, нарасна вероятността за предстоящ американски (и евентуално френски) удар срещу режима на Асад.

Ако може да се съди по миналото, Асад навярно не е особено разтревожен. Точно преди година Тръмп разпореди удар срещу сирийско военно летище след друго химическо нападение на режима. Акцията по никакъв начин не промени хода на войната и няма причина евентуален нов удар да бъде кой знае колко по-ефективен. Няколко крилати ракети няма да променят нищо. "Президент, който казва, че иска да се маха от Сирия, всъщност не е в положение да заплашва военния напредък на режима. Ако Асад ни е вкарал в позиция, при която се налага да му метнем няколко ракети, това всъщност не променя картината", каза Файсал Итани от Атлантическия съвет. Емил Хокайем от Международния институт за стратегически изследвания, който някога беше силен застъпник за противопоставяне на Асад и въоръжаване на сирийските бунтовници от основното течение, смята, че "времето за намеса е минало". Това отразява както ситуацията на бойното поле, която сериозно се накланя в полза на Асад, така и



обърканите послания, отправяни от Тръмп



"Може да има ограничен, пораждащ самодоволство удар, но ако няма по-голяма перспектива или по-обширна стратегия за целия конфликт, това може само да изостри ситуацията, без да постигне някаква цел", смята Хокайем.

Рискът от подобно изостряне е реален. В понеделник беше атакувана - очевидно от Израел, сирийска военновъздушна база, където са разположени ирански военни, а това подчертава колко бързо ответните мерки могат да прераснат в истинска война с Иран. (Разбира се, подобна война би имала множество въодушевени поддръжници във Вашингтон, особено ако се води предимно тайно от израелците.) А всякакво американско нападение срещу сирийски военни активи също така представлява възможност за конфликт с Русия, която все още има значително присъствие в Сирия и неотдавна заглуши електронните системи на американски безпилотни самолети, действащи в сирийското въздушно пространство. Тази седмица съветници на президента Владимир Путин заеха отбранителна позиция, смятайки новата вълна от санкции на Тръмп и обещанието за действия в Сирия за поредния знак, че Русия е изправена пред нова епоха на "геополитическа самота" и враждебност от Запада. Руски представители предупредиха за нова "Кубинска ракетна криза" в Близкия изток и за изгледи за много по-опасен пожар. "Тръмп трябва да разбере, че ако имаме сблъсък между армиите на САЩ и Русия, ще говорим за възможност за ядрена ескалация. Всичко може да се случи много бързо, а



ситуацията да излезе извън контрола



на политиците", каза руският военен експерт и член на обществения съвет към Министерството на отбраната Игор Короченко.

Този страх помага да се гарантира позицията на Асад. Но Тръмп все пак трябва да начертае път напред, въпреки че планът на неговото правителство е просто да се измъкне набързо след нова единична бомбардировка. Джеймс Добинс, който беше дипломат при управлението на Обама, настоява, че Съединените щати би трябвало да поставят своето изтегляне в зависимост от някои практически съображения: те би трябвало да притиснат своите сирийски кюрдски съюзници да постигнат някаква сделка с Дамаск и да получат съгласие от Асад, че проиранските милиции също ще напуснат страната. Перспективите за последното може би не са толкова невероятни, колкото изглежда - ако се затвърди на власт, Асад вероятно няма да иска да предизвиква нови израелски удари, нито да изглежда прекалено зависим от чуждестранни бойци. "Най-доброто, на което може да се надяваме на този късен етап, е следвоенна Сирия да не бъде по-зле от предвоенна Сирия" написа Добинс в "Ал Монитор".

Някои сирийци, противопоставящи се на Асад, се примиряват с тази съдба. Както каза пред моите колеги студент по медицина, преживял седмици въздушни удари в бунтовническия анклав Източна Гута: "Когато знаеш, че няма кой да те подкрепи, и когато знаеш, че целият свят ще остане безмълвен, независимо колко пъти те атакуват, нямаш друг избор, освен да кажеш - добре, спрете убийствата и ще направя каквото искате".



--------------------------------------------

Ишан Тарур* - журналист, който пише по международни въпроси за "Вашингтон пост". Преди е бил редактор и кореспондент в сп. "Тайм", като първоначално е работил в Хонконг и после в Ню Йорк.