Този вот ще е по-особен.

Не че ще мине. Той няма да мине, защото ако правителството се катурне тази седмица и никой не направи нов кабинет, ще трябва да се насрочат парламентарни избори за 20 август. Представяте ли си - избори на 20 август!? Ако хората от върха на хранителната политическа верига - сини, червени и бизнесмени, сериозно мислят за сваляне на царя, както се чува напоследък, те биха атакували властта минимум след месец-месец и половина.

Ако тогава има успешен вот, местните избори, които вероятно ще бъдат насрочени за 12 октомври, ще съвпаднат с предсрочни парламентарни.



Така се ядва - всичко накуп



Щото иначе хората ще се изнервят непредсказуемо, ако за три месеца се наложи два пъти да гласуват.

Не че ще мине вотът. По-вероятно е да мине следващият, който БСП се кани да внесе, забележете - след месец.

Първият вот срещу правителството на Сакскобургготски в средата на февруари 2002-а, бе подкрепен от 50-те депутати на СДС. Вторият и третият вот, които бяха гласувани в един ден през ноември 2002 г. - от 100 депутати - на СДС и БСП. Четвъртият вот вероятно ще бъде подкрепен от три парламентарни групи и трима независими депутати - общо максимум 111 народни представители. Подкрепата срещу властта очевидно расте, но все още не е достатъчна. Липсва същинският съспенс, който ще изкара още 10 души от управляващото парламентарно мнозинство и така ще падне правителството. Тези 10 души ги няма сега.

Вотът обаче ще е по-особен. Това е първият вот,



насочен персонално срещу премиера



Срещу персоната. Срещу този, който е дал името си на партията си. Още когато прохождаше това управление, бе ясно, че никакви скандали с митници, АЕЦ-ове, яхти и "бръмбари" няма да поклатят царския кораб, ако преди това не е разклатено доверието в личността на Сакскобургготски. Бе ясно, че докато рейтингът на премиера, на Паси и на Бойко Борисов са неразумно високи, никой не може да свали НДСВ, макар че доверието в партията може да се срине под санитарния минимум.

От началото на тази година, откакто разни депутати се разбягаха от НДСВ, а други вече открито твърдят, че царят е гол, ситуацията взе да се променя. Царят вече не е светиня. От приказен герой той се трансформира до реален български политик. Между другото, точно така почнаха проблемите на СДС - не заради съмненията за корупция, а с твърденията, че не може всички около него да са оцапани в черно, а Костов да е в бяло. До 1996 г. и Жан Виденов минаваше за симпатично момче, а после набързо се превърна в част от "приятелски кръг", който посегна на зърното и не се справи с банковата криза. С две думи - не скандалите около министрите, а



персоналните удари срещу премиерите са сваляли рейтинга



на българските правителства.

Затова тактически правилно е, че опозицията съсредоточи огъня си върху личността на премиера.

Могат ли в рамките на един месец - от предстоящия вот до следващия да се появят липсващите 10 депутати, които да свалят правителството на Сакскобургготски? Трудно. Случайни депутати - блуждаещи елементи, от НДСВ, които ще се откажат от предстоящите две години блажен живот в НС, за да свалят царя, едва ли ще се намерят. Каквото и да им обещават от СДС и БСП, тези хора ще пазят местата си в парламента, вместо да разчитат на обещания за някакво евентуално бъдещо политическо развитие.

10 души от НДСВ, които да въстанат срещу царя, не могат да се намерят дори в "Новото време", защото тази група бе създадена не за да цепи НДСВ, а за да променя НДСВ. Тя иска да работи вътре, а не извън Движението.

Когато става дума за глобални промени на българските политически пластове, най-лесно, най-вярно и най-добре е да се погледне какво прави Ахмед Доган. Нито Симеон, нито Надежда Михайлова, нито Сергей Станишев не бива да забравят, че в ДПС има не 10, а цели 20 депутати, които винаги са гласували анблок.

Ясно е, че



ако ДПС реши да оттегли подкрепата си от Симеон,



цялата жълта къщичка се срутва. Доган иска промени в правителството. Говореше, че те трябва да станат до края на месеца, после леко би отбой, после пак подхвърляше в публичното пространство, че за да вървят нещата, трябва да се реорганизира правителството. Емел Етем говори преди него, след него - Лютви Местан. Цялото ДПС иска промени в кабинета, структурни или персонални - няма значение.

Я си представете, че царят не кандиса да променя кабинета!?

В политиката не съществува по-важен проблем, който може да се породи между двама партньори от това как изглежда и как работи правителството. ДПС могат да потретват сега, че са гарант за стабилността на кабинета, но ако в началото на юни министрите са същите, то определено партията на Сокола ще преосмисли участието си в тази власт. И ще скочи във влака на следващите управляващи.